- Такано, радвам се да те видя отново – усмихна се Мисаки. Мисаки беше само пратеник на Сборището, но това не означаваше, че е по-малко опасен. Носеше обикновени избледнели сини дънки и проста зелена блуза с дълъг ръкав. Не изглеждаше заплашително, вместо това беше наистина сладък с невинното си лице и зелени очи.
И все пак някога Мисаки сам се справи с армия от Скитници, когато Сборището го мързеше един ден. Това показваше, че дори и ако Мисаки не беше воин, всеки един член на Сборището беше добре обучен и не трябваше да си играеш с него.
Такано стисна зъби.
- Мисаки-сан, за мен е удоволствие, че си тук.
Мисаки се усмихна.
- Тук съм за Скитника, когото сте заловили жив. – И Такано и Йокозава се напрегнаха.
- Откъде...? – Йокозава не довърши, знаейки, че ще разбере.
- Новините се разпространяват бързо. Предайте ми го.
- Още не сме го разпитали.
- Не се притеснявайте, ние ще направим това. Сега, Скитника.
Йокозава въздъхна раздразнено. Повдигна Скитника, който все още беше на земята и го даде на Мисаки. Мисаки го преметна през рамо сякаш изобщо не тежеше.
- А, и още нещо, Сборището ми каза да ви съобщя, че искат свещеника, редактора и човека, който е видял вампири, мъртви.
Йокозава си пое рязко въздух, Такано погледна гневно. Трябваше да се досети, че ще знаят всичко. Сборището беше по-предпазливо от него и заради това оцеляха тези векове без хората да разберат кои са.
- Надяват се, че ще изпълниш тази задача преди партито след два дни и нямат търпение да те видят.
Не казаха нищо, затова Мисаки си тръгна. Черен дим се появи зад него, поглъщайки го, и после изчезна. Силата на Мисаки беше почти като местенето, но черния дим беше отровен за всеки, който го вдишаше.
- Мамка му! – Йокозава започна да крачи из стаята, като ръцете му разбъркваха косата.
- Точно това си мислех. – Такано седна. Трябваше да премисли плана си.
- Какво ще кажем на останалите? Знаеш, че няма да одобрят това.
- Кое? – И двамата мъже се бърнаха, за да видят, че Чиаки се беше преместил в стаята. Зад него Юкина беше, вървейки спокойно към тях сякаш не беше направил нищо нередно.
Първо ще убия Юкина и после ще им кажа лошите новини. Помисли се Такано, гледайки гневно.
И после щеше да скрие своя Ритсу, докато цялото това нещо не се уталожеше.
- Киса
Киса се събуди с пъшкане. Къде беше? Огледа стаята, намръщвайки се на скъпите предмети около себе си. При любовник ли беше? Не мислеше така; помнеше, че се прибира вкъщи от работа.
Киса стана бавно, замайвайки се леко. Вървеше към вкъщи и тогава... беше нападнат.
Киса си пое рязко дъх. Къде беше сега? Паникьосан, той стана от леглото и погледна през прозореца, за да бъде втрещен, когато откри, че е близо до плажа. Но най-близкия плаж беше на шест часа път. Беше толкова надалеч от Токио?
Киса се огледа в стаята, за да открие вратата; трябваше да се махне оттук. Изтича до нея, пулсът му препускаше. Вратата беше заключена. Мамка му!
Имаше ли нещо, с което да я отвори? Трескавите му очи претърсиха стаята. Трябваше да се успокои, нямаше да си помогне, ако изпаднеше в истерия. Отново опита да отвори вратата, но този път се хвърли към нея отново и отново.
Нищо.
Вратата беше здрава. Знаеше, че не може да излезе през прозореца; беше твърде високо и нямаше никакъв път занадолу.
Чу отключването на вратата. Киса бързо се скри зад нея и видя една жена да влиза с табла. Колкото можеше по-тихо, той мина покрай вратата и излезе от стаята.
Изтича през коридора. Къде беше изходът? Следваха врати след врати. Киса стигна края на коридора с ругатня, нима беше завил грешно или трябваше да търси във всяка стая? Видя някакви стълби, докато бягаше, но не водеха надолу. Върна се по тях.
Това беше толкова объркващо.
Чу приближаващи се стъпки, така че нямаше друг избор освен да отиде нагоре. Киса се намръщи; на този етаж имаше само една врата. Защо? Киса чу как стъпките се качваха.
Вратата тогава! Отвори я и затвори тихо.
- Къде отиде?
- Не знам, но по-добре да побързаме! Не може да обикаля сам!
- О, боже, лорд Юкина ще ни убие!
Бяха две жени, които си говореха с паника в гласовете. Юкина беше тук? Киса потрепери, когато си спомни, че Юкина имаше зъби онази нощ. Вампири ли бяха? Киса поклати глава. Невъзможно, вампири не съществуват; просто трябва да е бил изморен.
- Какво правиш тук?
Киса се обърна и видя как един мъж със зелени очи се взира шокирано в него.
- А, съжалявам! Аз просто... – Киса спря с широко отворени очи, когато зелените очи на дребния мъж станаха черни. Какво, по дяволите?!
- Излизай веднага! – Мъжът бавно се отдалечи, сякаш беше уплашен от него.
Киса беше твърде изненадан, за да се помръдне. Гледаше как мъжът му изсъска, показвайки остри зъби.
Вампири...
Дребният мъж внезапно се усмихна и бавно се приближи към жертвата си. Киса започна да отстъпва, докато гърбът му не се удари във вратата. Мъжът използва скоростта си, за да го приклещи там, ръцете му бяха около врата на Киса, тласкайки го натрани.
Зъбите му се спуснаха към врата му, готови да му вземата кръвта.
- Лоби
- Лорд Такано, имаме проблем. – Такано погледна към прислужницата.
Кракът му беше на главата на Юкина на земята. Юкина изруга, не трябваше да се изправя срещу Такано.
- Какво има?
- А, ъм, човекът излезе от стаята си и сега обикаля наоколо, никъде не можем да го намерим.
Юкина си пое рязко въздух. Такано изруга.
- Чиаки, провери Хатори. – Чиаки вече се беше преместил без да му се казва. – Глупак такъв! Знаех си, че това ще се случи.
Юкина не слушаше, той стана и избяга, надявайки се да намери Киса преди да се забърка в някоя опасност.