Предупреждение: Секс сцена
Такано знаеше, че Ритсу все още е навън, разхождайки се бавно по плажа, тъй като все още можеше да го усети.
Къде беше? Отиде до плажа, но не видя никого да се разхожда.
Такано беше запленен от красотата на гледката пред него. Възхищаваше се на това как океанът блестеше от светлината на луната. Винаги ли е било толкова красиво? Погледна обратно към хотела и видя, че дори без слънцето някакси цветята си имаха своя собствена светлина, блестейки в тъмнината с различни цветове.
Усмихна се. Знаеше, че Ритсу върна такава красота в света му; не знаеше какво би правил без него сега. Вече предишният му живот изглеждаше толкова мрачен и самотен, че знаеше, че никога не иска да се връща.
Такано чу вик от доковете, изваждайки го от размишленията му. Използвайки скоростта си, бързо се насочи към тях, подмивайки вампири, носещи пакети обратно в хотела.
Беше безмълвен от това, което видя после.
Двама вампири възпираха борещ се Ритсу от трима човека, които бързо сваляха останалите кашони. Наруга се. Не знаеше, че лодката ще е тук толкова бързо. Такано се беше надявал, че ще може да върне Ритсу в стаята си преди хорада да дойдат с товара кръв.
Ритсу се измъкна на един от вампирите с изненадваща сила, хвърляйки го долу на пясъка; после Ристу се освободи от другия вампир, ритайки го в лицето, карайки го да полети, като използва скоростта си, за да бутне човека, с изострени зъби, готов да го източи.
Такано дръпна косата на Ритсу преди да успее да вземе кръвта от човека. Ако направеше това, тогава Ритсу щеше да е пристрастен към кръвта завинаги и нямаше да може да живее сред хората по-дълго отколкото искаше Такано.
Ритсу изскимтя от болката. Такано трепна, не искаше да нарани своя Ритсу, никога, но сега не беше времето да мисли за подобни неща. Трябваше да се съсредоточи върху това да го измъкне оттук. Ритсу обърна вниманието си върху Такано със заплашително изръмжаване. Ритсу напълно се беше изгубил в жаждата; очите му бяха черни и зъбите по-дълги.
Ритсу одра гърдите на Такано с ноктите си. Пренебрегвайки болката, Такано хвана ръцете му и го преметна през рамо. Ритсу не беше съгласен. Той извъртя тялото си така, че да може да запрати коляното си в лицето на Такано. Ритсу се освободи и спечели малко разстояние между тях.
С ръмжене, Ритсу отново нападна Такано. Такано беше изненадан от това колко добре Ритсу се биеше с него. Ритсу успя да го повали на пясъка, ноктите му се насочиха към лицето му. Такано го удари с глава, изпрайки го обратно с пъшкане. Такано се възползва от този шанс и отново го преметна през рамо, този път държеше краката и гърба му.
- Погрижете се за тях; уверете се, че не помнят нищо – нареди на вампирите, които все още бяха на земята. Вампирите кимнаха.
Такано изтича обратно в хотела с мятащ се Ритсу на рамо. Докато тичаше, каза на някого да донесе кръв в стаята му. Ритсу извика и впи нокти в блузата му. Щеше да убие Йокозава за това, че забрави, че имат двама новородени под този покрив и един от тях лесно можеше да подуши хората и да ги убие.
Веднага щом беше обратно в стаята си, той пусна Ритсу на леглото. Прокара нокът по врата си, пускайки кръв.
Ритсу изръмжа и отново нападна Такано.
Такано го остави. Ритсу се насочи право към кръвта, хапейки силно. Такано изстена, когато Ритсу започна да смуче от него.
- Ритсу... А, точно така! - Такано седна на леглото, като Ритсу беше възседнал краката му.
Ритсу изстена. Такано не можеше повече, беше се възпирал откакто доведе малкия си свещеник тук. Знаеше, че няма да издържи още дълго. Такано раздра блузата от Ритсу и остави пръстите си да изследват гладката кожа.
