Ритсу спря само на няколко милиметра от врата на мъжа. Не, не можеше да го нарани. Трябваше да се спре. Ритсу се отдръпна и видя страха на мъжа в очите му, Ритсу се отдалечи. Сякаш се бореше със звяр, опитващ се да си възвърне контрола. Миризмата на дребния мъж беше толкова силна, пулсът му толкова силен в ушите му. Никога досега в живота си Ритсу не е бил толкова уплашен. Искаше да го убие, да му вземе кръвта и да намери още.
Трябваше да се бори.
- Махай. Се! – каза на дребния мъж. Едва можеше да го контролира. Ритсу се хвана за главата и стисна. Молеше се, казвайки на Бог да му даде сила, да не му позволява да извърши грях, да не го оставя в тъмнината на този звяр.
Ритсу стисна по-силно, не губи концентрация!
Мъжът най-накрая се съвзе и отвори врата зад себе си, блъскайки се в Юкина. Стегна се.
Такано влезе веднага зад тях.
- Ритсу!
- Масамуне... – Ритсу се протегна за него, Такано го хвана здраво в ръцете си.
- Отведи го, Юкина! – Юкина кимна и изведе борещия се Киса от стаята. – Успокой се, Ритсу, държа те. – Сълзи се стичаха от очите на Ритсу. Не можеше да се концентрира; светът около него се въртеше.
Такано го хвана за тила и го дръпна до врата си. Ритсу не се бореше повече, пи.
Дишайки тежко, Ритсу го избута.
- Ритсу, погледни ме.
Ритсу не можеше, ушите му шумяха и все още му се виеше свят.
Такано изруга.
- Ритсу, искам да останеш в стаята, докато ме няма, ще побързам с мисията и ще се върна, става ли? – Ритсу не каза нищо. Такано го повдигна и го заведе до леглото. – Спи сега, ще се върна скоро, любов. – Такано го целуна по челото. Ритсу се покри, треперейки леко. Сърцето на Такано го заболя. Гордееше се, че Ритсу може да победи жаждата, но в същото време се нараняваше. Вампирите трябваше да се отдават, да слушат инстинктите си. По тази причина Скитниците решаваха да се отцепят. Избираха живот, където бяха свободни да бъдат вампири.
Такано неохотно остави Ритсу, надявайки се,че мисията ще е кратка.
- Лоби
- Съжалявам, Йокозава, но Киришима ще ни трябва – каза Такано.
Йокозава замръзна.
- Защо?
- Юкина трябва да остане, за да може да се грижи за човека.
Йокозава изръмжа.
- Накарай някой друг да прави това!
Такано се намуси.
- Не мислиш, че съм се сетил за това? Виж, и аз не искам да намесвам Киришима, но не мога да позволя случилото се днес да се повтори; трябва да съм сигурен, че този човек няма отново да напусне онази стая.
Йокозава изръмжа. Такано знаеше как се чувства спрямо Киришима, дори и ако Йокозава се опитваше да го отрече, и двамата мъже бяха влюбени един в друг и Господ знае колко много Йокозава обичаше малкото момиче.
- Кълна се, Такано; ако има и една драскотина по него, ще те убия.
Такано завъртя очи.
- Убий Юкина, той доведе шибания човек тук. – Такано извади телефона си, за да му се обади.
- Чиаки
Чиаки се премести в стаята си. Хатори беше седнал в хола, четейки една от книгите му.
- Всичко наред ли е, Чиаки? – Чиаки се огледа трескаво; не можеше да помирише човека тук и се отпусна.
Хатори кимна.
- Какво има?
Чиаки въздъхна.
- Човекът излезе и се страхувах да не би да е дошъл тук. – Чиаки избягваше очен контакт с него. Хатори забеляза. – Затова, а, искам да останеш тук, докато се върна...
- Къде отиваш? – Чиаки не забеляза как Хатори се приближава към него.
- На мисия, ще бъде наистина бърза, затова не трябва да се притесняваш.
