Ритсу внимателно гледаше как Чиаки го наблюдаваше с явно очарование. Ритсу призна, че беше хипнотизиран от сините очи на момчето.
- Значи живееш тук? - попита Ритсу нервно.
Чиаки поклати глава.
- Това е мястото на Такано. Аз само посещавам.
- Разбирам. Ъм, значи, приемам, че и ти си вампир?
Чиаки кимна, показвайки зъбите си. Ритсу не можеше да не се взре в широко отворени очи. Това изобщо не беше сън. О, колко много му се искаше това да беше сън, от който можеше да се събуди.
- Бях човек преди Такано да дойде в живота ми и да ме спаси.
Изненадан, Ритсу се изправи и се облегна на стената само за да направи дупка в нея с шумен трясък. Явно беше бутнал твърде силно. когато само едва я беше докоснал. Ритсу се взираше невярващо в длъбнатината с отворена уста. Колко силен беше?
Чиаки се изкиска.
- Ще ти не отнеме известно време да свикнеш, повярвай ми.
Изчервявайки се, Ритсу бързо върна старата тема.
- Но ти искаше ли този живот?
Чиаки поклати глава, като очите му бяха затъмнени от тъга. Погледна надолу, като каза:
- Такано дойде до мен твърде късно. Вече бях преминал трансформацията наполовина, когато ме откри с виновника. Даде ми кръвта си за завършването на процеса, за да спре болката. - Чиаки трепна.
- Разбирам, значи Такано всъщност е добър човек. - Беше трудно за вярване, когато само преди малко Такано му се подиграваше и се държеше като толкова високостоящ и могъщ.
Чиаки се усмихна.
- Такъв е! Не разбирам другите, които казват, че е чудовище или как не би се поколебал да убие. – въздъхна раздразнено.
Ритсу се поколеба.
- Убива ли?
Чиаки погледна към Ритсу и каза смутено:
- Ъъъ... Да. Но не това е важното! - Чиаки се ухили.
Ритсу веднага започна да не харесва Такано отново.
Изпъшка, ами семейството му? Трябва да са се поболели от притеснение за него. От колко време беше тук? Трябваше някакси да измами Чиаки да го пусне от тази стая.
- Виж, Чиаки, трябва да напусна това място. Мястото ми не е тук.
Чиаки поклати глава.
- Съжалявам, не трябва да те пускам от тази стая при никакви обстоятелства. - Стомахът на Чиаки избра този момент да изкъркори, намръщи се той.
На Ритсу бързо му хрумна идея.
- Обаче аз съм гладен, не съм ял откакто дойдох тук. Така че какво ще кажеш да отидем да хапнем много набързо и после ще се върнем. Никой няма да разбере. - Ритсу повдигна рамене безгрижно, надявайки се, че слабата му актьорска игра работи.
Чиаки се намръщи.
- Още не са те нахранили? - Всъщност изглеждаше притеснен за това.
- Не. - Ритсу задържа дъха си, докато Чиаки мислеше за това.
- Не знам, Юкина не искаше да се скиташ наоколо.
Рутси знаеше, че ако настоява още малко, ще спечели.
- Само за известно време. Няма вреда в това, нали? Имам предвид, така или иначе не мога да се махна от този остров. - Все още беше решен да намери изход, може би беше пропуснал някой навес, където имаше лодка.
- Ами, вярно. Добре тогава! - Чиаки стана от леглото с вълнение и отиде до вратата. Ритсу го следваше близо.
Те достигнаха прага, когато телефонът на Чиаки завибрира от задния му джоб. Спря, карайки Ритсу да се блъсне в него.
- Ало? А, Йокозава. Какво става?... Разбира се. Добре, тръгвам. - Погледна към Ритсу.
- Съжалявам, трябва да вървя. Ще ядем заедно по-късно, става ли?
- Почакай, вземи ме със себе си – Ритсу грабна блузата му.
Чиаки поклати глава.
- Не мога, все още си новороден. - Чиаки лесно му махна ръцете и се премести от стаята, оставяйки Ритсу изумен.
Ритсу направи крачка назад. Той беше там един момент и в следващия го нямаше. Как?
- Агх! Това не може да ми се случва!
- Чиаки
Чиаки се премести в съседната алея на магазина и видя, че Йокозава беше бесен. Накланяйки глава, попита:
- Какво има?
Йокозава въздъхна раздразнено.
- Страх ме е за Юкина.
Разтревожен, Чиаки го хвана за ръкава.
- Не е наранен, нали?
- Не, съжалявам. Имах предвид, че ме е страх, че ще направи същото като Такано.
Чиаки се намръщи.
- Какво имаш предвид?
Остана тих за известно време сякаш размишляваше над нещо; после поклати глава.
- Нищо. Върни ме. - Кимайки, Чиаки премести Йокозава в стаята му на най-горния етаж. - Как е Онодера?
Йокозава беше във всекидневната. Стаята имаше хубав изглед към океана отгоре. Чиаки си мислеше, че на Йокозава ще му е неудобно със стаята, която беше направена най-вече от прозорци, но той я обичаше. Йокозава изглеждаше повече като интимна личност, отколкото отворена.