Ритсу разтвори още коленете си върху Такано, после бавно, чувствено потърка пениса на Такано между краката му.
- А, Господи, да, Ритсу – процеди Такано, треперейки от нужда.
Ритсу спря да взима от него, за да извие гърба си. С устни, Такано започна да смуче всеки милиметър от гърдите на Ритсу, наслаждавайки се на вкуса на морска сол по кожата му.
- Масамуне... Какво...? - Ритсу изстена, когато Такано започна да си играе със зърната му. Явно Ритсу беше дошъл на себе си. Време е отново да го накарам да се самозабрави, помисли си Такано, ухилвайки се. Такано обожаваше, когато Ритсу използваше малкото му име. Начинът, по който го каза току-що, го възбуди.
Такано хвана задника на Ритсу, за да го бутне нагоре на коленете си, като Такано се премести надолу, облизвайки корема му с очевидно намерение да отиде по-надолу.
Ритсу се изчерви и се опита да го отблъсне.
- Спри! Това не е правилно! - Ритсу буташе главата на Такано, но той не искаше да се поддаде.
Такано се усмихна самодоволно, като облиза там, където пенисът на Ритсу издуваше дънките му.
- А! - Ритсу изви гърба си и потрепери от малкото докосване.
- Ритсу... искам те... сега!
Такано беше на път да разкъса дънките от него, когато се чу почукване на вратата. Такано се намуси. Опита се да го пренебрегне, но чукащият беше настоятелен. Остави изчервения Ритсу да легне, като отиде да отвори вратата.
И по вероятност да убие човека, който го притесняваше.
- Ритсу
Ритсу сграбчи одеалото до себе си. Как се озова тук? Не беше ли на доковете по-рано?
Такано се върна с поднос в ръка.
- Сега, докъде бяхме стигнали преди да ни прекъснат така грубо? - ухили се Такано.
Ритсу го погледна с отворена уста.
- Не! Нищо такова! - Ритсу излази надалеч от него. - И как се озовах тук?! Бях на доковете по-рано, когато... - Ритсу се намръщи, когато в главата му се появиха образи. Опитваше се да стигне до хората... беше толкова изгубен в жаждата... какво?
Такано гледаше Ритсу тихо.
- Казах ти, Ритсу, не можеш да се върнеш вкъщи, докато не се научиш как да контролираш жаждата си около хора.
Изплашен, образи от случилото се, се завъртяха в ума му. Под него имаше мъж, очите му бяха широко отворени от ужас, като отразяваха чудовището, което беше.
- Н... Нараних ли го? - Сълзи заплашваха да паднат от очите му.
Такано сложи подноса настрани и отново се качи на леглото.
- Спокойно, любов, не го нарани. Спрях те преди нещо да се случи. - Такано избърса сълзите с палеца си.
- Но аз... - Ритсу си спомни как събори Такано на земята, когато се опита да го спре. Протегна се, за да докосне бузата на Такано. - Нараних те... - Сълзите се стичаха по-бързо. Никога не е искал да нарани някого, никога. И от факта, че беше наранил този нежен мъж, му стана лошо.
Такано се усмихна нежно.
- Не, не си, нищо не почувствах. Виждаш ли? - Гърдите на Такано бяха напълно излекувани, белезите от нокти вече ги нямаше. Такано се наведе напред, за да го целуне. Бавни, крайно интимни целувки. И после бързи приливи от дълбоки целувки. Изпи го сякаш той беше въздухът, от който се нуждаеше, за да оцелее. Ритсу изскимтя. Огънят отново се увеличаваше като първата нощ. Всичко беше толкова горещо, а той беше толкова нуждаещ се, че не можеше да мисли правилно.
- Мислиш, че ще можеш да избягаш от мен?
Ритсу се опита да се измъкне от плашещото желание, преминаващо през вените му, но Такано грабна крака му и го дръпна нагоре, което накара Ритсу да падне обратно на леглото.
