Вълкът се наведе назад и после скочи, за да нападне първия Скитник, близо до него; сграбчи врата на мъжа със зъби преди мъжа да може да изкрещи и започна грубо да тресе главата му, бавно и болезнено отхапвайки главата от тялото.
Тялото падна на земята. Ритсу закри уста, ужасен от сцената. За първи път виждаше труп и фактът, че току-що беше станал свидетел на отвратителното зрелище, прибавяше към шока. Вълкът се върна до него, като още двама мъже го последваха, вълкът бутна Ритсу към хотела. Ритсу схвана намека и започна да тича до вълка.
Когато влязоха в хотела, Ритсу извика на мъжа, че отвън има Скитници. Мъжът зад бюрото изтича отзад и преди Ристу да може да го осъзнае, из цялата сграда отекна аларма.
Вълкът отново го бутна към асансьора и Ритсу кимна, изтича към него. Двама Скитници влязоха и вълкът застана на място, посрещайки ги.
Вратите на асансьора се отвориха и Ритсу влезе.
- Ела тук! – извика Ритсу, вълкът започна да се приближава към Ритсу, но преди да успее да влезе, вратите се затвориха. – Не! Чакай... – блъскаше Ритсу по вратите на асансьора. Трябваше да помогне на вълка си.
- Малкото, бедно агънце сега е съвсем само.
Ритсу ахна, защото закачуленият мъж беше отдясно, облягайки се на стената. Ритсу отстъпи, страхът го караше да трепери. Ритсу искаше асансьорът да побърза, но сякаш изминаха часове, докато мъжът бавно го приближаваше.
Ритсу стисна зъби, трябваше да се бие. Нямаше избор.
Мъжът повдигна ножа си, Ритсу се възползва от момента да му скочи тогава, тъй като ножът беше във въздуха. Бутна мъжа с всичка сила.
И удари лицето си в стената. Ритсу се надигна с пъшкане. Какво?
Обърна се и видя, че е сам. Премигна, мъжът не беше ли...?
Вратите на асансьора се отвориха и разкриха Йокозава.
- Онодера! Какво, по дяволите, правиш извън стаята си? – Ритсу стана и отново премигна. Мъжът не беше истински?
Йокозава го дръпна от асансьора и нагоре по стълбите към стаята му.
- По дяволите, Такано ще ми откъсне главата! – промърмори Йокозава на себе си.
- Къде е Масамуне? – попита безчувствено Ритсу.
- Каза, че ще говори с Хироки относно отровата.
- Отрова?
- Да, отровата по ножа, който поряза теб и Чиаки.
- Отровен съм? – Вампирите умират от отрова?
Йокозава се намръщи.
- Такано не ти ли каза? – Ритсу поклати глава. – Отровата се нарича елпалин; съживява най-големите ти страхове, изюзии, които изглеждат истинскки, не е смъртоносна. – Спря, изучавайки го. – Какво си видял?
- Аз...
- Ритсу! – Ритсу се обърна и видя Такано да тича към тях.
Сърцето на Такано се сви при вида на Ритсу. Беше видимо уплашен, очите му бяха широко разтворени, а зениците разширени. Такано го дръпна в обятията си и го задържа силно.
- Йокозава, какъв е проблемът?
- От всяка посока идват Скитници. Нямаме си на представа колко, но са обградили хотела.
- Масамуне, защо по теб има кръв? – промърмори разсеяно Ритсу.
Такано погледна надолу към него.
- Вече се бих с няколко. – Към Йокозава, - Къде е Чиаки? Трябва да преместим Ритсу, Хатори и Киса от тук.
- Не е тук; от няколко часа го няма.
Такано изруга.
- Опита ли да му се обадиш?
- Не си е взел телефона.
- Сериозен ли си, мамка му?!
Имаше викове точно под тях. Скитниците се приближаваха. По дяволите! Как ги бяха открили, като за начало?
- Йокозава, Киришима още ли е тук? – Йокозава кимна. – Кажи му да дойде да ми помогне и да заведе Ритсу на последния етаж, аз ще отида да намеря Хатори и Киса и ще отида при вас. – Йокозава кимна отново.
Такано бързо целуна Ритсу по челото.
- Отиди с Йокозава, на последния етаж ще бъдеш в безопасност. – Ритсу само кимна.
Двете групи се разделиха.
- Юкина
Юкина изруга, когато алармите се включиха. Изтича назад по коридора в стаята си и видя Киса току-що да става от леглото с объркан поглед.
- Юкина, какво става? – Киса потърка очите си. Виждайки стреснатия поглед в очите на Юкина, го накара да се напрегне уплашено.
- Ще обясня по-късно, трябва да те изведа от тук. – На последния етаж щеше да бъде най-безопасно. Хвана Киса на ръце и използва скоростта си, за да стигне до последния етаж. Йокозава, Киришима, Хийори и Ритсу вече бяха там.
Юкина се напрегна, когато видя Ритсу тук. Фактът, че контролът му беше толкова слаб заради отровата, не му помагаше в убеждаването да остави Киса тук.
Йокозава изруга, когато видя Киса. Обърна се към Ритсу.
- Добре ли си?
Ритсу погледна към Киса, очите му станаха черни, но се усмихна слабо.
- Нищо ми няма. – Ноктите се впиваха в ръката му, излагайки действието.
- Само се дръж, става ли? – Ритсу кимна. Йокозава се радваше, че може да се контролира по-добре, обаче.
- Тръгвам – каза Киришима. Целуна Хийори по бузата. – Ще се върна. – Хийори кимна. Киришима грабна Йокозава за блузата и го целуна.
Киришима се отдръпна с усмивка. Йокозава се изчерви и се намуси.
