Йокозава изруга и не изгуби никакво време да грабне раменете на Хатори отзад и да го дръпне обратно на стола, когато щеше да скочи и да нападне Киса. Хатори беше изненадващо силен и Йокозава не знаеше дали ще може да го задържи сам.
- Онодера, помогни ми! – Ритсу бързо се отърси от изненадата си и скочи от стола. Сложи ръце пред гърдите на Хатори, за да го бутне назад. – Мамка му, Киса, върни се – извика Йокозава.
Киса бързо пристъпи обратно, гледайки как очите на Хатори станаха черни и зъбите му се изостриха. Започна да трепери, това наистина Хатори ли беше?
- Хийори, донеси ми кръв от хладилника ето там. – Йокозава посочи към бара вдясно. Хийори кимна и изтича към него.
Хатори стана по-агресивен; протегна се, за да грабне Йокозава и да го блъсне настрани.
С изненадващо спокойствие, Ритсу веднага грабна ръцете на Хатори и ги дръпна към земята, където лесно го притисна. После Ритсу се извъртя и скочи на гърба му, използвайки тежестта си, за да го задържи на земята.
Йокозава премигна. Как направи това? Ритсу по-силен ли ставаше? Ритсу беше по-дребен от Хатори, а го държеше на земята, като с една ръка беше хванал двете на Хатори, а другата беше на плешките му, притискайки го долу.
Хийори се върна с три кръвни банки, Йокозава ги взе и накара Ритсу да пусне леко, за да може Хатори да си повдигне главата да пие.
Йокозава тикна една кръвна банка пред Хатори, която той нетърпеливо захапа и пресуши. Същото се случи и с втората. Хатори поклати глава на третата, обаче.
- Вече съм добре – изграчи той.
- Не ме интересува! Не можем да си позволим да сме безразсъдни точно сега, -поучи Йокозава.
Хатори го погледна гневно при третата, но я изпи. Ритсу стана от Хатори; Хатори поклати глава, извини се на Киса и отново седна, много по-спокоен.
- Хийори, донеси друга за Онодера. – Ритсу се намръщи на Йокозава. – Не можем да рискуваме, Онодера. Просто я вземи, става ли?
Ритсу кимна. Йокозава се намръщи, обикновено досега откачаше или поне се тръшкаше, но Ритсу изглеждаше безчувствен. Притесняваше го.
Ритсу взе кръвта с малка усмивка за Хийори и заби зъбите си. Кръвта охлади горящото му гърло. Нуждата за човешката кръв намаля малко и можеше да диша по-лесно.
- Киса, трябва да стоиш възможно най-далече. Хатори и Онодера са новородени и все още не са свикнали да са около хора. Миризмата ти ги влудява. – Киса кимна разбиращо. Юкина вече му беше обяснил това. Радваше се, че Хатори е жив, но беше шокиран да види враждебната реакция от негова страна.
Онодера остави кръвната банка настрани и седна отново точно когато експлозия разтърси сградата, Хийори отиде до Йокозава.
- Всичко е наред, не се притеснявай – опита се да я успокои той. По дяволите! Цялата сграда ли се опитваха да унищожат?
- Какво беше това?! – извика Киса.
- Бомба? Да не се опитват да взривят цялата сграда? – Паникьосан, Ритсу погледна към вратата. Не трябваше ли да се опитат да излязат?
Тишината след експлозията беше нещото, което ги напрягаше. Какво ставаше там долу?
Всички подскочиха, когато внезапно по вратата започна да се чука. Всички се напрегнаха.
- Хийори, стой с Онодера – инстуктира Йокозава. Хийори кимна. Йокозава се подготви; изглежда той беше единственият, който можеше да предпази всички, въпреки че не беше голям боец.
- Нямаме ли оръжия тук? – попита Хатори.
Йокозава поклати глава.
- Не и от това, което се нуждаем, повярвай ми...
Тропането стана настоятелно. Йокозава стисна зъби, ако бяха успели да минат през Такано и останалите, това означаваше ли, че бяха изгубили? Не искаше да мисли за това.