- Добре е. Все още в стаята си.
Йокозава кимна, доволен.
- Не беше твърде голям проблем, нали? - Чиаки поклати глава. - Добре, тогава го остави сам засега. Такано трябва да е тук всеки момент. - Слънцето беше на път да изгрее, а мисията на Такано траеше само през нощта, тъй като новородени не можеха да издържат на слънце толкова много понеже очите им бяха чувствителни.
- Защо? Нямах толкова много време с него. - намръщи се Чиаки.
- Не, Такано скоро ще бъде тук и ще иска да бъде сам с него – каза той строго.
- Добре. - Чиаки се прегърби разочаровано. - Трябва ли да предупредя останалите? - Йокозава кимна. - Добре. Тръгвам. - Чиаки отиде до кухнята, казвайки на готвачите, че гладни вампири скоро ще дойдат, после до парамедиците, за да ги предупреди, че възможно ранени вампири идват.
Чиаки получи съобщение, докато отиваше към лобито, за да чака Такано.
Намръщвайки се, той се зачуди кой може да му е писал толкова рано сутринта. Може би Юкина?
Напрегна се. Беше Хатори. Чиаки изруга, Хатори каза, че е в апартамента му и се чуди той къде е. Съобщението беше написано в належащ стил, карайки Чиаки да се паникьоса.
Чиаки му написа, че почти си е вкъщи. Премести се по средата на коридора от вратата си и като по часовник Хатори си показа главата, за да го види. Чиаки помаха несигурно.
Хатори се намръщи.
- Защо си станал толкова рано?
- Не можах да спя, затова се поразходих.
Хатори се намуси.
- Не ме лъжи, Йошино, имаш торбички под очите.
Най-вече, защото не съм ял.
- Защо си тук, Хатори?
Чиаки беше решил да му даде ключ, защото понякога Чиаки беше напълно изваден от строя заради глад или изтощение и за Хатори беше по-лесно да си върши работата и да го събуди. Все пак понякога съжаляваше, че му е дал ключа, тъй като можеше да се премести без да иска пред Хатори.
- Ю беше тук по-рано и каза, че те няма.
Чиаки въздъхна.
- Можеше да ми се обади.
Хатори повдигна рамене.
Чиаки погледна настрани. Беше трудно да поддържа очен контакт с Хатори.
Преди няколко стотици години, когато за първи път отвори очи за новия си живот като вампир, беше в тъмна стая с Такано, чакащ го да се събуди.
Тогава Такно му каза какво се беше случило и как не можеше да се прибере вкъщи заради вампирската си жажда.
Имаше любим, който го чакаше. Той изглеждаше точно като Хатори.
Когато най-накрая можеше да контролира жаждата си, първото нещо, при което отиде, беше любимият му. Само за да открие, че е изминал почти век без той да знае. Любимият му вече беше мъртъв.
- Йошино?
- А? - Чиаки премигна към него. По лицето на мъжа имаше загриженост. - О, извинявай, изгубих се в собствените си мисли.
Стомахът на Чиаки изкъркори.
- Влез вътре, ще ти сготвя нещо – каза той меко.
- Ъ, не е нужно да го правиш – изчерви се Чиаки. Понякога трябваше да се контролира, когато беше около Хатори, миризмата му беше опияняваща.
- Не се притеснявай. Вече съм тук, така че няма значение. - Така и не спря да гледа към Чиаки с почти любвеобилно изражение. Чиаки се намуси на себе си. Само се лъжеше с това.
Чиаки въздъхна. Той, Хатори и Ю се бяха срещнали в колежа. Той всъщност не беше колежанин, но ги накара да повярват, че е. Беше там на мисия, трябваше да се представя за ученик, защото вампир убиваше ученици. Въпреки че не можеше да лъже себе си, че не беше забавно да живее сред тях за известно време.
И двамата мъже влязоха в апартамента. Хатори отиде в кухнята, докато той седна на масата. Без храна беше напълно изтощен и не можеше да мисли правилно. Трябваше да се върне на острова, за да вземе кръвна банка. Зъбите го боляха.
- Чиаки! Ето къде си! - Ю влезе, тичайки към него и го привлече в голяма прегръдка. Хатори погледна гневно Ю.
- Хей, Ю – усмихна му се Чиаки.
- Къде беше? Помислих, че нещо лошо ти се е случило.
Чиаки се намръщи.
- Няма за какво да се притесняваш, само отидох да се разходя.
- Не си чул? Има странни изчезвания из Токио. Най-скорошното беше на свещеник не много далеч оттук. Вече липсва от ден без никакъв знак от него.
Очите на Чиаки се разшириха.
- Свещеник?
Ю кимна.
- Откриха кръв на пода и вратите на църквата били широко отворени. Толкова е тъжно.
Чиаки се намръщи.
- Има други като него?
Ю кимна.
- Дузина хора изчезнали за една нощ без да се знае къде да отишли.
