Юкина изруга, докато бързо тичаше обратно към втория етаж. Трябваше бързо да каже на Йокозава за отровата, беше само въпрос на време преди да удари и Чиаки, и Ритсу. Искаше да ги подготви за най-лошото.
Юкина отиде в малкта болница и видя, че Такано беше буден и седеше до Ритсу.
- Мамка му! Не беше очаквал да види Такано. Беше се надявал, че все още е в безсъзнание.
Такано все още носеше бронята си, само вратът и част от гърдите му бяха открити. И все пак, Такано все още беше силен без нея.
Юкина бавно отстъпи.
- Юкина, ела тук – каза тихо Такано, смъртоносно.
- Мамка му! Мамка му! Мамка му!
Такано погледна през рамо; погледът му беше убийствен.
- Трябваше да защитаваш Ритсу. – Такано стана от стола и започна да се приближава към него, юмрукът му беше свит, готов за удар.
- Чакай! Такано, имам важни новини... – Юкина прескочи няколко легла, опитвайки се да му отреже прекия достъп до себе си.
- Не ми пука! – изръмжа той, двамата мъже започнаха да се въртят в кръг.
Юкина щеше да умре, знаеше го. Никой не би бил толкова глупав, че да поиска да предизвика Такано и да очаква да победи.
Точно когато Такано щеше да му скочи, Ритсу си пое рязко въздух и бързо се изправи в леглото. Очите му бяха широко отворени от уплаха.
Юкина изруга. Отровата вече беше започнала в Ритсу.
Такано изтича до него.
- Ритсу! Не се притеснявай, държа те. – Ритсу подскочи от първия допир, очите му бяха разфокусирани. Юкина можеше да чуе как пулсът на Ритсу се ускори.
- Махни се от мен! – изпищя Ритсу. Бореше се с Такано, от очите му се стичаха сълзи.
- Ритсу! Аз съм, Такано, аз съм! – Такно хвана летящите му ръце и ги притисна на леглото, което само накара Ритсу да се паникьоса още повече. – Ритсу, леко... – Такано го целуна по челото, което изглежда обърка Ритсу.
Ритсу се успокои.
- Масамуне?
Такано въздъхна облекчено.
- Аз съм, спокойно сега.
Ритсу избухна в плач; ръцете му се отскубнаха от Такано и се обвиха около него. Държеше се за Такано сякаш животът му зависеше от това.
Юкина никога не беше виждал Такано толкова измъчен. Сърцето го болеше за него. Ритсу щеше да се влоши след няколко часа, горкият мъж нямаше да издържи.
Юкина излезе през вратата, оставяйки двамата любовници сами. Трябваше да намери Йокозава. Можеше да информира Такано, когато знаеше как да се справи с него.
Вече беше казал на Хироки да намери противоотрова, той каза, че е почти невъзможно, тъй като дори и хората не бяха намерили лек, но от друга страна не мнохо хора влизаха в контакт с тази отрова.
Юкина отново се изкачи по етажите; реши да провери Чиаки понеже той беше отровен първи и по-всяка вероятност по-инфектиран от Ритсу.
Юкина почука на вратата, като не беше изненадан, че Чиаки сам я отвори.
- Как си, Чиаки? – Разтревоженият му поглед разгледа Чиаки, изглеждаше добре. – Сега ли се събуди?
Чиаки се усмихна леко.
- По-добре и всъщност да, само преди няколко минути.
- Без кошмари?
Чиаки се намръщи.
- Не, добре съм.
Юкина въздъхна облекчено, Чиаки вероятно можеше да се справи по-добре от Ритсу. Юкина се маръщи, сещайки се нещо.
- Къде е Хатори? Очаквах да те държи в леглото цял ден.
Чиаки се изчерви.
- Не знам, тръгна си преди малко.
Юкина се опита да не се ухили и се провали.
- Значи въпреки че си ранен, обърна внимание на новородения си?
Чиаки зяпна.
- Какво говориш, по дяволите? Нищо не се е лучило!
- И все пак има смучка. – Юкина посочи мястото, където рамото се съединяваше с врата. Чиаки се изчерви.
- Млъквай! – Затвори вратата в лицето на Юкина.
Юкина се засмя и продължи напред.
Не се притесняваше за Чиаки, тъй като отровата имаше ефект само когато тялото беше беззащитно, най-вече по-време на сън, а Чиаки никога не беше слаб, буден или спящ.
Стигна до най-горния етаж и почука на вратата на Йокозава.
Вместо това отвори Киришима, изглеждащ изненадан да види Юкина тук.
- Хей, какво става?
- Трябва да говоря с Йокозава, спешно е.
Йокозава вече идваше към тях.
- Какво стана?
- По ножа имаше отрова. – Очите на Йокозава се разшириха. – Не се притеснявай, - увери го Юкина, - не е смъртоносна, но може да причини самонараняване.
- Не разбирам, каква е?
- Хироки каза, че наркотикът се нарича Елпалин, ефектът му е да прави кошмарите реални халюцинации. Действа само три дни, мо може да накара човек да се самоубие за един.
Йокозава дръпна косите си с пръсти.