Тропането спря.
- Хей! Защо, по дяволите, вратата е заключена?
Йокозава въздъхна облекчено. Беше Чиаки. Отиде да отвори вратата.
- Мамка му, Чиаки, къде беше, по дяволите? Уплаши ни до смърт.
Чиаки трепна.
- Извинявай, какво става?
- Скитници нападнаха! Ето какво! Трябва да преместиш Хийори, Онодера, Хатори и Киса някъде другаде.
Чиаки кимна.
- Мога да взема само двама наведнъж. – Първо взе Киса и Хийори, тъй като те бяха най-слаби. – Нека ги заведа в стаите им и после ще се върна за вас. – Всички кимнаха и Чиаки се премести.
- Онодера, Хатори, пригответе се, когато се върне, вие двамата сте следващите – инструктира Йокозава. Онодера кимна. Хатори се мръщеше на прозореца. – Какво има, Хатори?
Хатори посочи към прозореца.
- Какво е това?
Йокозава и Онодера погледнаха към прозореца, на вятъра се вееха две черни въжета. Йокозава се приближи, за да ги разгледа.
Двама Скитници се появиха в дъното на стъклото, очевидно катерейки се нагоре към тях.
- Мамка му! Намерете ми нож! – Трябваше да среже тези въжета.
Обаче беше твърде късно; двамата Скитници счупиха стъклото и ги нападнаха.
- Бягайте!
Тогава за Ритсу всичко спря да съществува. Когато се обръщаше, усети нокти да се забиват в глезена му, преди да бъде бутнат на земята и обърнат по гръб. Една ръка му запуши устата, другата ноктеста ръка одра гърдите му. Можеше да раздере незащитения му корем и да го убие...
Ритсу се паникьоса, мъжът се засмя развеселено. Ритсу се опита да се бори, но мъжът просто беше твърде силен. Скоро смехът на мъжа стана дразнещ. Ритсу стисна зъби, като внезапно беше обзет от гняв, пред очите му стана червено. Мъжът го предизвикваше, казваше му, че всеки, когото обича, ще му бъде отнет. Ритсу изкрещя в ярост, но все още можеше да чуе смеха на мъжа.
Сила премина през тялото му. Ярост.
Смехът спря. Това тупване ли беше на пода? Преглътна, замайването го погълна.
Ритсу се повдигна и потърка очи отново и отново.
И видя тялото, което някакси беше обезглавил.
Ритсу се пое рязко дъх. Той ли направи това? Изпълни го ужас. Не беше искал. Треперейки, Ритсу изпълня надалеч от тялото.
Ритсу се обърна, когато чу виковете на Йокозава и Хатори. Йокозава беше хвърлен към прозереца, стъклото се счупи, но за щастие той се хвана за ръба и не падна. Мъжът беше приклещил Хатори.
Ритсу изтича до него, хвана мъжа за яката и го избута. Мъжът се приземи на краката си и приклекна. Изглежда търсеше Ритсу за някаква слабост и нападна. Ритсу го ритна в лицето, изпращайки го близо до Йокозава.
Ритсу премигна. Как направи това? Беше почти като инстинкт.
Чиаки се премести.
- Чиаки, веднага вземи Йокозава и Хатори! – извика му Ритсу.
Чиаки се поколеба, очевидно планът не му харесваше.
- Луд ли си? Такано ще ме убие!
- Побързай! Хатори е ранен! – излъга Ритсу. Това направи решението му по-лесно. Хвана и двамата мъже и се премести, оставяйки Ритсу сам със Скитника. Можеше да се бие; не искаше да вижда как приятелите му биват ранени. Беше се изморил винаги да ги защитават.
Още един Скитник влезе през прозореца. Ритсу присви очи. Можеше ли да се справи с двамата?
Обиколиха го. Ритсу гледаше от единия към другия, не знаеше как може да се бие, но се надяваше, че ще успее да го направи отново.
