Чиаки изобщо не предупреди Скитника, когато се премести зад него и му откърши главата.
Хатори падна на земята, дишайки тежко. Вече губеше съзнание от загубата на кръв и шока. Чиаки не загуби време, като внимателно вдигна Хатори на ръце и ги премести в апартамента си и на леглото.
Ръцете му трепереха, докато разглеждаше ухапването на врата му и кръвта, която беше поел от Скитника, по устните.
- О, не, не, не! - Не можеше да спаси Хатори, тъй като той вече се променяше. Сълзи паднаха от очите на Чиаки. - Толкова съжалявам, Хатори! Трябваше да отида при теб по-рано! - Не можеше да мисли правилно. Какво щеше да прави? Трябваше да има начин да го спре! Но как?!
Първият вик на Хатори върна Чиаки в реалността. Точно така, сега Хатори се нуждаеше от него, не можеше да си поволи да се паникьосва, и трябваше да направи нужното, за да помогне на Хатори да преодолее това. Чиаки се качи на леглото при Хатори и го хвана здраво.
Когато Хатори изкрещя отново, Чиаки изскимтя сякаш и него го болеше. Хвана го по-здраво, знаейки, че Хатори става все по-силен с всяка изминала минута.
Хатори се мяташе, като изкрещя. Болката беше мъчение, Чиаки знаеше това. Никога не е искал да види това при Хатори, искаше Хатори да живее дълъг човешки живот, да се ожени и да има деца.
Най-накрая Хатори се успокои сякаш след часове. Чиаки бързо извади телефона си и се обади на Йокозава.
- Чиаки?
- Йокозава! Искам да изпратиш някой да почисти пред блока ми. Убих Скитник.
Чиаки чу как Йокозава изруга.
- Не можа да го задържиш жив за разпит?
- Той превърна Хатори! Нямаше начин да оставя този шибаняк да живее! - изръмжа той.
- Какво?!
- Просто побързай и изпрати някого, Йокозава! Н... - Гласът на Чиаки се пречупи. - Нуждая се от помощ.
- Добре, премести ме при теб.
Чиаки затвори телефона и бавно сложи, сега изгубилия съзнание, Хатори настрани. Остана там няколко секунди само гледайки Хатори. Беше толкова блед; обикновено толкова силният Хатори беше на леглото, изглеждащ толкова слаб. Плашеше го. Достатъчно ли пи? Добре ли беше? Знаеше, че някои не успяваха да да се превърнат във вампири, защото бяха слаби, но Хатори не можеше да е един от тях.
Нали?
Чиаки се премести и бързо грабна Йокозава.
Йокозава изруга, когато видя, че Хатори вече бавно минаваше през трансформацията. Приближи се, за да разгледа раната на врата му.
- Свършено е. Нищо не можем да направим. Къде е тялото на Скитника?
- Отвън на входа.
Йокозава кимна.
- Сам ще отида да разгледам, засега заведи Хатори обратно на острова, опасно е да се оставят новородени близо до хора. - Чиаки кимна, че е разбрал. Йокозава излезе от вратата, оставяйки Чиаки сам.
Чиаки погали сега студеното чело на Хатори.
Толкова много му се искаше това да не се беше случвало. Искаше му се да може да върне времето и да го спаси от тази съдба.
- Толкова съжалявам, Хатори, толкова съжалявам. - От очите му отново започнаха да се стичат сълзи.
- Чиаки... - Чиаки подскочи при гласа на Хатори.
- Всичко е наред, обещавам ти.
Хатори докосна бузите му, изненадвайки го.
- Не те нарани, нали? - Чиаки поклати глава. Хатори издиша и се закашля, ръката му се придвижи до гърлото, което вероятно в момента гореше.
Чиаки ги премести в стаята си на острова.
- Сега само си почивай. Знам, че имаш много въпроси и аз ще им отговоря, когато си по-добре, става ли? - Бърбореше. Знаеше, че го прави, но не можеше да спре. - Ще се погрижа за теб.
Това защо трябваше да се случва?
Хатори премигна на новата стая, в която беше. Чиаки забеляза колко дезориентиран изглеждаше Хатори. Разбираше как е, изведнъж всичко беше по-шумно и щеше да види неща, което човешките му очи не можеха. Чиаки искаше да бутне Хатори на леглото, за да се отпусне, но Хатори изведнъж го грабна и дръпна Чиаки в скута си.
- Хатори! - Чиаки се изчерви на позициите им. Беше възседнал Хатори!
Чиаки се напрегна, когато усети новите зъби на Хатори да се търкат във врата му, потисна стон, когато Хатори заби зъбите си в него. Не можеше да диша, като удоволствието го накара да се изпъне.
