Юкина влезе в стаята с голяма табла с храна точно когато Киса излизаше от спалнята, изглеждайки раздразнен; подскочи, когато видя Юкина.
- Извинявай, че те стреснах – извини се Юкина, ухилвайки се.
- А, не се притеснявай, аз само... – Киса се изчерви. – Нищо не правех.
Юкина се усмихна. Киса беше любопитен. Обходи стаята с поглед стаята и видя, че някои неща не си бяха по местата. Беше разглеждал. Доставяше му удоволствие, че Киса искаше да знае повече за него.
- Ела да седнеш, Киса, сигурно си гладен. – Юкина постави таблата на масата, Киса се приближи предпазливо. Юкина се усмихна на неудобството му. – Киса, казах ти, че не бих те наранил.
- Не мога да бъда твърде внимателен – промърмори Киса. Юкина се ухили. Тогава беше умен, защото в този момент Юкина искаше да го заведе до леглото и да прави лоши неща с него с часове.
Юкина въздъхна. Което беше проблем; Юкина беше десет пъти по-силен от един човек и имаше причина вампирите да не правят секс с хора, те бяха толкова крехки, като крилете на пеперуда, всякакъв вид натиск и ставаха на прах.
Юкина забеляза как Киса гледаше храната, сякаш никога през живота си не беше виждал.
- Това са печени опашки на омар с чеснов сос, мини говеждо „Уелингтън", малинова шарлота, лазаня и ни донесох коктейли "Секс на плажа" – Юкина посочи към храните, докато ги изброяваше.
- „Секс на плажа"? – Киса изглеждаше заинтригуван от това. Течността беше червена отгоре, а надолу ставаше по-светла, като по средата беше оранжева и жълтото беше на дъното. Напитката наистина изглеждаше като нещо, което се пие на плажа.
Юкина се усмихна дяволито.
- Така се нарича коктейлът, да.
Киса седна на масата и се намръщи, сещайки се нещо.
- Можеш ли да ядеш? – Юкина кимна. – Сериозно? Тогава защо пиеш... кръв?- Последното беше казано в треперлив шепот.
Юкина седна и напълни една чиния за себе си.
- Храната не ме запълва; по-скоро е вкусът, кръвта връща силата на тялото.
- О, значи нямаш избор? – Юкина поклати глава. – Пиеш ли... от хора?
Юкина се засмя на изражението му, изглеждаше сякаш е на път да избяга като заек обратно в хралупата си. Беше интересно.
- Не, това е забранено, пия кръв от банки, нищо друго.
- Кръвни банки? Това не е ли същото? – Киса взе собствената си чиния и започна да я пълни, умираше от глад и мирисът на храна само го изостряше.
- Да, но не пия директно от хора, кръвта от банките е студена и загубила красивия си вкус, човешката кръв все още е топла и богатият вкус се различава от всичко останало, нищо не може да се сравни.
- Значи преди си я опитвал?
Юкина кимна.
- Живях много преди кръвните банки да съществуват. Но само взимах и връщах.
- Какво имаш предвид с „взимах и връщах"? – Киса опита храната със стон.
Юкина се ухили, искаше да настоява, искаше да види реакцията му; щеше ли да бъде отвратен или възбуден?
- Когато съм вътре в тях по време на секс и са твърде изгубени в удоволствието, за да забележат, взимам от кръвта им и зъбите ми произвеждат химикал, който усилва удоволствието и по този начин не забелязват, че взимам от кръвта им, мислят, че ги хапя и че съм уцелил нерв, който увеличава удоволствието им. – Юкина се облегна назад. – Дотогава кръвта е наситена с адреналин, когато свъшват под мен, а, нищо не може да се сравни. – Юкина въздъхна драматично. – Боже мой, това ми липсва.
Киса се изчервяваше и отваряше уста отново и отново, опитвайки се да намери думи. Юкина се опита да не се засмее. А, малкият му човек беше възбуден и мамка му, ако не възбуждаше и него.
Юкина сви рамене.