Чиаки си помисли за Скитници. Трябва да са много отчаяни, че да привлекат толкова много внимание без да се интересуват от хората.
- Добре тогава, трябва да изляза... - Някой го хвана за блузата.
- О, не, не трябва. Няма да ходиш никъде. - Хатори беше този, който го дръпна назад. - Ще останеш тук, докато нещата не се успокоят.
- Но...
- Не. - Йокозава кръстоса ръце с решителност.
- Ъ... Чиаки? - Чиаки погледна Ю. - Защо има следи от нокти по ръкава ти?
Чиаки погледна към ръкава си и видя, че беше разкъсан. И двамата мъже започнаха да го преглеждат за рани.
- Спрете! Не се притеснявайте, беше котка!
- Толкова голяма? - Чиаки повдигна рамене. Опитваше се да не се засмее. Вероятно беше от Онодера, когато грабна Чиаки, който се опитваше да се премести. Хатори се намръщи, който видя борбата да не се засмее. Нищо не убягваше на Хатори.
- Добре, трябва да се обадя по телефона. - Той бързо се заключи в стаята си и се обади на Йокозава.
- Йокозава
Йокозава беше в лобито, когато Такано и няколко други вампири бяха преместени.
Йокозава пребледня, когато видя, че всички са лошо ранени. Стана и хвана Такано, който залитна напред. Докторите зад него бързо започнаха да се грижат за тях; бутайки банки с кръв и храна в гърлата им.
- Какво се случи? - Йокозава го сложи да седне на стола.
Такано въздъхна.
- Бяха повече на брой. - Такано избърса кръвта, покриваща лицето му.
- Колко лошо беше? - Такано изглеждаше повече раздразнен, отколкото разтърсен, което малко успокои Йокозава.
- Всички бяха новородени. По дяволите, дори не можеха да се бият. Успяха да ни нападнат само защото имаше толкова много от тях.
- Шегуваш се – каза невярващо Йокозава.
- Погрижихме се за всички, между другото, всички са изгорени. - Изпи кръвната банка, която беше натикана в ръцете му на една глътка.
Такано беше покрит в тясна черна кожа с бронирана обвивка, покриваща врата и сърцето му, единственита места, които всъщност могат да убият вампир. Имаше и маска във формата на демон, за да може да скрие самоличността им.
Йокозава се облегна назад.
- Мислиш ли, че се опитват да създадат армия?
- Така изглежда. - Такано хвърли косата си назад раздразнено.
Телефонът на Йокозава започна да звъни, бързо отговори, надявайки се, че е Юкина.
- Йокозава! Чух, че дузини хора изчезвали из Токио! Може ли да са Скитниците?
Йокозава въздъхна, когато Чиаки потвърди теорията им.
- Значи е вярно.
- Това не е на добре. Фактът, че медията излъчва това, ще обърне вниманието към нас. - каза Такано, като раздразнението беше явно в гласа му. - А после и към тях.
Йокозава трепна.
Вампирите също имаха правителство. И за разлика от тях, те бяха сурови, студени копелета, които не биха се поколебали да убият.
- Сега ми е жал за Скитниците.
Такано кимна в съгласие.
- Чиаки, къде си?
- Обратно в апартамента ми. Ще се преместя веднага щом изкарам тези двамата оттук.
- Кой е с теб?
- Само Ю и Хатори.
- Добре тогава. Ще се видим скоро. - Йокозава затвори и отново обърна вниманието си към Такано.
- Как е Ритсу? - попита Такано, докато Йокозава превръзваше стомаха му.
- Ритсу? - Виждайки объркването на лицето му, Такано се усмихна самодоволно и коригира последното име на Ритсу. - О, Онодера. Добре е.
Такано кимна щастливо и се изправи.
- Идиот! Изчакай, докато си се излекувал напълно. - Опита се да го бутне обратно, но беше като да бута планина.
- Сега съм добре. Искам да го видя. - Йокозава нямаше друг избор освен да го последва. Такано завъртя очи на постоянната закрила на Йокозава над него.
- Чиаки
Брадичката на Чиаки беше на масата, докато Хатори му приготвяше храна и Ю говореше срещу него. Колко още щяха да останат? Искаше да е там, когато Такано се върне.
- Ето, Йошино, яж. - Хатори сложи чиниите пред него на масата, напълно пренебрегвайки Ю.
- А, благодаря ти. - Сериозно, защо се мразеха един друг? Да не би нещо да се беше случило?
Преди да може да опита вкусната храна, телефонът му запчна да звъни. Чиаки изпъшка. Погледна името и видя, че е Йокозава.
Стана от масата и се запъти към всекидневната.
- Извини ме, ще отнеме само секунда – каза на Хатори. - Ало?
- КЪДЕ, ПО ДЯВОЛИТЕ, Е ОНОДЕРА? - Чиаки се сви, когато силният глас на Йокозава изкрещя в ухото му. Хатори и Ю подскочиха изненадано.
Чиаки можеше да чуе как Такано се смее високо.