- Пусни ми крака! - Такано просто продължи да го държи и започна да къса бавно панталона надолу с нокът. - Какво правиш?! - извика Ритсу, все още дишащ тежко от целувката по-рано.
Усмихвайки се самодоволно, Такано облиза мястото, където стъпалото се съединявше с крака. Ритсу потрепери неконтролируемо, кой да знае, че е толкова чувствителен там!
Милиметър по милиметър, Такано разкъса дънките и облиза всеки милиметър кожа, която беше открита. Ритсу можеше само да се взира с широко отворени очи. Никога не е знал колко еротично беше този красив мъж да боготвори тялото му. Достигна по-горното му бедро, когато Такано се засмя.
- Кой да зане, че малкият ми свещеник е толкова палав.
- А?! - Ритсу ритна с другия си крак само за да бъде хванат от Такано.
- Леко, котенце. Само се закачах. - Такано дръпна и двата крака, дърпайки го по-близо до себе си. Не мога да чакам още един ден, любов моя. Нуждая се от теб сега.
Ритсу поклати глава. Опита се да си върне контрола, но когато устните на Такано докоснаха неговите, той го загуби напълно и последва Такано долу. Ритсу обви здраво ръцете си около Такано, стенейки в целувката. Такано посегна надолу, за да разкъса дънките му.
- А! Масамуне! – Такано го хвана и започна да търка.
Такано се надвеси над него и си махна блузата. Дъхът на Ритсу спря. Беше толкова красив. Такано се усмихна и се наведе, за да го целуне отново. Ритсу изстена, когато усети Такано да повдига краката му на раменете си.
Ритсу се напрегна, усещайки пръстите на Такано да си играят с отовора му.
- Какво пр... – Ритсу извика от лека болка, когато Такано набута два пръста.
- Спокойно, Ритсу... Опитай се да се отпуснеш...
- Нгх, спри! Боли. – Такано стисна зъби, като се бореше за търпение. Наведе се напред, за да целуне Ритсу. Ритсу изстена, когато удоволствието отново се повиши и скоро болката спадна и удоволствието зае мястото й.
Ритсу изстена, когато Такано започна да поставя горещи, влажни целувки надолу по врата му, ключицата, по раменете му. Обви краката си около неговите, търкайки се срещу него необуздано.
Такано изпъшка, контролът му се пречупи. Знаеше, че няма да издържи дълго, но беше искал Ритсу да се почувства добре. Но сега когато Ритсу яздеше пръстите му, изглеждайки толкова секси, знаеше, че трябва да го вземе сега. Махна пръстите си и бързо проникна в Ритсу. Ноктите на Ритсу се забиха в гърба на Такано заради чуждото проникване. Сълзи се стекоха от болка. Такано дишаше тежко, като се принуди да стои мирно, докато Ритсу не свикне.
- Боли...
- Знам... Знам, само дишай заради мен.
Тежкото дишане на Ритсу изпълни стаята. Такано отново го потърка, носейки удоволствие с болката. Скоро си поемаше рязко въздух за още. Ритсу се раздвижи върху Такано, карайки го да изпъшка.
- Готов?
Ритсу кимна. Такано не чака повече, направи силен тласък, карайки Ритсу да изкрещи от удоволствие.
Мислите ставаха замъглени с увеличаването на удоволствието. Всяко преценено оттегляне го караше да изскимтява, всеки път, когато кожата му се докосваше до неговата, когато влизаше в него, го караше да крещи за още.
Такано изръмжа срещу врата му. Ритсу усети ухапването му, бодежа болка и удоволствието. Свърши, крещейки в екстаз към тавана, отмятайки глава назад на възглавницата.
- А, Господи, да. – Такано дойде след Ритсу, успя само да асимилира, че Ритсу изви гръб и разтвори краката си по-широко за него сякаш чувството му харесваше.
Дишайки тежко, Такано падна върху него и разпръсна малки целувки по лицето на Ритсу. Такано го задържа нежно в ръцете си, галейки любящо косата му.
Мой...
