Юкина се върна небрежно в хотела с гърчещ се Ритсу през рамо.
- Пусни ме! Това е грешка, мястото ми не е тук! Моля! - Юкина го пренебрегна, като влезе в лобито. Чудеше се какво си е мислел Такано, когато е решил да превърне малкия свещеник.
Юкина отново се качи по стълбите, ухилвайки се, когато забеляза как всички следяха него и Онодера с широко отворени очи.
- Виж, бях отвлечен! - Онодера се опита да се разбере с него, но когато мъжът разбра, че думите му останаха нечути, Онодера започна да удря с юмрук в рамото му, отчаяно опитвайки се да избяга.
Такано трябва да е луд, реши Юкина. Кой би рискувал да създаде новороден, когато последствията бяха смърт? Юкина поклати глава. И все пак, без значение какво, той ще защити братовчеда си. Той му беше единственото останало семейство.
Юкина отиде на третия етаж и го пусна на леглото в нова стая. Гледайки го как подскочи със сладко объркано изражение, можеше да предположи защо Такано се беше заинтересувал в малкия свещеник. Той наистина изглеждаше вкусен.
- Сега, не си мисли да бягаш отново, този път вратите са метални, така че няма да можеш да се освободиш. - Онодера отново се изправи с нова решителност в очите си и се опита да излезе. Юкина го хвана лесно и отново го хвърли на леглото. Юкина се възхищаваше на решителността му, за съжаление нямаше да проработи в света на вампирите.
Юкина седна на близък стол.
- Виж, не можеш да отидеш никъде, докато не се научиш как да бъдеш около хора и да контролираш силата си.
Онодера изглеждаше покрусен.
- Какво имаш пред с това как да бъда около хора?
- Ами, ти си новороден. Жаждата ще те завладее бързо, ако си около човек. Буквално ще се превърнеш в чудовище без контрол.
- Н... Никога не мога да нараня никого!
- Не нарочно. Не се тревожи, Такано ще ти помогне с това.
- Такано... Защо ме превърна в... - поколеба се той. Юкина помисли, че все още свиква с това да бъде вампир.
- Вампир – отговори той вместо него.
- Точно така.
Юкина се облегна в стола си.
- Вярвам, че каза, че новороден те е пресушил и си щял да умреш, така че ти е спасил живота, като ти е дал нов.
- Значи тази жена...
Юкина кимна. Онодера отпадна.
- Тя беше новородена...
- Да. Така ще изглеждаш и ти, ако си около хора, така че бъди търпелив.
Стана от стола.
- Съжалявам, че не мога да остана по-дълго, всъщност имам няколко неща за вършене.
С това излезе от стаята с шокираща скорост, оставяйки Онодера да се взира в нищото. Заключи вратата зад себе си.
- Чакай! Моля те! - Онодера започна да удря по вратата.
Юкина продължи без да чува нищо повече.
Йокозава щеше да е беден, когато разбереше, че Онодера е излязъл от стаята и е бил намерен да се скита по плажа може би с часове. Е, какво очакваха, когато оставят Онодера в стая с дървена врата. Освен ако Такано не искаше Онодера да види, че няма изход от острова.
Юкина се изкиска. Това е Такано.
- Юкина! - Юкина се обърна и видя Чиаки да бяга към него.
- Върнал си се, това беше бързо. - Чиаки повдигна рамене.
- За щастие не беше толкова много, само няколко поправки.
Юкина наклони глава, изучавайки Чиаки с присвити очи.
- Още не си ял, а? - Чиаки се изчерви.
- А, не. - На Чиаки изобщо не му харесваше да пие кръв. Някога той беше човек вместо чистокръвен вампир, както дригите вампири вярваха. Беше спасен от Такано, когато Скитник го промени. Тогава Такано го прибра в семейството. За изненада на всички, кръвта му се разрасна като тази на чистокръвен вампир, сякаш беше предопределен за такъв живот. Никой не можеше да обясни как се е случило това. Единствената теория, която имаха беше, че кръвта на Такано го е направила такъв.
- Не се тревожи, ще накарам някой да ти сготви цял пир тази вечер. - Чиаки засия.
Докато вампирите можеха да ядат храна, не им помагаше много да си възвърнат силите. Само кръвта пълнеше тялото.
Заедно и двамата отидоха до кухнята на същия етаж. Юкина се намръщи, когато видя, че Чиаки продължава да гледа към гърба на блузата му с неодобрение.
- Кой те одраска? - попита най-накрая.
- Какво? - Юкина се опита да погледне зад себе си.
- Блузата ти е надупчена със следи от нокти.
Юкина се засмя.
- Сигурно Онодера се е опитал да избяга от мен чрез нокти.
Чиаки се намръщи.
- Онодера?
Юкина кимна, като все още се кискаше.
- Новият домашен любимец на Такано.
Чиаки подскочи развълнувано.
- Видя го?! Искам да го видя!