- Попита и ти отговорих.
- Да, но...!
Юкина не можеше да се спре; трябваше да види още.
- Имам предвид, погрижих се да им доставя удоволствие, така че всичко е наред, нали? Да им дам всичко, което съм, питах за фантазиите им и ги превръщах в реалност. Искаха да ги търкам, докато не трепереха от удоволствие, ръцете ми бяха навсякъде по тялото им, щипейки, хващайки, някои искаха да ги вържа, докато ги обладавах изотзад.
Киса възпря едно ахване, като бързо стана от масата.
- Не казвай такива неща!
Юкина сви рамене.
- Обикновен разговор, за какво друго искаш да говорим? – Киса започна да ломоти и Юкина не можа да не се засмее този път.
Киса го погледна гневно и отново седна, за да си довърши храната.
- Кога си роден?
- Хмм... Преди почти петстотин години.
Киса започна да кашля.
- Какво?!
Юкина отхапа от омара сякаш нямаше значение.
- Та, Киса, разкажи ми за себе си, каза, че редактираш манга, за кого го правиш? – Киса измърмори имената и очите на Юкина се разшириха изненадано. – Наистина?! Няма начин, тези са ми любимите!
- О, наистина?
Юкина кимна, усмихвайки се нежно, трябваше да е съдба, на Юкина му се искаше да го има, но Киса вече беше откачил, но ако...
Имаше трескаво чукане по вратата му, прекъсвайки мислите му. Юкина отиде да отвори и видя безумния взор на Йокозава да оглежда стаята.
- Виждал ли си Чиаки?! – Юкина поклати глава. Йокозава изруга.
- Йокозава? – Юкина се обърна и видя Киса точно зад себе си. – Какво правиш тук?
Йокозава въздъхна.
- Хей, Киса, ще обясня всичко по-късно, в момента имаме проблем. – Обърна се към Юкина. – Чиаки може да е отишъл в Токио, обикновено не би било проблем, но Чиаки е под въздействието на отровата.
- Не се притеснявай за него, Йокозава, Чиаки може да се справи с отровата, беше добре, когато го проверих, трябва да се притесняваш за Онодера.
Йокозава поклати глава.
- Не, не може. Вижда любимия си Хаяте. Чиаки не се справя особено добре.
Юкина трепна. Помнеше първата нощ, когато Чиаки остана с тях, беше извън контрол, викайки Хаяте да го спаси. И после, когато беше готов да се върне в Токио за първи път, се прибра пречупен. Болката и страданието бяха твърде много за него и той си го изкарваше във войната с години. Ако наистина виждаше Хаяте, тогава Чиаки нямаше шанс. Юкина изруга.
- Как е Хатори? – току-що се сети за него Юкина, той знаеше за очевидната му любов към Чиаки. Имаше ирония в това, че лицето му беше същото като на Хаяте. Може би изобщо не приемаше това добре.
- Не знам, не успях да говоря с него. Заедно търсехме дали Чиаки все още не е тук и дали вероятно не е отишъл някъде другаде на острова.
- Чакай, Хатори е тук? – Юкина се обърна към Киса. – Добре е, нали?
Юкина се почеса по главата и погледна към Йокозава.
Йокозава завъртя очи.
- Той вече не е човек.
Очите на Киса се разшириха.
- Какво е станало?!
- Юкина, ти му кажи, аз трябва да тръгвам. – Йокозава си тръгна бързо.
Киса се обърна към Юкина за отговори.
- Не знам подробностите, но един Скитник се е опитал да го превърне и е успял. Но Чиаки го спаси.
- Не може да си сериозен. Чакай, защо Йокозава е тук?
Юкина сви рамене.
- Йокозава вече беше вампир и ако искаш да знаеш повече за Хатори, ще попитам Чиаки, когато се върне.
- А?! Покачай... Чиаки? Йошино Чиаки? – Юкина кимна. – Той е вампир?! И него ли са превърнали?
Юкина поклати глава.
- Бил е вампир стотици години.
Киса зарови пръсти в косата си.
