На най-горния етаж във фоайето, където меки светлини осветяваха дивани, дълги маси и красиви стъклени статуи, вампири бяха запленени от дрезгав смях зад уединена стая, какъвто не бяха чували преди. Вярвах, че е ангел отгоре, когато всъщност беше дяволът, както вярваше Ритсу.
Такано отново се заливаше от смях.
- Това не беше смешно! - изкрещя Ритсу, трепвайки от болка.
- Обаче трябва да призная, че беше неочаквано - каза Йокозава, опитвайки се да успокои Сората.
Такано се изкиска.
- Никога не съм виждал Сората да подскача толкова нависоко. - Такано нежно обхвана бузата на Ритсу, за да я погали, докато преглеждаше другата.
В момента Ритсу седеше на един стол, като Такано, който беше коленичил пред него, се грижеше за него след като Сората изведнъж му скочи. Ритсу завиваше на един ъгъл в лобитото с Такано зад себе си, когато котката атакува. Сората успя да одраска Ритсу по бузата преди Йокозава да може да хване котката.
- Изчакай, ще донеса превръзка – каза Такано, ставайки.
Такано остави Ритсу и Козава сами.
- Не съм го виждал да се смее така с години или изобщо – промърмори Йокозава.
Любопитен, Ритсу погледна Йокозава и трепна.
Йокозава го гледаше гневно.
- Ако го нараниш, няма да се поколебая да те убия. Разбираш ли?
- Д-да! - Ритсу погледна настрани. Йокозава кимна доволно.
Да го нарани? Как? Такано беше много по-силен, отколкото той някога ще бъде с новата сила, която получи сега когато беше... Ъгх. Ритсу отново се надяваше, че това е само сън с добри детайли, но знаеше, че само се самозалъгва.
И след милиони години не би помислил, че съществуват вампири. Вярваше, че е само фантазия, нещо, с което да плашеш децата нощем.
Езикът на Ритсу си играеше с кучешките зъби в устата му. Усещането беше толкова странно. Знаеше, че са остри, затова не оставяше езика си да се плъзга чак до долния край. Последният път, когато го направи, беше при първото му събуждане, тогава не знаеше, но тогава му беше толкова горещо заради първото вкусване на собствената му кръв, и тогава Такано беше върху него, и...
Ритсу се изчерви, спомняйки си как изстена, когато пи от Такано.
Имаше напрегнато мълчание, когато Такано се върна. Погледна любопитно Йокозава, но той само сви рамене. Намръщвайки се, той коленичи пред Ритсу, за да сложи лепенката на бузата му.
- Не се притеснявай, ще зарасне напълно за нула време.
Ритсу само кимна, избягвайки очен контакт, като се изчерви. Такано се усмихна нежно и целуна другата му буза. Главата на Ритсу се дръпна рязко назад и той погледна настрани с объркано намръщване.
Такано погледна към Йокозава.
- Как е Сората?
- Добре. - Сората мъркаше, докато Йокозава го галеше по главата. - Предполагам, че не е свикнала с непознати.
Чиаки се премести с Юкина.
- Съжалявам! Трябва да вървя! - Чиаки извика, като се премести отново.
Ритсу се облещи. Все още не беше свикнал да изчезва внезапно във въздуха по този начин. Такано забеляза и обясни:
- Това е силата му; да се мести навсякъде по света, където вече е бил.
- Наистина? - Широко отворени очи се срещнаха с развеселени. Дъхът на Ритсу секна. Ето я отново, емоцията, която беше видял по-рано. Какво беше това? Беше толкова чисто и любящо... Засрамен, погледна настрани.
- Къде отиде? - Йокозава попита Юкина.
Юкина сви рамене.
- Каза, че трябва да се преструва, че отива до тоалетната. Предполагам, че колегите му все още са в апартамента.
- А, разбирам. Значи за известно време ще бъде там. - Юкина кимна, сядайки до Йокозава.
- Онодера! Хубаво е да те видя отново, – ухили се Юкина.
- А, да. - Ритсу се изчерви, спомняйки се какво се случи миналата нощ. Юкина се изкиска.
Такано погледна гневно Юкина.
- Хей, Такано, с Онодера бързо станахме приятели. - Повдигна ръце, вече предавайки се.
