Такано изстена, докато Ритсу дърпаше вената му, карайки удоволствие да избухне из тялото му.
Никога не се беше чувствал толкова жив, колкото сега с неговия Ритсу.
Видът на Ритсу се беше променил, но, защастие, не твърде много. Косата му беше пораснала малко, достигайки до раменете му; беше дори още по-наситена на цвят, по-лъскава. Ирисите му блещукаха понеже блестяха от зелено до смолисточерно.
Такано не можа да се въздържи да не докосне красивата му кожа.
Толкова гладка и мека.
Такано знаеше, че ще е обсебен с нея до края на вечния си живот. Ритсу изстена срещу врата му, ноктите му драскаха гърба на Такано, сякаш за да се доближи повече. Такано дръпна чаршафите от Ритсу, за да може пръстите му да изследват.
Ритсу захапа по-силно от удоволствито, което му доставяше Такано.
- Точно така, поеми повече! - Такано изстена. Нуждаеше се от Ритсу. Сега!
Точно когато щеше да го разшири, Ритсу се отръпна, печелейки си изръмжаване от Такано.
- Защо спря? - Гласът на Такано беше суров от желанието му. Гледаше как очите на Ритсу отново станаха зелени и желанието беше заместено от ужас.
- Аз току-що... Не! - Ритсу се отдръпна от него. Покри устата си с треперещи ръце.
- Ритсу, никога не се срамувай от жаждата си. За нас е свещена. Олицетворява живота. - каза той по-тихо.
Ритсу поклати глава. Сега трепереше. Такано въздъхна. Естествено, че щеше да е плашещо за него. Току-що се беше превърнал и сега осъзнаваше, че трябва да пие кръв, за да оцелее.
- Не се притеснявай, ще пиеш кръв само от мен. Няма да позволя някой друг да изпита удоволствието, което ми достави. - Ритсу отново поклати глава. Такано се опита да го достигне, но Ритсу пролази назад сякаш беше ужасен.
Започна да си мърмори сам, че това беше сън или просто неговото въображение.
Очите на Такано се разшириха, когато видя, че изпада в шок. Изруга.
- Дявол да го вземе, Ритсу! Успокой се! - Такано можеше да чуе трескавото биене на сърцето му, докато Ритсу се бореше за въздух. Такано бързо го придърпа близо до себе си.
- Пусни ме! Пусни ме! - Ритсу започна да се гърчи в ръцете му. Раздразнен, Такано прошепна в ухото му, нареждайки му да спи.
Ритсу веднага се свлече на една страна, спеейки спокойно.
Е, това мина по-добре от очакваното. Той въздъхна раздразнено.
Такано отново положи Ритсу в леглото и дръпна завивките върху него. Такано го гледаше. Изглеждаше като ангел, затворен в дяволска клетка. Такано се изкиска и целуна челото му. Сега Ритсу беше негов; никой не можеше да му го отнеме.
Разрошвайки косата на Ритсу, Такано отиде да си облече дрехите и с един последен поглед към Ритсу, излезе от стаята.
В момента беше във величествен хотел на частния си остров. Обикновено използваше това място само за бягство от всичкия стрес от работа, но днес се нуждаеше от него, за да изолира Ритсу за известно време.
Такано слезе в залата на лобито, където Йокозава го чакаше. Такано замръзна; знаеше какво го чакаше, ако бъде хванат точно сега. Трепвайки, Такано се опита да се обърне, за да си спести лекцията, когато внезапно Йокозава беше пред него. Такано изпъшка.
- Какво направи, мамицата му?! - Такано трепна, когато Йокозава му извика. - Знаеш ли в каква опасност си?
Такано завъртя очи.
- Не се тревожи, погрижил съм се.
Такано се върна в лобито, за да седне в един от кадифените столове. Тук винаги можеше да се отпусне с изгледа на плажа точно пред него. Стаята беше светла с различни видове растения и скъпи мебели. Погледна навън и видя, че слънцето залязваше над водата.
- Погрижил си се? Погрижил си се?! По дяволите, вървиш срещу собствените си правила! Когато всички чуят за това, ще оспорят водачеството ти! Забранено е да създаваш новороден!
Такано се облегна на мястото си.
- Както казах, погрижил съм се. Не се съмнявай в мен.
Йокозава изглеждаше неубеден и разтревожен за него. Такано омекна. Йокозава винаги му пазеше гърба през трудни времена; беше добър приятел, който Такано не искаше да изгуби.
Такано стана и го потупа по гърба.
- Тревожиш се твърде много.
Йокозава се намръщи.
- А ти не се тревожиш изобщо!
- За какво се карате този път? - Такано се обърна и видя Юкина да влиза небрежно. Носеше обичайните си сини дънки и бяла риза, дълъг шал висеше около врата му.
- Нищо - Такано отговори. Юкина му беше братовчед и по някаква причина той обичаше да се мотае с Такано. Такано признаваше, че също е забавно да си около него. - Къде е Чиаки?
- А, трябваше да се прибере. Ставаше въпрос, че ръкописът му закъсняваше или нещо...? - Юкина сви рамене.
Чиаки беше известен писател на момичешка манга. Обичаше да рисува и да се изхранва с това, въпреки че не трябваше да го прави, той като вече притежаваше много други заможни бизнеси из света. Такано винаги вдигаше рамене за това. Чиаки можеше да прави каквото си иска, но си имаше подозрение, че Чиаки е влюбен в човек.