- Значи Онодера и Чиаки са в опасност, някой друг беше ли в контакт с него?
Юкина поклати глава.
- Също така Онодера вече се събуди, крещейки, така че вече има ефект при него.
- Казал ли си на Такано? Ами Чиаки?
- Ти ще кажеш на Такано, в момента ме мрази, а Чиаки е добре, беше станал, когато го проверих.
Йокозава кимна.
- Добре тогава, все още е на втория етаж? – Юкина кимна. – Сега ще отида там. – Свършил с това, Юкина отиде в спалнята си.
- Киса
Киса се скри в банята, беше единственото място с ключалка, където можеше да се скрие. Вампирите съществуваха! Как, по дяволите, щеше да избяга, когато всички тези неща се спотаиваха наоколо?
Сърцето му не искаше да се супокои; ръцете му трепереха и се потяха. Видът на зеленоокия мъж, оголващ зъбите си срещу него, все още беше ясен в съзнанието му. Киса се хвана за ръба на мивката, за да се задържи.
Какво щеше да прави?
- Киса? – Киса се напрегна, беше Юкина!
- Киса? Къде оти... – Дръжката на банята се завъртя, карайки Киса да поскочи уплашено. Юкина въздъхна. – Киса, отвори, трябва да говоря с теб.
- Махай се! – Киса знаеше, че е приклещен; нямаше прозорец, нямаше скривалище, беше обречен.
Защо това трбяваше да му се случва? Какво беше направил, по дяволите? От хилядите хора навън, защо трябваше да бъде той? Трябваше да си остане на работа!
- Киса, моля те, изслушай ме, обещавам, че няма да те нараня.
Можеше ли да вярва на това?
Киса изпъшка, като си помисли, че си падаше по него а това, че се бяха целунали последният път, когато бяха заедно, не помогна.
Сигурно сънуваше.
- Киса, знаеш, че лесно мога да разбия тази врата, нали?
Киса си пое рязко дъх. Не, той блъфираше, нямаше начин да може да направи това.
- Киса, моля те, ще ти обясня всичко, ако ме пуснеш да вляза.
- Няма да се хвана на това. – Киса се огледа за някакво оръжие, което да може да използва, за да се защити. Закачалката за кърпите беше здраво закрепена, нямаше нищо при калъфките, а той не носеше нищо по себе си освен дрехите си.
Юкина въздъхна отново.
- Добре тогава.
Киса изскимтя, когато Юкина просто бутна малко вратата и ключалката веднага падна.
- Видя ли? Казах ти. – Юкина вдигна ръце, когато чу как пулсът на Киса се ускори неравномерно. – Моля те, успокой се. Виждаш ли? Няма да те нараня. Само искам да седнеш на леглото или дивана и ще поговорим. Както ти е удобно.
Киса все още не беше сигурен относно него. И все пак фактът, че Юкина досега можеше да го е принудил без да каже нищо, го караше да си мисли, че може би казваше истината?
Юкина отстъпи назад, с ръце все още във въздуха.
- Нищо няма да направя, обещавам.
Киса бавно излезе от банята и изтича до вратата, която беше заключена. Киса изруга.
Юкина остана до вратата на спалнята. Киса се обърна и притисна гръб към вратата.
- Виждаш ли? Нищо няма да направя. – Ръцете на Юкина все още бяха вдигнати сякаш той беше в опасност.
- Ако това е вярно, тогава защо ме доведе тук? – извика Киса.
Юкина въздъхна раздразнено.
- Защото този, който те нападна преди, сега познава миризмата ти и нищо няма да го спре да те има.
Очите на Киса се разшириха с нов страх.
- Не се притеснявай, ще се погрижа да не те хване.
Краката на Киса поддадоха и той падна на пода.
- И какво? Животът ми на практика е приключил?
Юкина поклати глава.
- Просто трябва да убия вампира, който те иска мъртъв и после отново можеш да водиш нормален човешки живот.
- Наистина?
Юкина се усмихна.
- Обещавам, Киса.
Киса кимна, само защото каза това, не означаваше, че Киса сляпо ще му повярва на сто процента. Щеше да се погрижи да внимава.
- Значи ти си вампир...
Юкина кимна глуповато. Приближи се до Киса, което го накара да се напрегне. Юкина само му подаде тъка, за да се изправи.
Киса бавно се протегна за нея. Очите му се разшириха, когато усети искра на желание с първото докосване. Дъхът на Юкина секна. И той ли го беше усетил?
- А, благодаря ти. – Киса пусна ръката и постави малко разстояние между тях.
Юкина само се усмихна.
- Ще се върна, не напускай тази стая, имаме двама новородени и...
- Новородени?
- Наскоро превърнати вампири, те едва се приспособяват към този живот и са много жадни за кръв. Не излизай, вече се срещна с един, името му е Онодера.
Киса се намръщи.
- Зеленоокият мъж?
Юкина кимна.
- Не излизай, ще се върна. – Юкина отключи вратата с ключа и я затвори. Киса отново чу ключалката. Киса въздъхна, трябваше да вземе този ключ и после да намери изход оттук и да се върне вкъщи.
Но как щеше да направи това, по дяволите?!