- Няколко часа по-късно
- Чиаки! Веднага си докарай задника тук! – Мамка му! Киришима държеше в ръцете си припаднал Такано. Те бяха твърде много, дори и когато Чиаки се местеше навсякъде, убивайки новородени един по един, не беше достатъчно.
Сега мястото беше тъмно като в рог, дори и с тяхното зрение, можеха да чуят единствено ръмжене и съскане.
Чиаки уби двама Скитници преди да се премести обратно при тях. Чиаки кървеше обилно и зрението му също беше на път да се разфокусира. Хвана Киришима и Такано и се премести.
Но не преди един Скитник да се появи зад него и да го намушка в гърба.
Преместиха се, взимайки Скитника със себе си без да искат.
- По-рано
Минаха няколко часа и Ритсу се присъедини към групата в лобито.
- Онодера, как си? – попита Йокозава, забелязвайки колко блед изглежда.
Ритсу трепна, все още трепереше.
- Добре съм, благодаря ти, че попита. – Ритсу видя, че и Хатори беше тук и... това малко момиченце ли беше?
Момичето му се усмихна.
- Здрасти! Казвам се Хийори.
Ритсу се усмихна.
- Аз се казвам Ритсу, приятно ми е.
Хийори стоеше в скута на Йокозава; изглеждаха толкова естествено заедно. Това дъщеря му ли беше?
- Седни, Онодера; изглеждаш изтощен. – Ритсу кимна с благодарност. Йокозава извика една жена да му донесе кръв. Ритсу се усмихна, Йокозава беше с добро сърце, беше видял колко е способен с другите, търпението, разбирането. Сега знаеше защо Такано му има такова доверие.
Юкина влезе в стаята, пъшкайки.
- Къде е Такано?
Йокозава го погледна гневно.
- Вече тръгнаха.
- А? Не трябваше ли да отида с тях?
- Да, но човекът ти излезе и Онодера пострада заради това. Взеха Киришима, за да можеш да се грижиш за този човек, - изръмжа тихо Йокозава, възспираше пълния си гняв, защото Хийори беше тук.
Юкина трепна.
- Защо си тук, а не с Киса?
Юкина се поколеба, изчервявайки се малко.
- Той ме ритна по главата и ме изпъди от стаята. Заключих я и се погрижих никакви прислужници да не влизат. Ще бъде оставен сам, докато не се върна.
Йокозава кимна доволно. Юкина се обърна към Онодера, който потъркваше огромно главоболие.
- Извинявай, Онодера.
Ритсу му се усмихна.
- Не се притеснявай. Не беше по твоя вина.
- Да, беше – измърмори Йокозава. Юкина му се намуси. Хийори потърка сънливо очи. – Хмм, спи ли ти се, Хийори?
Хийори кимна, усмихвайки му се. Йокозава се усмихна в отговор и я повдигна, за да я занесе в стаята й.
Веднага щом не можеха да ги чуят, Юкина изпъшка силно.
- Ще ме убие, знам го!
Объркан, Ритсу попита:
- Кой?
- Йокозава! Киришима не трябваше да се намесва в тази война и сега когато това стана... – Юкина седна, като държеше лицето си в ръце.
- Кой е Киришима?
- Бащата на това малко момиченце и партньорът на Йокозава.
Жената сложи табла с кръв пред Ритсу, което го накара да трепне. От миризмата този път му прилоша.
- Пий, Онодера, повярвай ми, ще ти трябва. – Ритсу кимна и повдигна чашата.
- Кога приключва мисията? – проговори най-накрая Хатори.
Юкина се облегна назад в стола си.
- Кой знае? – Развълнуван, Хатори се изправи и започна да крачи из стаята. – Сериозно, Хатори, Чиаки може да се грижи за себе си, спри да се притесняваш толкова много. Просто ще ти стане лошо. Ето, - Юкина бутна втората чаша към Хатори, - обзалагам се, че още не си пил, трябва да си жаден. – Хитори погледна кръвта с презрение. – Ако не пиеш, ше накараш Чиаки да се притеснява и ако се притеснява, ще забрави да внимава, разбираш ли?
Хатори въздъхна победено и все чашата. Юкина се усмихна.
- Юкина...
Юкина трепна и скочи зад дивана.
- Сега, почакай само минута, Йокозава...
Йокозава не слушаше; той се запъти към Юкина, за да го пребие. Юкина го заобиколи, опитвайки се да не му позволява да се приближава на по-малко от десет метра.
- Ще умреш за това.
Юкина изруга.
- Казах...
Чиаки падна напред, като Скитника изрита Киришима, изпращайки него и Такано на няколко метра от тях и скочи настрани от всички останали.
Всички бяха замръзнали при това. Такано беше в безсъзнание на пода, а Киришима едва можеше да се изправи, Чиаки беше на земята, дишайки тежко от раната си в гърба.
- Мамка му! – Юкина нападна Скитника, но Скитникът беше готов за него и успя да избегне атаката му, повдигна го и го захвърли към далечната стена, където се удари в стъкло. Хатори отиде до Чиаки, страхът караше ръцете му да треперят, докато преглеждаше раната на гърба му.
Скитникът обърна вниманието си към Йокозава; с готово острие за нападение. Този Скитник беше твърде бърз и Йокозава знаеше, че няма да може да се защити с празни ръце.
Ритсу реагира инстинктивно и се хвърли към Скитника, опивайки се да спаси Йокозава, и заедно се строполиха настрани. Ритсу извика от болка, когато ножът, предназначен за Йокозава, прониза едната му страна. Скитникът избута Ритсу от себе си и се ухили злобно, като отново се обърна към Йокозава.
Чиаки се изправи, куцайки, и избута притеснените ръце на Хатори.
Скитникът му се ухили.
- Още се движиш? Трябваше да очаквам това от известния Йошино.
Чиаки остана фокусиран. Хатори щеше да го бутне обратно, когато Чиаки атакува Скитника. Скоростта шокира Хатори; Чиаки удари Скитника в лицето с лакът, като се завъртя, за да вземе ножа. Ножът полетя от хватката на Скитника. Чиаки го удари в земята и не спря, докато мъжът не беше твърде слаб, за да повдигне глава. Тогава Чиаки му прекърши главата и я отскубна.
Дишайки тежко, Чиаки се изправи, люлеейки се само за да падне на една страна.
- Чиаки! – Хатори го гвана в ръцете си, сълзи заплашваха да паднат от това колко блед изглеждаше Чиаки. Вече беше в безсъзнание.
Йокозава изруга, като отиде при Киришима, който беше повече изтощен, отколкото ранен. Такано беше отведен от стаята от двама вампири.
Юкина изтича до Ритсу и изруга. Кървеше лошо; острието беше успяло да прониже плътта и оставило раната разтворена. Ритсу ахна, докато болката го поглъщаше, никога не беше изпитвал нещо подобно. Искаше да умре, каквото и да е, за да спре болката.
- Остани с мен, Ритсу, не се притеснявай, ще... Мамка му! – Юкина трескаво извика някого през рамо.
Зрението на Ритсу отслабваше; студенина каквото никога не беше усещал пълзеше по него.
Щеше ли да умре?
Господи, страх ме е... толкова е студено...
Ритсу загуби съзнание.