- Какво, ако кажа не? – Чиаки погледна нагоре, стреснат, когато видя, че е на милиметри от него.
- Какво? – Чиаки се отдръпна леко.
- Не, не искам да се биеш, Чиаки.
- Не съм слаб, Хатори, мога да се грижа за себе си...
- Не казвам това. – Хатори го хвана за ръцете преди да може да се премести.
- Не искам да виждам да се нараняваш. Ти си ценен за мен. – Мекият глас на Хатори премина през него, карайки го да потрепери. Чиаки поклати глава.
- Казах, че всичко ще бъде наред, Хатори. – Чиаки му бутна ръцете. – Аз съм вампир; не мога да бъда ранен толкова лесно.
- Чиаки...
- Ще се видим по-късно, Хатори! Просто се откажи. – Чиаки се премести, сърцето му беше в абсолютен смут.
Как щеше да живее с Хатори сега? Щяха най-вече да се избягват.
Не знам какво да правя с тези чувства, които ме събарят всеки път, когато съм около него.
- Лоби
Чиаки се премести в лобито с Киришима и Хийори.
- Оний-чан! – Хийори изтича до Йокозава и скочи в ръцете му. Йокозава се усмихна нежно, държейки я здраво. – Мина толкова време! Вече изобщо не ни посещаваш!
- Съжалявам, Хийори, просто съм толкова зает. – Йокозава я сложи на земята.
Киришима се усмихна.
- Значи Юкина всъщност доведе човек сред двама новородени? – поклати глава той.
- Извинявам се за това, Киришима – каза Такано.
- Не се притеснявай. – Киришима, Такано и Чиаки излязоха от стаята, за да се преоблекат.
- Как е баща ти? – попита Йокозава Хийори, когато тя седна до него.
- Добре, зает е най-вече с работа – усмихна се Хийори. Хийори вече знаеше, че бяха заедно, нямаше нищо против, тъй като вече обичаше Йокозава с цялото си сърце.
Йокозава се поколеба.
- Пие достатъчно, нали? И спи достатъчно?
Хийори се усмихна.
- Не се притеснявай, оний-чан! Грижа се. – Йокозава се отпусна.
Хатори влезе в стаята.
- Къде е Чиаки?
Йокозава се намръщи.
- Чиаки не ти ли каза да останеш в стаята?
- Това ли е човекът? – попита Хийори и Хатори погледна учудено момичето.
- Не, Хийори, това е новороденият на Чиаки.
- О, прилича на Хаяте.
Хатори замръзна.
- Какво?
- Приличаш на любимия на Чиаки Хаяте с изключение на очите. Неговите бяха кафяви. Нали оний-чан?
Йокозава остана тих, докато Хатори приемаше новините.
- Хей, Йокозава, как... – Чиаки подскочи, когато видя, че Хатори е в стаята. – Хатори! Какво правиш? Казах ти да останеш в стаята!
Хатори се обърна и видя, че Чиаки е облечен в тесен кожен костюм с части черна броня, която да предпазва врата и сърцето му. Също така държеше маска, за да закрие долната половина на лицето си.
Киришима и Такано влязоха със същите дрехи като тези на Чиаки.
- Чиаки, казах ти да го държиш в стаята! – порица Такано.
- Направих го!
- Такано, ще ми обещаеш ли да предпазиш Чиаки? – Чиаки се изчерви при думите на Хатори.
Такано се изкиска.
- Всъщност, той е този, който обикновено защитава мен. Имай вяра в Чиаки, Хатори, той е наистина добър боец и ще направи каквото е необходимо, за да се върне при теб.
- Такано! – Чиаки не можеше да повярва. Беше сигурен, че лицето му е напълно червено.
Хатори кимна. Все още се страхуваше да го пусне.
- Нека не губим повече време, Чиаки, да вървим. – Чиаки кимна и хвана Такано и Киришима.
Очите на Йокозава и Киришима се срещнаха и в тези на Йокозава имаше страх, който накара Киришима да се усмихне.
- Не се тревожи, ще се върна.
Чиаки ги премести.