- Хмм... - Юкина наклони глава. Такано каза да пазят Онодера, не каза кой точно трябваше да го пази. Чиаки можеше да направи това. - Разбира се, първо ме заведи до „Книгите на Маримо". Искам да видя дали вече са получили любимия ми автор.
Чиаки кимна. Чиаки имаше способността да се мести, където вече е бил. Всичко, което Чиаки трябваше да направи, беше да си го представи и беше там.
Чиаки го хвана и го премести в алея, близо до магазина.
- Благодаря. Сега наглеждай Онодера. Не трябва да напуска стаята. При никакви обстоятелства, разбираш ли? - Чиаки кимна, развълнуван. След това се премести на острова и го остави сам.
Веднага щом напусна алеята, знаеше, че го наблюдават. Винаги привличаше внимание заради начина, по който изглеждаше, с което беше свикнал.
Влезе и се огледа наоколо. Някаква жена се опита да му задържи вниманието, но той се престори, че не я забелязва. Беше изненадан, когато няколко минути по-късно видя, че и Йокозава беше тук. В интерес на истината, не би трябвало да е изненадан, тък като беше собственик на много магазини в Токио, включително и този.
В момента говореше с тийнейджър. Юкина се намръщи. Обикновено на Йокозава не му пукаше за хората, освен ако не работеха за него и особено не тийнейджъри. Дали момчето не мислеше, че Йокозава работи тук и е решило да му зададе въпрос?
Гледаше удивено как и двамата се смееха на нещо, което момчето беше казало.
Приятел ли беше?
Юкина разгледа по-младия мъж. Имаше черна коса, тъмнокафяви очи, тъмносини дънки и син пуловер. Наситина изглеждаше сладък.
Юкина се намръщи, заедно ли бяха?
Гняв се надигна, което го изненада. Намръщи се на себе си. Защо се интересуваше? Беше само още един човек, още една храна, нищо специално в него.
И все пак започна да се приближава към тях.
- Хей, Йокозава. - Юкина сложи най-добрата си усмивка. Забеляза, че момчето видимо се напрегна.
Йокозава се намръщи.
- Не трябва ли да стоиш с Онодера?
Юкина сви рамене.
- Чиаки го пое.
Йокозава се намръщи на това.
- Чиаки? Сериозно? - Юкина го пренебрегна и насочи вниманието си към тийнейджъра.
- Приятно ми е да се запознаем – поклони се той.
Момчето се изчерви.
- А, и на мен. - Поклони се колебливо.
Йокозава завъртя очи.
- Това е братовчед ми Юкина Коу. Юкина, това е Киса Шоута. Работи като редактор в издателство „Марукава".
Киса му подаде визитката си. Беше редактор? Изглеждаше толкова млад.
- Ако може да ме извините, имам събрание, на което трябва да присъствам. Беше ми приятно да се срещнем, извинете ме. - Той се поклони и остави двамата мъже сами.
Юкина не можеше да откъсне поглед от него.
Йокозава се намръщи, като видя същата дълбочина в очите на Юкина, каквато видя и при Такано, когато гледаше втренчено своя свещеник. Не ми казвай, че е ред на Юкина.
- Защо си тук, Юкина?
- Само исках да видя дали любимата ми манга е излязла вече – отговори той безгрижно.
Йокозава завъртя очи.
- Тогава побързай. Ще се обадя на Чиаки да ни вземе.
Юкина поклати глава.
- Ще остана тук, скучно е, когато Такано не е там.
Йокозава поклати глава.
- Сега не му е времето, Юкина, във война сме.
Юкина вече се отдалечаваше.
- Ще се видим по-късно!
Йокозава изръмжа.
- Ритсу
Ритсу разклати вратата. Не се поддаде. Въздъхна недоволно. Какво щеше да прави?
Погледна към стаята, която беше подобна на тази, в която беше заключен преди. Имаше прозорец. Изтича до него, надявайки се, че има нещо, по което лесно щеше да може да се спусне. Отвори прозореца, по-скоро счупи стъклото, и погледна надолу, търсейки увивно растение или странични стълби.
Беше разочарован на види, че тази стая гледаше към океана и дъното беше обсипано със скали. Нямаше да оцелее, ако опита да скочи.
Свлече се на пода. Защо това трябваше да му се случва? Ритсу погледна нагоре към тавана, размишлявайки над всичко, през което беше преминал.
Беше превърнат във вампир, прави секс с мъж и сега трябваше да се научи да контролира жаждата си за кръв. Усети как кръвта се отдръпна от лицето му. Искаше му се да беше обратно в църквата си, където всичко отново беше нормално.
Ритсу чу как вратата на стаята се отваря и затваря. Погледна и видя красиви сини очи. Първоначално помисли, че е момиче, докато не чу гласа на мъжа.
- Здрасти! Името ми е Йошино Чиаки. Приято ми е да се запознаем!
Чиаки седна на леглото, скачайки развълнувано сякаш се срещаше с нов приятел.
- Ъмм... Аз съм Онодера Ритсу, и на мен ми е приятно.