Такано излезе от мазето; беше покрит със свежа кръв от мъченията със Скитника, който беше заловен жив. Явно Скитникът, който беше наръгал Чиаки и Ритсу, имаше проследяващо устройство. Тези шибаняци явно само го бяха последвали.
Изруга. Трябваше да се погрижи цялото тяло да бъде кремирано точно в онази секунда. Въздъхна раздразнено; щеше да убие всеки един от онези шибаняци.
Чиаки се появи пред него.
- Вече заведох Киришима обратно при Йокозава. – Такано кимна.
- Провери ли как е Ритсу?
Чиаки кимна.
- Спи.
- Хубаво... – Такано наклони глава. Чиаки изглеждаше готов да припадне. Обикновено се справяше с повече от това и все пак никога не е бил толкова изтощен. – Как се чувстваш? – Отровата ли беше? Беше само първият ден; засега и той и Ритсу бяха оцелели.
Но какво щеше да стане сега?
- Ще живея.
Такано кимна, все още притеснен.
- Тъй като персонала вече повикаха работници, можем да отидем в Токио. – Чиаки кимна, хвана ръката му и се премести.
Такано му кимна и се запъти към стаята си. Намръщи се, когато влезе, никъде не виждаше Ритсу. Да не би да спеше в стаята? Такано отиде към стаята си и я намери празна. Обърна се и видя една фигура на дивана. Погледна и видя, че Ритсу спи на една страна с ръце, събрани под главата си.
Такано гледаше как гърдите на Ритсу се повдигаха и спадаха с всяко едно поемане на въздух, бузите му бяха по-розови от обикновено.
Такано седна до него и започна да гали бузата му, обожавайки гладкото усещане. Обожавайки колко невинен беше в този тъмен, зъл свят.
Ритсу го беше спасил от тъмнината с красивата си светлина.
А в замяна той го беше хвърлил в тъмнината.
Такано се усмихна горчиво на себе си.
И все пак нямаше да се откаже от него.
Що за извратено копеле беше.
Такано се наведе напред, челото му се допираше до неговото и той го разгледа внимателно. Изглеждаше толкова изморен дори когато спеше. Трябваше да е преживял толкова много с онези двама Скитници.
Също така смърдеше на алкохол, Такано се отдръпна, намръщвайки се, огледа стаята и видя полупразно шише с бренди на масата до тях.
Такано се зачуди как би се държал пиян Ритсу. Не можеше да спре формиращото се ухилване на устните си.
Поклати глава. Ритсу трябва да е изтощен от днешните събития. Такано нежно го повдигна и го занесе до леглото.
Ритсу промърмори нещо в съня си, като се скри в завивките. Такано се усмихна и целуна челото му.
- Спи с ангелите.
Такано се ухили, като целуна устните му; слабият вкус на бренди се докосна до езика му. Ръцете му погалиха корема му, карайки Ритсу да изстене в съня си.
- После се върни на земята и спи с дявола си, който би горял в ада за една нощ в ръцете ти.
- Чиаки
Чиаки дълги минути крачеше нервно пред стаята си. Не искаше да среща Хатори. По дяволите, като за начало не искаше да бъде тук, предпочиташе на е навън, биейки се със Скитници.
Не беше сигурен за обсолютно нищо, свързано с Хатори. Миналото беше като живи нокти, повличащи го надолу.
Хатори отвори вратата, карайки Чиаки да подскочи и да изскимти.
- Ще влезеш или не? – Не показа никаква емоция, като се отдръпна и чакаше Чиаки да влезе.
Чиаки се изчерви силно.
- А, да! – Подмина Хатори, който държеше вратата широко отоврена за него.
Хатори го спря. Чиаки се обърна рязко. Вълна на непозната емоция премина през него и той рязко си пое въздух. Докоснаване му, макар и малко, разпали пламък в него.
- Кървиш, Йошино.
Чиаки премигна.
- Какво?
Хатори посочи кръвта, която се стичаше по ръката му.
- Хайде. – Хатори го дтъпна на стола.
Стаята беше голяма колкото и останалите, стълбище водеше към балкон, който служеше за втора стая за рисунките му, някои висяха по стените, лица от миналото му. Като изключим няколко стола и маси, стаята му беше празна.
Точно като него. Само спомени оцветяваха стаята.
Хатори свали блузата му, изненадвайки го.
- Чакай тук, докато взема превръзките, които намерих. – Хаотри стана и отиде в стаята му, Чиаки въздъхна. Нямаше смисъл да бяга; знаеше това, но да се изправи директно срещу него си беше плашещо само по себе си.
Как се предполагаше да се държат?
Как щяха да се разбират в бъдещите години?
Защо го целуна доброволно?
Възможно ли беше да е, защото е новороден?
- Йошино.
- А? – Чиаки вдигна поглед и видя как Хатори го изучава. – А, няма нищо.
Хатори седна пред него и хвана ръката му, нежно разглеждайки раната. Беше грозно порязване; Чиаки вярваше, че се случи, когато един от двамата Скитници с мечове го хвана.
Хатори взе мокра кърпа и изчисти кръвта. Имаше неловка тишина, докато Хатори го превързваше. Очите на Чиаки обхождаха стаята, отказвайки да срещнат тези на Хатори.
- Йошино, разкажи ми за Хаяте. – Чиаки подскочи, очите му се разшириха.
- З-защо искаш да знаеш за него?
- Обичал си го, нали?
Чиаки се намръщи объркано. Защо извднъж Хатори искаше да знае за него?
Виждайки това изражение, Хатори продължи:
- В момента сърцето ти е негово и се чудех какъв човек е бил, че да е толкова важен, за да залови цялата ти любов.