Един от тях нападна с огромна скорост, лесно поваляйки Ритсу.
Ритсу се паникьоса. Сега щеше да е страхотен момент за онази невероятна сила! Ритсу опита да избута мъжа безуспешно. Другият се приближи и хвана главата на Ритсу.
За да откъсне главата от тялото му.
Не!
Ритсу изполва краката си, за да се надигне, блъскайки мъжете един в друг; Ритсу стана и изтича към вратата само за да бъде хванат отново и хвърлен към масите и столовете. Ритсу изстена болезнено.
Двамата Скитници започнаха да се приближават към него.
Какво щеше да прави? Беше твърде слаб, онази невероятна сила я нямаше.
Очите на Ритсу се разшириха, когато главата на един от Скитниците изхвърча. Другият беше твърде бавен да реагира и също беше обезглавен. Такано стоеше над труповете.
Такано изтича до Ритсу. Повдигна го от бедствието с масите.
- Ритсу, добре ли си?
- Д-да. – Такано го притисна силно.
- Хайде, трябва да те изведа оттук. – Такано се огледа, намръщвайки се на това, че Ритсу беше сам. – Къде са всички?
- Ч-Чиаки ги взе; веднага ще дойде.
Изумен, Такано попита:
- Защо не отиде с тях?
- Чиаки можеше да взима само по двама и не исках Йокозава или Хатори да се защитават сами.
- И затова реши да останеш назад? Да не си глупав? Ти си по-дребен...
- Но се бих сам с един! – оспори Ритсу.
Такано ядосано поклати глава.
- Никога повече няма да правиш това. Те са тренирани Скитници, които могат да те убият за секунда. – Такано наклони главата си така, че Ритсу да е на едно ниво с очите му. – Никога не прави това отново. Не мога да те загубя.
Устните на Ритсу се отвориха заради измъчения му глас, когато каза последното.
- Аз...
- Такано! – Двамата мъже се обърнаха и видяха, че Чиаки се е преместил. Такано го погледна гневно.
- Веднага вземи Ритсу – изръмжа той. – И ще си платиш за това, че си го оставил сам. – Чиаки трепна.
Ритсу погледна към Такано.
- Ами ти?
- Трябва да изгоня тези шибаняци от сградата си. – Обърна се към Чиаки. – Когато свършиш, се върни тук и ни помогни.
Чиаки кимна, хвана Ритсу и се премести.
Беше най-странното усещане като носене в тъмнината, а после всичко се размаза преди отново да се проясни.
Ритсу премигна, замайвайки се. Беше в нова стая. Беше по-голяма от тази в хотела, от тавана висяха полилеи, имаше стълбище, водещо към балкон и библиотека, голям прозорец откриваше Токио и имаше съседна спалня.
- Това е стаята на Такано, има кръв на масата ето там – посочи Чиаки към масата. – Не забравяй да пиеш, скоро ще дойде медицинска сестра, за да се превърже раните ти.
Ритсу се намръщи, рани? Ритсу се прегледа и видя, че раната от едната му страна отново се беше отворила. Ритсу премигна. Дори не чувстваше болката; беше по-скоро дразнещо, отколкото нещо друго.
Повдигна поглед и видя, че Чиаки го нямаше. Секунда по-късно на вратата се почука.
- А, влез.
Влезе една жена и му се поклони, и той бързо направи същото. Имаше дълга червена коса и сиви очи, носеше дънки и бяла блуза. Първоначално не се досети, че е медицинска сестра, докато не повдигна кутия, пълна с превръзки.
Каза му да седне и му даде чаша с бренди. Ритсу се намръщи на чашата с алкохол.
- Ще се наложи да зашия раната ти, така че това ще ти трябва.
Ритсу погледна питието. Никога през живота си не беше пил алкохол.
- Предлагам ти да го изпиеш наведнъж. – Ритсу се присви от миризмата. Беше силно. Пое си дълбоко дъх и направи както го беше помолила.