Ритсу се намръщи, когато мисълта се появи в главата му. Откъде беше дошла тази мисъл? Скоро Ритсу затвори очи от изтощение и заспа спокойно в ръцете на Такано.
- На сутринта
Това беше. Беше полудял.
Ритсу стана от леглото. Не можеше да погледне Такано след всичко, което бяха направили миналата нощ. Всъщност беше правил любов с мъж! Какво не му беше наред? И все пак не можеше да отрече, че това, което споделиха миналата вечер, беше толкова красиво. Никога не се беше чувствал свързан с друг човек през живота си.
Ритсу поклати глава. Не можеше да мисли по този начин сега, трябваше да мисли за случилото се с хората. Сега знаеше, че не може да се срещне сys семейството си, докато не започнеше да контролира глаdа си напълно. Налегна го депресия. Имаше такива надежди, че най-накрая ще види семейството си отново, но ако не искаше да убие хора без да иска, трябваше да остане тук с Такано.
Ритсу покри глава с ръцете си. Какво щеше да прави тогава? Искаше поне да се свърже със семейството си, за да знаят, че е жив. Затова трябваше да открие телефон.
Топли ръце го обгърнаха.
- Добро утро. – Ритсу се напрегна, после се изчерви. – Какво има? – Дъхът на Такано погъделичка ухото му, карайки го да потрепери изящно.
- Ъ, трябва да ставаме. – Ритсу се опита да се измъкне от леглото, но Такано държеше здраво.
- Все още е рано да напуснем леглото... – Такано започна да целува надолу по врата на Ритсу.
- Масамуне! Не сега...
- Но ти вече си възбуден. – Ритсу подскочи, когато Такано го хвана под чаршафите и започна да търка. – Приятно ли е?
Ритсу прехапа устна, за да спре стоновете, опитващи се да излязат от устата му.
- Масамуне... Спри... Аз... Ааа! – Ритсу клатеше ханша си в синхрон с ръката на Такано. Ритсу се намуси на себе си, нямаше никакъв контрол над тялото си.
- Сложи си ръцете над главата – заповяда дрезгаво Такано, карайки Ритсу да потрепери отново.
Не можейки да му откаже, Ритсу направи точно това, ноктите му одраскаха скалпа на Такано.
- Сега си повдигни малко бедрата.
Ритсу го направи без колебание. Такано проникна в него бавно, и двамата мъже изпъшкаха, сякаш се съединяваха за първи път.
Такано целуна рамото му.
- Моят красив Ритсу...
Сълзи започнаха да замъгляват зрението му. Такано беше толкова нежен с него, никой не беше давал това. Откакто загуби родителите си, винаги трябваше да бъде силен, ако искаше да плаче, посещаваше църквата и се скриваше някъде, където не би създавал проблеми на други. Ритсу имаше чувството, че Такано би го потърсил и успокоил.
- Знаеш, че няма да те пусна от това легло с часове, нали? – Такано направи тласък в Ритсу, за да подчертае, карайки го да си поеме рязко дъх.
- А?! Не, почакай! Масамуне!
- Часове по-късно
- За какво е изчервяването, Онодера? – Изчервяването на Ритсу стана аленочервено при дразненето на Юкина.
- Н-Нищо! – Той и Такано бяха успели да правят любов с часове. Закуската вече беше свършила и когато най-накрая излязоха от стаята, беше късен следобед.
Юкина се подсмихна, изглежда знаейки какво точно се беше случило.
Ритсу се беше върнал в трапезарията при Юкина, Чиаки и мъж, наречен Хатори. Такано имаше някаква работа с Йокозава и обеща, че ще се върне по-късно.
Юкина погледна към Чиаки.
- Превърна ли го наистина?
Чиаки погледна гневно.
- Не, беше Скитник.
- Разбира се, че е бил той. – Юкина знаеше какво чувства Чиаки към мъжа. Изглеждаше почти по същия начин като любимия му отпреди отдавна. Единствената разлика беше, че очите на Хатори бяха сини, а тези на любовника на Чиаки – кафяви.