- Юкина, да вървим – извика го Киришима. Юкина изучава още малко Ритсу, преди да кимне. Юкина се наведе, за да целуне устните на Киса.
Очите на Киса се разшириха.
- Просто целувка за късмет – подразни го Юкина преди да последва Киришима.
- Глупак... – промърмори Киса.
- Чиаки
Чиаки се взираше надолу към гроба на Хаяте с часове. Гробищата бяха станали по-големи от последния път, когато беше тук, около него бяха посадени дървета, цъфтяха цветя и сега имаше път.
Селото вече го нямаше; вместо малки дървени къщи, видя заобикалящи го високи сгради.
Всичко продължаваше.
А той беше заклещен в миналото.
- Пак си ти. – Чиаки се обърна при познатия глас. Старата жена му се усмихна. Беше на неговата височина и дори със сбръчканото си лице и побеляла коса изглеждаше силна и здрава. Носеше синя рокля и малко палто.
Чиаки й се усмихна. Познаваше я от малко момиче. Един ден, когато се прибираше от училище, го видя тук. Стана й любопитно за самотния мъж, който стоеше в снега без палто и се приближи. Чиаки не я забеляза и се премести.
Стресната, тя се прибра вкъщи, но любопитството й беше твърде голямо и всеки ден минаваше покрай гробищата, за да провери дали е там.
Чиаки посещаваше гроба на Хаяте само веднъж в годината и така една година по-късно тя го видя отново.
- Пак си ти. – Стреснат, Чиаки погледна малкото момиче отдясно. – Ти ангел ли си?
Чиаки се намръщи.
- Какво?
- Ангел ли си, последният път те видях да изчезваш пред очите ми!
Чиаки се наруга за глупостта си.
- Такъв съм – излъга той. – И не можеш да кажеш на никого за мен, ясно?
Момичето кимна развълнувано.
- Това ще бъде нашата тайна?
Чиаки кимна.
Оттогава тя го посещаваше всяка година.
- Какво правиш тук, Ел?
Ел се усмихна.
- Мога да те попитам същото, още не е минала година.
- Само минавам.
- Не ме лъжи, млади човече – поучи го Ел.
Чиаки се засмя тихо.
- Ти си по-млада от мен, помниш ли?
Ел се ухили.
- Прав си! Колко съм глупава. Сега ми кажи истината.
Чиаки въздъхна.
- Липсва ми. – Погледът на Ел омекна. – Сега ми кажи ти защо си тук.
Ел въздъхна драматично, карайки устните на Чиаки да се повдигнат в усмивка.
- Остарявам и реших да си правя дълги разходки, както когато бях дете, за да се подмладя. – Чиаки се засмя. Обичаше силата на Ел, живота й. Тя винаги се усмихваше и се шегуваше, винаги успяваше да го накара да се почувства по-добре.
Много щеше да му лиспва.
- Кажи ми, Чиаки, защо изглеждаш сякаш всеки момент ще заплачеш? – Тревогата беше очевидна в гласа и очите й.
Чиаки се поколеба само за момент.
- Не искам никого другиго. – Хатори... го караше да чувства отново. Връщаше го към живот, когато искаше да остане мъртъв с Хаяте.
- Някого другиго ли си срещнал?
Чиаки остана тих.
Ел погледна към гроба на Хаяте.
- Обичаше го толкова много, което ми подсказва, че и той те обичал толкова. – Ел отново го погледна. – Не би искал животът ти да е изпълнен с тъмнина...
Чиаки сви юмруци.
- Но...
- Чиаки, кажи ми, ако ролите ви бяха разменени, щеше ли да позволиш Хаяте да страда, както страдаш ти?
Чиаки си пое рязко въздух. Не, никога.
- Тогава и той не би го искал.
- Бабо, какво правиш там?
Ел се обърна и видя, че внуците й я чакат.
- Обмисли това, което ти казах. О, и Чиаки... – Чиаки я погледна. – Не мислиш ли, че е време да ми кажеш какво си в действителност? – скръсти ръце тя.
Чиаки се усмихна.
- Не откачай, става ли?
Ел се изкиска.
- Никога.
- Вампир. – Ел си пое рязко въздух. Чиаки се засмя. – Мълчание? От теб?
Ел се ухили.
- Хей, дори и аз, въпреки че съм невероятна, мога да бъда шокирана.
Чиаки гледа как Ел се събра със семейството си и се отдалечи.
Той отново погледна към гроба на Хаяте.
- Ще ме оставиш ли? – попита Хаяте, стоейки на мястото, където само преди секунди беше Ел.
Чиаки не отговори, самият той несигурен.
Премести се обратно в хотела.
- Ритсу
Ритсу седна на един от столовете. Стискаше зъби заради сладката миризма на човека точно срещу него. Трябваше да бъде силен.
- Онодера? – Ритсу премигна на разтревожения глас на Йокозава.
- Не се притеснявай за мен, добре съм – опита се да успокои Ритсу, Йокозава се вгледа в него, наистина изглеждаше сякаш има повече контрол от преди. Йокозава кимна.
Такано влезе с Хатори.
- Всички добре ли са?
Всички освен Ритсу и Киса кимнаха.
- Добре, вече извиках лодка; ще дойде след малко, така че останете тук, докато ние се погрижим за Скитниците. – Такано си тръгна.
Хатори огледа стаята.
- Йошино?
Йокозава поклати глава.
- Още не се е върнал.
Хатори въздъхна и седна до Ритсу.
- Хатори?
Хатори се напрегна, когато Киса се доближи до него.
Очите му станаха черни, когато сетивата му уловиха миризмата на сладък човек и кръв. Хатори усети как зъбите му се удължават, докато горенето в гърлото му се увеличаваше.
Хатори нападна Киса.