Чиаки се засмя нервно.
- В това няма смисъл...
- Чудя се какво да направя, за да открадна това сърце от него и да го направя свое.
Чиаки бързо се изправи.
- Аз-Аз-Какво?
Хатори замълча за момент, после изрече думите, които му спряха сърцето.
- Влюбен съм в теб... въпреки че ти сигурно вече знаеш това. Но исках да ти го кажа сам. – Той също се изправи бавно и погледна Чиаки.
Обичам те... Ти сигурно вече... за какво говори? Чиаки беше безмълвен. Не можеше да отклони очи от Хатори.
Хатори продължи:
- Започнах в този бизнес, защото исках да съм близо до теб. Бях щастлив, когато станах твой редактор.
- Т... Така и не забелязах. – Чиаки погледна настрани. Сърцето му биеше неконтролируемо. Хатори е бил влюбен в него толкова дълго? Как не е забелязал?!
- Погрижих се да не го направиш. – Стреснат, Чиаки отново го погледна. – Имам предвид, какво би си помислил, ако разбереше как наистина се чувствам спрямо теб? Някого, когото си смятал само за приятел. – Хатори се усмихна нежно. – Би си помислил, че е отвратително, че съм влюбен в теб от деня, в който бяхме събрани в един екип...
- Разбира се, че не бих – каза Чиаки без да помисли.
Чиаки премигна, чакай малко. Нямаше да имам нищо против, ако...? Чиаки поклати глава. Не можеше. Не искаше Хатори да мисли, че е излязъл с него само защото прилича толкова много на Хаяте...
- Няма значение. Нека просто... – Държеше думите на Хатори в сърцето си, но бързо трябваше да спре това. Беше крехък с отровата и не се нуждаеше и от това като допълнение.
- Чиаки, знам, че обичаш Хаяте и мога само да се надявам да ме използваш като заместител.
Очите на Чиаки се разшириха.
- Не! Никога!
Хатори погледна надолу.
- Разбирам, че може и да не съм достатъчен за заместител или достатъчно достоен...
- Хатори, спри! Казвам, че ако изляза с теб, ще бъде с теб! Не с Хаяте! Това се страхувах, че ще си помислиш, ако двамата всъщност излезехме.
Смаяна тишина.
Чиаки се изчерви, когато осъзна собствените си думи.
Хатори се усмихна нежно.
- Тогава това означава, че вече имам част от сърцето ти.
Чиаки премигна.
- А?!
Хатори се приближи и го взе в ръцете си преди да може да избяга.
- Ще взема всичко твое, Чиаки. Обещавам ти. – Чиаки погледна настрани. Хатори само хвана брадичката му и го върна при себе си. Хатори се наведе напред и го целуна.
Чиаки изстена, неможещ да спре.
Когато чу стона, Хатори го повдигна и го заведе до леглото. Очите на Чиаки се разшириха, когато видя как Хатори беше изгубен в желание. Хатори се качи на леглото над него и се наведе, за да го целуне отново.
Щом прекъсна целувката, Чиаки намери, че лежи на леглото под силния натиск на ръцете му. Тези сини очи проследиха всяка извивка сякаш Хатори вече правеше любов с него.
Чиаки трепереше, нуждаейки се от докосването на Хатори, беше толкова отдавна, когато беше докоснат от другиго и се нуждаеше това да бъде Хатори.
Хатори най накрая се протегна, за да потърка мазолестите си длани по ханша, корема, гърдите му. Бавно изучи всеки оттенък на плътта му.
Чиаки се протегна, за да разкъса блузата на Хатори. Не издържаше повече. Чувстваше се като новороден, като желанието му излизаше от контрол.
Хатори му помогна при свалянето на блузата му и двамата мъже изстенаха, когато Хатори се наведе напред, за да може кожата им да се допре. Чувството плътта им да се отърка една в друга беше страхотно.
Хатори посегна да свали дънките и на двама им. После Хатори раздалечи краката на Чиаки, карайки Чиаки силно да се изчерви.
- Чакай, Хатори...
Хатори го взе и започна да го търка до блаженство. Чиаки изви гръб от наситеното удоволствие, което Хатори му доставяше. Нищо не можеше да се сравни. С другата си ръка, Хатори проникна в него с два пръста, бавно подготвяйки Чиаки за предстоящото. Чиаки се протегна и дръпна Хатори надолу за целувка. Хатори нетърпеливо отвори уста за него.
Хатори премахна пръстите си и застана между краката му.
- Чиаки...
В гласа му имаше толкова много емоция, че се просълзи. Искаше да държи Хатори завинаги.
Чиаки извика, когато Хатори тласна в него.
- Ааа... Тори...!
Хатори изпъшка и отново проникна в него. Движеха се заедно в перфектен синхрон.
Хатори отново прокара ръце по него, изследвайки и усилвайки мъчението.
Удоволствието достигна върха си и за двамата, докато не изпъшкаха и свършиха заедно.
Чиаки дишаше тежко, като все още усещаше шоковете. Хатори се наведе, за да го целуне отново и отново. Дъхът на Чиаки секна, докато ръцете на Хатори минаваха навсякъде по него, съживявайки желанието му отново.
Очите на Чиаки се разшириха, Хатори се усмихна нежно и го потърка. Знаеше, че може да останат будни цяла нощ; Хатори беше напълно изгубен в желание. Наруга се, сигурно е потискал желанието си толкова дълго, трябваше поне...
Хатори се наведе да го целуне, карайки го да изгуби способността си да мисли още веднъж.