- По-добре да е така – изръмжа той, държейки изчервяващ се Онодера в ръцете си. Той не споделяше, по дяволите, вече не му харесваше, че Йокозава и Юкина го гледат точно сега. Искаше Ритсу само за себе си.
Юкина се засмя.
- Не мога да повярвам. Вече е закачен за теб, Онодера. Знаеш ли, че дори и двамата най-красиви вампири не можаха да му задържат вниманието?
- А?! - Ритсу отново се опита да избута Такано безуспешно.
- Достатъчно – намеси се Йокозава. - Нека се върнем към сегашната ситуация. Такано, какво се случи миналата нощ?
Такано седна до Ритсу и го хвана за ръката. Изчервявайки се, Ритсу се опита да си измъкне ръката, но Такано държеше здраво.
- Влязохме в склада, където вярвахме, че се крият Скитниците. Всичко мина гладко, докато не влязохме в склада и намерихме дузина новородени, които ни чакаха. - Такано въздъхна уморено. - Някои успяха да избягат навън и в града. Успяхме да хванем само няколко от тях.
Йокозава пребледня.
- Значи в града все още има новородени.
Такано кимна сериозно.
Йокозава изруга.
- Ще накарам няколко вампири да патрулират града през нощта, дотогава ще посъветвам медиите да държат хората по домовете си нощем.
Такано кимна.
- Добре. Ами Сборището?
Йокозава поклати глава раздразнено.
- Не можах да спра тези копелета. Вече може да са чули за това и са излезли да убиват.
- Това би било проблем.
Йокозава кимна отново, поглеждайки бързо към Ритсу. Такано вече знаеше. Ако Сборището вече са излезли, тогава щяха да убият всички новородени, включително Скитниците.
Включително Ритсу.
Сборището беше основното правителство от вампири, които държаха на законите си с железен юмрук. Живеели са хиляди години и бяха изгубили човечността си. На практика бяха куп задници, които нямаха емоции.
- Ще се опитам да се свържа с тях, за да ни дадат няколко седмици да се справим с това – каза Йокозава. Такано се облегна назад, за да си подпре главата, повдигайки ръката на Ритсу, за да я целуне.
- Масамуне! - Такано замръзна и го погледна.
Ритсу се изчерви още повече.
- Какво?
- Използва името ми...
Ритсу се намръщи, объркан.
- Не каза ли да те наричам така?
Такано се ухили.
- Да.
- Ау, толкова сладко – изгука Юкина. Такано го погледна гневно. Пренебрегвайки го, Юкина попита: - Та, пак ли отиваме на война?
Йокозава трепна.
- Не се тревожи, Йокозава, той направи достатъчно. Не е нужно да се бие в тази, - успокои го Такано. Йокозава с отпусна.
Преди няколко стотин години Йокозава се привърза към един мъж и дъщеря му. Един ден Скитници унищожиха града и Йокозава откри двамата как умират.
Йокозава умоляваше Такано да го направи, знаейки, че само кръвта на Такано може да превърне новородени в първородни вампири, точно какъвто беше Чиаки. Такано се съгласи, разбира се, при условие, че мъжът трябва да се бие във войната, за да може всички да го опознаят и да повярват, че е истински вампир.
- Значи ще бъдем аз, Чиаки и Такано – каза Юкина. - Тримата воина отново.
Такано кимна.
- Почакай! Само вие тримата срещу всички тези вампири? - попита Ритсу, изплашен за новите си приятели.
Такано го хвана за главата и я положи на рамото си.
- Не се притеснявай, ние всъщност сме по-силни отколкото изглеждаме. Ние тримата можем да се справим с две армии. - Изчервявайки се, Ритсу се намуси и се отмести от него.
- Свикнали сме да го правим, Онодера. Само трябва да изчакаме Чиаки да се върне, за да можем да излезем. Колкото по-рано, толкова по-добре.
- Добре тогава. - Йокозава стана със Сората в ръце. - Ще отида да говоря със Сборището, за да ни даде още време. - Такано кимна. Йокозава излезе от стаята.
- А аз и Онодера ще излезем, за да...
- Масамуне! - Такано преметна Онодера през рамо и излезе от стаята.
- Оу, хайде де, Такано! - Юкина се нацупи, когато остана съвсем сам в лобито.