Хатори смучеше със стон. Чиаки се хвана здраво за блузата на Хатори, като дишането му стана неравно от удоволствието, което Хатори му доставяше.
Хатори го пусна с ужасено изражение.
- Не се притеснявай, това трябваше да се случи – успокои го Чиаки. Хатори покри устните си. Чиаки щеше да стане от него, когато Хатори го хвана.
- Току-що те ухапах! - Гласът на Хатори беше дрезгав с ужас.
- Всичко е наред, Ха...
- Ами, ако съм те превърнал... - Хатори спря, като Чиаки му показа собствените си зъби.
- Аз вече съм вампир, Хатори. Не се притеснявай за мен.
- Как ти се случи? Кога?
Чиаки се поколеба.
- Не откачай, става ли? - Хатори кимна бавно, в очите му имаше страх. За него? Хатори сигурно си мисли, че е станал вампир наскоро. - Вампир съм повече от сто години.
Очите на Хатори се разшириха.
- Невъзможно! Познавам те от първата година в колежа!
- Ъъъ... Да, относно това... - Чиаки погледна настрани виновно. - Всъщност не учех там, бях изпратен, защото имаше вампир, който се въртеше, където не трябваше.
Хатори се отпусна леко.
- Значи не съм могъл да те спася от това...
- Какво? - Чиаки се намръщи. Възползва се от възможността бързо да слезе от него. Хатори само го гледаше с новите си черни вампирски очи.
- Нищо...
Чиаки присви очи. Почакай, черни очи? Чиаки изруга. Хатори имаше пристъп на паника. Въпреки предишното си спокойствие от всичко случило се, вътрешно той откачаше.
Това трябва да го плаши до смърт.
Чиаки отиде до него и докосна бузите му.
- Успокой се, Хатори, както ти казах, ще обясня всичко, когато си починеш. Искам да се отпуснеш. Моля те.
Хатори си пое дълбок, треперлив дъх.
Сълзи се появиха в очите му.
- Толкова много съжалявам, Хатори; трябваше да стигна до теб по-рано.
Хатори се усмихна леко.
- Обаче ме спаси. Онзи мъж каза, че ще ме вземе.
Очите на Чиаки се разшириха, като целият беше погълнав от гняв. Опитали са се да вземат Хатори? От него? Чиаки изръмжа. Не беше човешко. Изсъска, показвайки зъбите си агресивно. Щеше да ги убие всички.
Хатори беше негов!
Мой! Ще убия всеки, който се опита да ми го вземе.
- Йошино! Успокой се!
Чиаки се сепна от мъглата, за да види страха в очите на Хатори отново. Наруга се и се опита да успокои гнева си. По-късно щеше да беснее. Не сега. Хатори се нуждаеше от него да бъде спокоен.
- Извинявай. - Гласът на Чиаки беше пресипнал от гнева, който още беше там. - Почивай си сега, ще се върна след няколко минути, става ли? Моля те, не напускай стаята.
Хатори кимна. Чиаки нежно го бутна на леглото. Изчака, докато Хатори не заспа, за да се премести и да вземе Йокозава.
- Такано
Отново на последния етаж, Такано въздъхна раздразнено. Чиаки не помагаше с начина, по който се паникьосваше. Хатори беше превърнат във вампир; единственото възможно решение беше да го убият.
Нямаха избор по въпроса.
Обаче когато се спомена, Чиаки се разяри. Нямаше начин Чиаки да им позволи да докоснат Хатори, така че Такано нямаше друг избор освен да измисли как ще го скрият от Сборището.
- Божичко, такава си болка – изръмжа Такано. И Чиаки и Йокозава бяха прави, докато той седеше на кадифения стол.
- Няма да ти позволя да докоснеш това, което е мое! - Чиаки се сопна.
- Успокой се, Чиаки... - Йокозава се опита да успокои, но Чиаки го пресече.
- Как можеш да очакваш да направя това? Защо не убием и Ритсу, а? Защо Ритсу може да живее, а не моят Хатори?!
- Не започвай с това... - предупреди Такано. Разбираше болката на Чиаки, тъй като беше същата външност като тази на предишния любим на Чиаки преди сто години, но каквото и да е споменаване на неговия Ритсу и щяха да падат глави.
- Достатъчно, Чиаки, няма да го убием. Такано, не помагаш.
Такано повдигна рамене.
- Казвам да го убием.
Чиаки изръмжа.
- Тогава спри да ме вбесяваш, Чиаки. - Такано го погледна гневно. Това получава, че посмя да каже нещо подобно за неговия Ритсу.
Чиаки остана напрегнат сякаш беше готов да се върне при мъжа и да избяга.
