Юкина изруга. Сигурно Киса си беше ударил главата, когато се приземиха, защото сега беше в безсъзнание. Страх за него го парализира. Молеше се на Бог да е добре.
Скитникът се появи зад тях.
Юкина изръмжа, изправяйки се, като започнаха да се въртят в кръг. Юкина видя, че от двамата Скитници единият е при него, а другият е избягал. Той го нападна; Юкина избегна удара и го ритна, докато все още беше във въздуха. Използвайки бързината си, той избяга. Не можеше да се сбие с него, държейки Киса в ръцете си. Той все още беше човек и деликатен.
Радваше се, че никой не е по улиците или хората щяха да видят вампири, бягащи неестествено бързо по пътищата. Обърна се и видя един вампир да тича по лампите и другият беше точно след него. Мамка му, не можеше да се справи и с двамата.
Внимателно извади телефона си, когато влезе в парка и се обади на Чиаки.
- Чиаки, в големия парк съм, побързай да дойдеш, преследват ме Скитници.
- Идвам! – Чиаки затвори.
Стигна близо до покрайнините на парка, когато един го бутна. Пусна Киса, за да може да хване Скитника преди да успее да докосне главата му. Юкина изсъска. Юкина погледна бегло Киса, който лежеше в тревата, все още в безсъзнание.
Другият Скитник се приближаваше бързо; ако не се погрижеше за този шибаняк, тогава щеше да вземе Киса, докато е разсеян.
Юкина извика раздразнено.
Следващото нещо, което чу, беше прекършване зад тях. Чиаки използва юмрука си да бутне този върху него на земята и започна да го удря отново и отново, докато не изпадна в безсъзнание.
Юкина трепна. Никога не се изправяй срещу Чиаки. Никога.
- Върни ни на острова – заповяда Юкина, като взе блед Киса. Добре ли беше? Чиаки кимна, като хвана Юкина с една ръка и Скитника в безсъзнание в другата.
Преместиха се в горното лоби, където мислеха, че ще е Такано.
Разбира се, беше там. Това, което не очакваха, беше и Ритсу, и Хатори също да са там.
Очите на Такано се разшириха.
- Какво правиш, по дяволите?! Идиот такъв, този човек кърви!
Юкина погледна надолу към Киса; кървеше от едната страна на главата, където трябва да се е ударил.
После и Ритсу и Хатори се опитаха да го нападнат.
Такано изруга, като хвана Ритсу още от въздуха и избяга от стаята.
Чиаки пусна Скитника и премести Хатори.
Йокозава се намуси.
- Да не си глупав? Какво ти мина през главата, когато си помисли да го доведеш тук?
- Беше нападнат...
- Не ми пука! Трябваше да го оставиш в болницата, не тук!
- Имаше вампир, който вече беше опитал кръвта му и знаеш, че сега ще го жадува – оспори Юкина.
- Тогава го заведи някъде другаде! Знаеш, че не можем да си позволим да държим човек тук с Хатори и Онодера!
- Знаеш ли какво, Йокозава? Не ме интересува. Няма да им позволя да вземат Киса. – С това Юкина отиде направо в стаята си и положи Киса на леглото си. Трябваше бързо да превърже раната.
Юкина целуна Киса по челото и се отдръпна. Юкина продължи да поглежда към кръвта, която се стичаше по челото на Киса; не можеше да се спре, когато се наведе отново, за да вкуси вкусната кръв. Очите на Юкина блеснаха. Излезе от стаята, за да потърси превръзки.
- Ритсу
Ритсу отвори очи и се намери да лежи гол до Такано, който беше също толкова гол.
Изчерви се. Не бяха ли току-що в лобито?
- Хмм... обичам, когато губиш контрол. По-див си по време на секс.
Ритсу започна да ломоти.
- Глупак! Не казвай такива неща!
Такано се ухили и го хвана здраво срещу гърдите си.
- Знаеш, че ти харесва.
Ритсу погледна настрани, намусвайки се на Такано.
- Как дойдохме тук?
Такано въздъхна.
- Юкина доведе човек и ти отново загуби контрол. – Ритсу се напрегна. – Не се притеснявай, не направи нищо. – Такано прокара пръстите си през косата му раздразнено, ръката му все още придържаше Ритсу близо до него. – Ще трябва да те храня, докато не си толкова пълен, че жаждата няма да има такъв ефект върху теб. Защото имам чувството, че ще задържим този човек.
Ритсу кимна разбиращо. Такано плъзна пръстите си надолу по гърдите му, карайки дъхът на Ритсу да спре, Такано се усмихна самодоволно.
- По-късно. – Такано го целуна силно и скочи от леглото. – Искам да останеш тук, докато не оправя всичко.
Ритсу кимна отново. Ритсу всъщност се надяваше, че няма да решат да задържат мъжа тук, не искаше да го нарани случайно.
- Чиаки
- Хатори! Успокой се! – Хатори само се озъби в отговор. Какво щеше да прави? Беше протиснал Хатори на леглото и Чиаки се страхуваше да не го нарани без да иска със силата си.
Беше по-силен от повечето вампири, защото ловуваше повече от всеки друг. Хатори хвърляше ръцете си навсякъде, опитвайки се да го надвие, но Чиаки не му позволяваше. Докато Хатори не се изправи и не го ухапа по врата, което шокира Чиаки.
Хатори хвана ръцете му и ги преобърна, докато Чиаки не беше притиснатият.
Чиаки се напрегна, беше се отпуснал. Хатори отново се наведе към вдлъбнатината на врата му и захапа.
Чиаки изстена и си пое рязко дъх, понеже си беше помислил, че не може да чувства това желание отново. Откри, че обвива ръцете си около Хатори, приближавайки го до себе си.
Дишайки тежко, Хатори пое колкото му трябваше и седна, за да види желанието в очите на Чиаки.
- Чиаки... – Наведе се напред, за да го целуне, за което Чиаки отвори с желание.
И двамата изстенаха, докато езиците им се дуелираха един с друг. Хатори пъхна ръцете си под блузата му, наслаждавайки се на усещането на кожата му. Хатори изстена, когато един от зъбите му поряза езика на Чиаки и сега имаше сладкия му вкус на устните си. Чиаки хвана блузата му и я разкъса, за да докосне гърдите му трескаво.
Хатори изпъшка. Мой!
Хатори се освободи от целувката, за да го целуне любящо по челото, бузата, под брадичката. Винаги беше искал това, тайното му хлътване най-накрая само и единствено в неговите ръце.
Чиаки се стегна; Хатори го погледна и видя, че Чиаки е в пълен шок. Чиаки го избута и стана от леглото. Дишаше тежко и очите му все още бяха малко изгубени.
- А, извинявай за това... – Очите му се разшириха, когато видя състоянието на блузата на Хатори. – Ъмм, остани тук, не знаех, че Юкина има човек със себе си. – Чиаки не можеше да го погледне в очите. Какво щеше да каже Хатори за него сега? Не можеше да повярва, че се беше изгубил в целувката, когато изобщо трябваше да я спре. Чиаки изпъшка. Трябва да го е отвратил.
- Чиаки...
- Стой тук. – Чиаки се премести, не можеше да остане с него точно сега.
- Такано
Такано не се помръдна, докато Мисаки го чакаше с Йокозава обратно в лобито. Йокозава го погледна разтревожено.
Мамка му, един от членовете на Сборището беше тук.