Такано кимна. Йокозава се намръщи.
- Мислех, че е приключил.
Юкина поклати глава.
- Нем, просто се надяваше да види новородения.
Йокозава погледна Такано навъсено.
- Защо го превърна изобщо?
- Не можех да го оставя да умре.
- Трябваше да го оставиш да умре! Той не е наша отговорност!
Такано просто го игнорира.
- Мъжете готови ли са за довечера?
Йокозава продължи да гледа гневно, казвайки му, че това не беше приключило.
- Да. Сигурен ли си, че искаш да отидеш? Защо не оставиш мъжете да се справят? Всички са обучени добре и могат да се справят с няколко престъпници.
- Искам да ги убия със собствените си ръце. - Такано ги беше предупредил и фактът, че неговия Ритсу беше въвлечен, го вбесяваше. - Юкина, искам да се увериш, че Ритсу ще остане в стаята си.
Юкина се ободри.
- Няма проблем, Такано!
Такано го погледна гневно.
- Не искам да общуваш с него.
- Оу, хайде де, Такано! Искам да се срещна с него!
- Не. Ще се увериш, че няма да напуска тази стая. Това. Е. Всичко.
- Добре - Юкина се намръщи.
- Тогава ми приготви нещата. Тръгвам след два часа.
- Ритсу
Ритсу премига с очи. Къде беше? Свелина отново го заслепи. Никога през живота си не се беше чувствал толкова неудобно в собственото си тяло.
Скочи в седнала позиция и изстена, когато главата му започна да пулсира. Огледа стаята. Не беше сън. Ритсу се изчерви, когато видя, че е все още гол.
Ритсу забеляза баня и избяга в нея. Като се опитваше да отвори вратата, без да иска я изтръгна от пантите. Ритсу закри уста. Това не се случваше! Беше замръзнал за известно време, просто гледаше глупаво вратата. Влезе, избягвайки вратата и на огледалото бавно отвори уста и видя кучешки зъби.
Ритсу се взираше глупаво в тях. Истински ли бяха? Бавно повдигна ръка, за да ги докосне.
- Оу! - Поклати ръка, когато поряза пръста си без да иска. Ритсу замръзна, когато миризмата на кръв достигна сетивата му. Не! Това не се случваше!
Ритсу замръзна, когато видя как очите му пробляснаха в черно. Това само въображението му ли беше?
Ритсу избяга от банята и в дрешника, където преди видя мъжът да влиза, за да намери дрехи. Ритсу изписка, когато разкъса дрехите без да иска. Пусна дрехите и и бързо сграбчи нови, като този път беше търпелив. Някои му бяха твърде големи, но някакси се справи.
С провиснали дънки и копринена черна блуза с дълги ръкави, той избяга бос до вратата, за да я открие заключена. Една вежда се повдигна, като бутна вратата и цялото нещо падна.
Ритсу стоеше там шокиран; падна напълно от пантите си. Разбира се, беше го направил и преди, но все още дойде като шок. Бавно изпълзявайки покрай нея, той избяга надолу по коридора до стълбите от дясната му страна.
Като достигна дъното, чу стъпки, които идваха към него. От лявата му страна имаше малък отвор, покрит в сенките.
Тъкмо когато се скри, видя жена със светло кестенява коса да го подминава. Щеше да продължи, когато спря внезапно и...
Тя въздуха ли помириса?
Бвно се промъкна покрай ъгъла, когато тя се обръщаше. Накара сърцето си да забави ритъма си.
Видя отвор на края на коридора отдясно. Задържайки дъха си, изтича към него.
Достигна го и беше смаян да види изглед към океана. Беше във входа на сградата. Имаше няколко хора, които го гледах странно. Човекът на бюрото го попита дали беше добре.
- Ъ, да, благодаря Ви.
Стараейки се да не изглежда подозритело, той излезе през вратата небрежно и в свежия въздух. Ритсу се огледа и видя само пясък и вода. Как можеше да се махне от този остров?
Поскита се наоколо, възхищавайки се на кремавия висок хотел в центъра на острова. Имаше няколко къщи отстрани и той забеляза пътища, които водеха към водата, където бяха построени дъски на повърхността на водата с чадъри и столове към красивата гледка на океана.
Часове по-късно нощта беше паднала напълно без знаци за транспорт.
С чувството в стомаха си, че потъва, той осъзна, че тук нямаше лодки.
- Хей! Какво правиш тук?! - Ритсу се обърна и видя красив мъж да върви бавно към него.
- Ъм... Знаеш ли как да се махна от това място? - Надяваше,че този мъж можеше да му помогне да си тръгне оттук.
Мъжът се изкиска.
- Съжалявам, беше заповядано всички лодки да се държат надалеч от брега за цяла седмица.
Ритсу зяпна. Беше заседнал тук за цяла седмица?
- Такано искаше да се увери, че ще останеш в стаята си. Защо си навън?
Ритсу се обърна и избяга. Но мъжът успя да го хване.
- Уоа, извинявай, но не мога да те пусна. - Ритсу се бореше, но мъжът просто беше твърде силен. С Ритсу през рамо, той се върна в сградата.
- Та, името ми е Юкина Коу, приятно ми е да се запознаем...? - изчака Ритсу да си каже името.
- Онодера... Ритсу! - бореше се той. Юкина се засмя.
- Вече те харесвам! Добре дошъл в семейството!