- Знаеш ли какво? Забрави, ще спя. Това е просто... твърде много за момента.
Юкина го погледна остро; изведнъж Киса наистина изглеждаше изтощен.
- Добре, отиди да си починеш, след като се наядеш; аз ще се присъединя към тези, които търсят, за да имаш малко уединение.
Киса кимна и отиде да седне на масата, докато Юкина илизаше от стаята.
- Сър, виждаме острова – прошепна един мъж в слушалката в ухото му.
Имаше три лодки с по десетима мъже във всяка, носещи се по водата.
- Добре тогава, отидете там и чакайте допълнителни заповеди.
- Разбрано. – Насочиха се към брега.
- Ритсу
Ритсу се сепна в съня си. Къде беше? Къде беше Такано? Огледа трескаво стаята. Отне известно време зрението му най-накрая да се избистри и застана лице в лице с вълка.
Той се наведе напред, за да погали бузата на Ритсу със своята. Ритсу се усмихна и го прегърна.
- Хей. – Вълкът се наведе още по-близо в отговор. Беше в стаята си на леглото с вълка върху него.
Ритсу погледна през прозореца и видя, че вече е нощ, въздъхна; напоследък, като че ли винаги беше в безстъзнание и изпускаше части от минаващото време.
Вълкът се отдръпна леко, имаше разтревожен поглед. Ритсу се усмихна и го погали по главата.
- Добре съм. – Мъжът го нямаше, Ритсу можеше да мисли само за това. С вълка тук се чувстваше по-безопасно и с начина, по който го защити от Юкина, знаеше, че ще го защити от всеки друг.
Ритсу стана от леглото, вълкът го следваше плътно по петите. Трябваше му малко свеж въздух, стаята го задушаваше, главата му все още се въртеше и му се повдигаше.
Вълкът навря носа си в дланта на Ритсу, опитвайки се да привлече вниманието му. Ритсу се усмихна слабо и го погали.
- Трябва да изляза навън и да подишам малко чист въздух. – Отиде до гардероба, за да се преоблече в нови дрехи, като не се интересуваше, че му бяха малко големи.
Ритсу излезе през вратата, чудейки се къде са всички. Видя няколко служители, които заотстъпваха, когато видяха вълка от едната му страна. Всички ли се страхуваха от него? Той беше толкова нежен.
Не видя Юкина, Йокозава, Чиаки или Такано. На друга мисия ли бяха отишли? Надяваше се да не са, нямаше възможност да провери Такано за рани, след като се върна в безсъзнание. Ристу се надяваше да е добре.
Ритсу слезе надолу по стълбите; от асансьора само щеше да му стане лошо, от което не се нуждаеше в момента, когато пуслът му вече препускаше. Ръцете му трепереха, когато ги повдигна за оглед.
Ритсу стигна до долу и се усмихна на мъжа в лобито, той се усмихна обратно. Сигурно вече беше свикнал с него.
Свежият въздух беше отпускащ за него. От това се нуждаеше. Излезе на плажа и седна на студения, мек пясък, вълкът застана до него.
Вълкът изскимтя и го побута по рамото. Ритсу се облегна на него.
- Съжалявам. – Гласът на Ритсу трепереше. – Просто съм толкова уплашен в момента...
Вълкът близна бузата му успокоително. Ритсу се усмихна.
Вътрешно се срина.
Искаше му се да е обратно при семейството си, обратно при тяхната топлина и успокоение. Имаше чувството, че се дави, понякога усещаше ръка, която го връщаше на повърхността, но после друга го буташе обратно.
И този страх го караше да крещи, давейки се с водата.
Ритсу потрепери. Вълкът положи главата си върху неговата и я потърка. Като пръсти, разрошващи косата му. Ритсу прегърна вълка, двамата се успокояваха един друг.
Вълкът изведнъж се напрегна, когато усети нещо отдясно. Ритсу се намръщи, като повдигна глава и се обърна в посоката, накъдето гледаше вълка.
Маскирани мъже им изсъскаха.