- Такано, свързах се със Сборището и те ни дадоха една седмица да изчистим бъркотията. Вече имат всички имена, включително и на свещеника ти, който изчезна. Чакат ни да изпратим кого сме убили вече, за да знаят кого да зачеркнат от списъка си. Помниш ли лицата на новородените, които си убил, Такано? - Такано кимна. - Чудесно, можем да вземем всичките лица и имена и ти можеш да ни кажеш кого си убил онази нощ. Разбира се, Ритсу ще бъде един от тях.
- Разбира се. - Такано се облегна в стола си.
- И Хатори! - Йокозава кимна. Чиаки се отпусна леко.
- Тъй като има двама новородени на този остров, ни трябва още кръв – заключи Такано.
Йокозава кимна.
- Вече изпратих лодка.
Такано кимна отново. Новородените се нуждаеха от много кръв първите си няколко дни, тъй като храната вече не подхранваше тялото. Трябваше скоро да нахрани и Ритсу. Новороден може да гладува първите два часа.
Такано се намуси. Напоследък беше толкова зает, че не му беше възможно да се грижи както трябва за малкия си свещеник.
Такано разгледа Чиаки с присвити очи, когато осъзна колко кльощав беше станал за толкова кратко време.
- Мамка му, Чиаки! Престани да забравяш да пиеш!
Чиаки подскочи от гласа му.
- Бях заклещен в апартамента си!
- Не ме интересува! Ще умреш с това темпо! - Чиаки завъртя очи.
- Ето. - Йокозава сложи табла с две кръвни банки. - Изпий всичко. Ще изпиеш още две след един час.
Чиаки изпъшка.
- Нали знаеш, че не съм малко дете!
- Тогава спри да се държиш като такова и не забравяй да пиеш! - Чиаки се намръщи.
- Обратно на належащия въпрос – обяви Такано, привличайки отново вниманието им. - Трябва да убием новородените и Скитниците възможно най-скоро.
- Мъжете току-що бяха изпратени в града – каза Йокозава.
- Добре. - Такано се изправи. - Утре вечерта ще отидем на лов. Тази вечер почиваме. Чиаки, погрижи се да изпратиш допълнително кръв в стаята си за теб и Хатори. - Чиаки кимна.
Такано излезе от стаята, търсейки Ритсу.
- Ритсу
Ритсу прекара целия ден на плажа, не искайки да се върне вътре при Такано.
Вълкът му беше изчезнал внезапно преди малко и нощта беше паднала, оставяйки го сам да се разхожда по плажа.
Ритсу беше напълно влюбен във вълка. Той следваше Ритсу по плажа и сякаш вълкът разбираше, когато Ритсу му говореше за случайни неща. Много пъти вълкът му скачаше и започваше да си играе.
Ритсу се изкиска. Беше забавно.
Ритсу беше отпуснат, вървейки бос по вече студения, мек пясък. Нежен бриз охлаждаше сгорещената му кожа. Гледката беше нещо, което никога не беше мислел, че ще види през живота си. Палмовите дървета се поклащаха с вятъра и пълната луна осветяваше света с бебешкосин цвят. Мирисът на морска сол удари сетивата му и заради острото си зрение, той виждаше всеки детайл на камък, песъчинка и как светлината на луната се отразяваше в кристално чистата вода с мили.
Би повярвал, че е в рая, ако не беше горенето в гърлото му.
Ритсу никога не беше усещал нещо подобно. Сякаш нокти драскаха вътрешността на гърлото му, също така беше подуто и пресъхнало. Ритсу се изкашля много пъти, опитвайки се някакси да почеше дразненето, но като че ли само стана по-зле.
Отново обмисли дали да не се върне и по възможност да се изправи още веднъж срещу Такано.
Докато мислеше върху това, чу нещо, което звучеше като мотор.
Намръщвайки се, Ритсу се обърна към дока срещу него и видя приближаването на малка лодка. Дъхът му спря. Най-накрая!
Изтича до нея и се скри зад едни големи скали, докато те започнаха да свалят кашони.
Имаше една възможност; кокато приключеха и бяха с гръб към него, той можеше да се скрие в лодката.
Вятърът духна леко в негова посока и невероятен аромат удари сетивата му. Какво беше това?Гърлото му започна да гори още повече.
Ритсу забеляза разлика между хората на лодката и тези, които работеха на острова.
Хора.
Ритсу усети как зъбите му се изостриха и зрението му избледня до черно.
Какво ставаше?
Паникьосан, Ритсу падна на земята, като болката се увеличи. Можеше да чуе как пулсовете им биеха по-силно от тези на вампирите. Можеше да усети вкусната им кръв. Облиза устни несъзнателно.
Беше толкова жаден, че болеше.
Ритсу чу ужасяващо ръмжене. Кой беше това? Той... ли?
Последното нещо, което видя преди всичко да изчезне, беше сградата на хотела.
Трябваше да се върна при Такано...