Стреснат, че Ритсу вече не е единственият новороден тук, той погледна към Хатори, който вече го гледаше обратно.
- Ти си свещеникът, който изчезна преди два дена, нали?
Ритсу кимна колебливо.
- Тъкмо си бил превърнат? – Хатори кимна. Ритсу се намръщи, когато видя леко изчервяване да се появява на лицето на мъжа.
Юкина също забеляза.
- Чиаки, как можа! Знаеш, че новородените са похотливи създания! Не си помогнал на Хатори?
Чиаки се изчерви ужасно.
- Млъквай, Юкина!
Ритсу наведе глава и погледна настрани, бузите му горяха.
Юкина се засмя на реакциите им. Чиаки изръмжа.
- Спокойно, само се шегувам! Не бих искал да се изправя срещу известния убиец!
Веждите на Ритсу се повдигнаха.
- Убиец? Чиаки?
Юкина кимна.
- Вярваш или не, от Чиаки се страхуват много вампири по света. Би убил за едно мигване на окото без колебание.
Хатори прие това мълчаливо.
- Млъквай вече, Юкина – предупреди Чиаки.
- О, хайде де, Чиаки! Не съм стигнал до хубавата част! И се обзалагам, че са любопитни относно теб, особено Хатори.
- Аз не...
- Казват, че единствената причина Чиаки да обича да убива Скитници е, защото един отне живота му, карайки любимия му да вярва, че е мъртъв.
Хатори погледна към Чиаки.
- Любим?
Чаики се изчерви.
- Аз... ъ...
- Не знаех, че имаш любовник – каза Хатори бавно. Имаше проблясване на гняв в очите му.
- Имаше. Умря отдавна, - поправи Юкина. Чиаки трепна, страдайки все още.
- Юкина, кълна се, ако още една дума излезе от устата ти, главата ти ще бъде моя, - изръмжа Чиаки.
Юкина сви рамене.
- Какво? Не съм нап...
Такано го цапна по главата от отзад.
- Млъквай вече. Знаеш, че все още го боли.
Хатори не отмести очи от Чиаки. Чиаки не можеше да го погледне.
- Беше решено, че аз, Чиаки и Юкина ще излезем тази вечер да ловуваме Скитници. – Хатори се напрегна и грабна Чиаки в ръцете си, карайки по-дребния мъж да се изчерви объркано.
- Не и Чиаки, няма начин да може да се бие с онези неща.
- Хатори, Чиаки е на стотици години и вече се е бил в много войни. Нуждаем се от него, за да може повече хора да не стават като теб. По дяволите, щастливец си, че сте добри приятели с Чиаки, иначе досега щяхме да сме те убили.
Хатори се поколеба.
- Не се притеснявай, Хатори, нищо няма да ми се случи. – Чаики излезе от ръцете на Хатори.
- Убивате новородените? – попита Ритсу.
Такано кимна.
- Нямаме избор по въпроса.
Ритсу поклати глава. Помнеше бедната жена първата нощ, в която беше превърнат и как изплака от страх и болка.
- Не можете! Те са невинни!
- Нищо не мога да направя, Ритсу. Не мога да позволя хората да знаят за съществуването на вампири.
- Просто ги доведи тук! Научи ги, - умоляваше Ритсу. Такано поклати глава.
- Съжалявам, Ритсу, но това не подлежи на обсъждане. – Всички гледаха с широко отворени очи как Ритсу смело се опълчи срещу Такано.
- Значи просто би убил хладнокръвно? Не са заслужили това! – Гневът му растеше, как можеше да бъде толкова студен? Само преди няколко минути държеше Ритсу толкова нежно, че го накара да се просълзи. Как можеше да бъде толкова жесток?
- Това е жесток свят, Ритсу, разбери го.
- Такано!...
- Достатъчно, Ритсу! – извика му Такано грубо.
Ритсу трепна.
- Добре! Бъдете чудовища. – Ритсу изхвърча от стаята преди Такано да може да види сълзите, стичащи се от очите му.