Юкина положи Ритсу на леглото. Йокозава помогна на Киришима на друго пред Такано. Чиаки беше изпратен в стаята си, защото всички знаеха, че мрази болници и защото щеше е добре, беше получавал по-лоши неща от наръгване в гърба.
По дяволите! Не знаеше дали Ритсу ще е добре. Страдаше от пренебрегването на жаждата, а сега и това?
Щеше да полудее, когато се събуди.
Юкина отиде настрани, за да могат докторите да прегледат Ритсу. Ритсу имаше възхищението на Юкина за това, че спаси Йокозава по-този начин. Рискува живота си за мъж, когото едва познаваше.
В момента двама доктори се грижеха за Такано, докато още един един и две сестри се грижеха за Ритсу. Знаеше, че Ритсу ще оживее, не това беше проблемът, а когато Такано се събудеше.
Нямаше да бъде тук, когато Такано се събудеше.
- Юкина. – Юкина се обърна към Хироки. – Имаме проблем. – Държеше ножа, който беше в Скитника. Хироки беше учен. Най-често беше в стаята си, четейки, така че Юкина беше изненадан, че е излязъл. Не обичаше да общува, затова обикновено беше кисел с останалите.
- Какво има? – Юкина разгледа ножа и се намръщи на сребристата течност около дръжката.
Хироки въздъхна.
- Това е отровно.
Юкина се задави.
- Какво имаш предвид с отровно?!
- Не е смъртоносна отрова, но...
- Но...? – Това беше, Такано щеше да убие всички!
- Ела, по-добре е да ти покажа.
Юкина кимна със страх в сърцето и за Ритсу, и за Чиаки.
- По-рано
Такано си пое рязко въдух, като се събуди. Цялото му тяло се напрегна, мислейки, че все още е в битка, новородените впиваха нокти в тялото му и Скитниците се целеха в главата му. Премигна от грубата светлина над себе си. Чуваше само гласове на жени. Изпъшка, ставайки, и стисна главата си. Сякаш ковашки чук го биеше целия. Ръце се опитаха да го бутнат отново на леглото. Такано ги отблъсна.
- Такано! Добре ли си? – Такано се намръщи на Йокозава. Вече се бяха върнали?
- Да... – Доктори и сестри бързаха навсякъде, пред него две от тях се грижеха за Киришима. Една медицинска сестра дойде при него и обвърза ръката му; имаше отворена рана от рамото до лакътя му.
- Какво стана? – попита Йокозава.
Такано сви рамене и трепна, мускулите му бяха толкова схванати, че едва можеше да се движи.
- Твърде много, разделихме се и аз и Чиаки поехме най-лошото, Киришима дойде веднага щом ме нокаутираха.
- Кой те нокаутира?
- Трябва да го е направил един от дузините новородени, които искаха кръвта ми и се опитваха да ми извадят очите с нокти. – Такано обърса очи със свободната си ръка, зрението му беше замъглено и се нуждаеше от кръв.
Йокозава се намуси.
- Това е сериозно.
- Очакваш да помня това? Случи се толкова бързо, ясно?
Такано огледа стаята, беше в малка клинията, която се намираше на втория етаж. Стаята беше изпълнена с окървавени превръзки и кръвни банки за него. Къде беше Чиаки? Той беше най-лошо ранен. Такано сви рамене, обзалагаше се, че вече е на крака, никога не позволяваше нещо да го задържи на легло, независимо колко лошо ранен беше.
Йокозава прочисти гърло, привличайки вниманието на Такано. Сега изглеждаше виновен.
- А, ами, когато се върнахте, Чиаки без да иска доведе Скитник със себе си...
Такано се напрегна, да види Йокозава разтревожен караше космите на врата му да се изправят.
- Какво стана? – Йокозава остана тих сякаш искаше да го каже, но в същото време не можеше. По Такано изби студена пот, представяйки си най-лошото, Такано изръмжа. – Къде е Ритсу?
Йокозава погледна зад него. Обърна се бавно и видя неговия Ритсу да лежи на подобно легло.
Сърцето на Такано спря. Не!
Напълно пренебрегвайки своята болка, той изтича до Ритсу.
- Какво стана, мамка му?! – извика той на Йокозава.
- Беше наръган...
- Какво искаш да кажеш с това, че е бил наръган?! – Бутна медицинската сестра настрани и си пое рязко въздух, раната от едната страна на Ритсу, все още беше отворена. Ако беше човек, щеше да умре на секундата.
- Скитникът имаше нож и след като премахна Юкина, отиде към мен и Ритсу го спря. Виж, Такано, стана толкова бързо...
- Не ме интересува! Вие трябваше да се грижите за него!
Такано грабна няколко превръзки и притисна. Ритсу изкрещя от внезапната болка.
- Ритсу! Дръж се, не се притеснявай. – Извика на Йокозава: - Веднага ми да още кръв! – Отново на Ритсу, – Не се притеснявай, ще се погрижа за теб, ще се уверя никога да не чувстваш болка отново.
Такано трепна, когато проследи охлузванията, които Ритсу имаше по тялото си. Искаше сам да убие Скитника, отново и отново. Адът нямаше да може да се сравни с това, което щеше да му причини.
- Ето, Такано, сложи му това. – Йокозава му даде бетадинов разтвор, за да почисти раната.
Такано го взе.
- Ритсу, това ще боли, остани с мен, става ли? – Такано целуне челото му.
Ритсу изкрещя, когато течността беше излята в раната му. Йокозава му помогна да го държи, докато течността имаше ефект.
После Такано превърза раната и прикачи система към Ритсу. Кръвните му нива бяха толкова ниски; беше изненадан, че все още диша. Такано изруга.
- Какво имаше предвид с това, че Скитник е бил тук?
- Скитникът трябва да се е присъединил, когато Чиаки се премести с вас. Намушка Чиаки в гръб и Юкина атакува, но Скитникът го предвиди и го хвърли през стаята, – въздъхна Йокозава. – Прицели се към мен, но тогава Ритсу го отблъсна, заради което беше намушкан.
Такано стисна зъби. И след като Ритсу се бореше с жаждата, това щеше да има голям ефект върху него.
Йокозава го хвана за рамото.
- Такано, и ти трябва да си почиваш, все още си ранен.
- Добре съм, Йокозава, няма да оставя Ритсу сам.
- Йокозава, остави го на мира. – Киришима застана до тях. – Хайде, къде е Хийори?
Йокозава занеше, че Такано няма да се отдели от свещеника, затова ги остави.
- Ритсу
Вампирът се ухили на Ритсу. Зъбите му блестяха в тъмнината.
- Ще умреш. Тук. Сега...
Ритсу беше замръзнал на място.
- Твоят бог не може да те спаси в тази тъмнина. Дори той те е изоставил.
Не, моля те, не ме изоставяй... Не ме оставяй в тази тъмнина.
- Сега принадлежиш на моя тъмен свят. – Вампирът извади ножа си. Ритсу вече можеше да почувства острата болка от едната си страна, вече можеше да предвиди забиването на метала в плът.
Такано... къде беше той? Ритсу го извика.
- Не може да те чуе, и той те е изоставил.
Ритсу изкрещя.