Ритсу се задави. Усети как отива надолу по гърлото му с последвало парещо усещане.
Сестрата дръпна един стол пред него и повдигна блузата му. Взе топла мокра кърпа, за да изчисти кръвта, и после взе иглата и конеца и започна да го шие.
Горенето в гърлото му му помогна да търпи, докато го шиеше.
Когато свърши, взе алкохола и ги изсипа върху раната. Ритсу стисна зъби от новата болка. Покри го с нови превръзки и му каза да почива и да пие кръв, за да може раната да зарасне правилно.
Ритсу въздъхна, когато си тръгна.
Предполагаше, че досега така и не беше осъзнал, че сега е вампир. Нуждата да пие кръв, за да оцелее сега беше част от живота му. Също така осъзнаваше, че очите му никога не са били по-отворени. Погледна човешкия си живот и се зачуди как може да е бил толкова наивен.
Ритсу стана и отиде до прозореца. Беше на най-горния етаж, виждайки високите сгради на Токио. Беше красиво през нощта, светлините украсяваха пътищата и сградите.
Гледаше как светът продължава без него, не се интересуваше, че той е изчезнал, че страдаше.
Ръката му се повдигна, за да докосне студеното стъкло, нещото, което го разделяше с човешкия живот долу.
Сега Ритсу беше затворено чудовище.
Ритсу положи чело на студеното стъкло, охлаждайки горещата си кожа. Беше убил онзи човек...
Сълзи заплашваха да потекат. Ръцете му трепереха.
- Виж какво си направил. Сега богът ти никога няма да те спаси. – Ритсу рязко се обърна при гласа. Там нямаше никого. Знаеше, че е просто халюцинация, но думите го уплашиха до смърт.
Страната му отново гореше. Погледна към бутилката с бренди. Преди му помогна, можеше да вземе още едно, за да облекчи болката.
- Такано
- Киришима, това последният ли е? – попита Такано, докато бършеше кръвта от лицето си. Киришима вдигна поглед от горящото тяло в краката му.
- Така мисля.
Чиаки влезе в лобито.
- Обиколих целия хотел и няма повече Скитници.
Такано кимна. Не можеха да доведат другите тук сега когато врагът знаеше за острова, нямаше да рискува да вземат Ритсу.
Хироки влезе с кръв по блузата си. В дната си ръка стискаше меч, а в другате имаше мъртъв Скитник, Хироки беше дяволски добър с меча и бърз като светкавица.
- Кой, по дяволите, покани тези малки, досадни неща? – намуси им се Хироки.
Такано сви рамене.
- Скоро ще разберем. – Такано погледна към Чиаки. – Залови ли поне един жив?
Чиаки кимна.
- Разбира се.
- Тогава ми го покажи.
- Сър, имаме интересни новини във връзка с врага ни – наведе се да прошепне закачуленият мъж.
Мъжът повдигна поглед от питието си. Бяха в столовата; около него имаше богати вампири, всички бяха твърде заети да си говорят помежду си, за да забележат, че говори със закачуления мъж до него.
- Какви? – попита той.
- Беше потвърдено, че врагът ни има нова слабост. Слабост, която можем да си присвоим.
Мъжът се ухили.
- Кажи ми.
- Такано държи свещеника, който изчезна преди няколко дни; изглежда изключително защитнически настроен спрямо него.
- Идеално, ще измислим как да ги разделим и да му отнемем свещеника.
- Има и още, сър. Открихме и слабост за Юкина и Йошино.
Мъжът се облегна назад, от него се отделяше удоволствие от новините.
- Юкина има човек, наречен Киса Шоута, преди се опитахме да го превърнем, но Юкина дойде и ни прекъсна. Йошино взе Хатори Йошиюки, когато го превърнахме.
- Значи и тримата имат по някого... Колко интересно.
Мъжът с качулката се поклони.
- Какво искате да направя?
Мъжът се ухили.
- Засега ще планираме. Главната ни цел ще бъде свещеникът; Такано трябва да бъде премахнат.
- Разбрано.