Беше сутрин, когато Юкина накара Чиаки да го премести в сградата в Токио, за да провери как е Киса.
Такано беше прав, че не можеха да върнат новородените и Киса в хотела, защото сега Скитниците знаеха къде са, и да ги държат там, щеше да е като да ги предложат на самите Скитници.
Юкина отвори вратата на стаята си.
- Киса?
Никъде не виждаше Киса. Стаята му беше подобна като на останалите; имаше стълби до балкона, където беше студиото му и из цялата стая имаше картини. Ако някой непознат дойдеше тук, щеше да е като море от цветове за очите. Имаше и много луксозни вещи, които беше събирал от цял свят. До една стена имаше вина на стотици години, които струваха милиони долари за бутилка.
- Киса? – извика отново Юкина. От балкона дойде отговор. Юкина се качи и видя Киса да се взира в една картина, която беше завършил наскоро. Огледа го бавно. Сега Киса носеше тъмносиня блуза с дълъг ръкав и сини дънки. Беше бос и косата му беше разбъркана. Юкина се ухили. Изглеждаше толкова сладък.
Киса погледна Юкина.
- Това аз ли съм?- Изглеждаше напълно изненадан, като върна поглед върху картината. Беше лицето на Киса, докато имаше онова изражение, което накара Юкина да го целуне в кафето. Искаше винаги да го помни, затова любящо го нарисува.
Юкина се усмихна.
- Казах ти, че искам да те нарисувам.
- Да, но мислех...
Юкина отиде да застане до него.
- Представих това на галерията за изкуство и те се влюбиха...
- Почакай, какво?!
Юкина плесна с ръце развълнувано.
- Влюбиха се в нея!
- Това няма значение!
- Киса, успокой се, ще бъде изложена само за един ден и после ми я връщат.
- Не ме интересува!
Юкина се ухили.
- Не ти харесва?
- Не съм казал, че не ми... – измърмори Киса. Обърна се към Юкина и очите му се разшириха, когато видя кръвта по блузата му. – Юкина, това твоята... – Дръпна Юкина близо, за да го прегледа за рани.
Юкина премигна. Беше първият път, когато Киса го докосна по собствено желание.
Киса видя реакцията на Юкина и се изчерви заради действията си. Отдръпна ръце и отстъпи.
- Имам предвид, ранен ли си?
- Не, не е моя. – Юкина нежно взе ръката му и го поведе надолу по стълбите. - Ял ли си?
- А, не...
- Тогава ще ти донеса нещо. Само стой в стаята. – Юкина сложи Киса да седне на дивана и на практика избяга от стаята.
Юкина издиша веднага щом излезе през вратата. Мирисът на Киса го подлудяваше и онзи по-ранен допир за малко не го накра да повдигне Киса и да изтича в спалнята си. Където щеше да се възползва от него с дни.
- Ритсу
Ритсу се събуди с най-ужасното главоболие в живота си. Какво си мислеше, когато изпи всичкия този алкохол, по дяволите?
Ритсу обходи с поглед стаята и трепна. И най-малкото движение караше главата му да бумти още по-силно. Очите му горяха, а от свиването на стомаха му, му ставаше лошо.
Раната беше по-зле. Порязаното се обтягаше от конците и всяко едно движение дърпаше кожата му. Докосна я и отново трепна.
- Добро утро. – Ритсу подскочи при звука и малко след това изпъшка. Такано се ухили. – Пи твърде много?
Ритсу го разгледа. Такано носеше тясна блуза с дълъг ръкав, която показваше мускулите му. Ритсу се изчерви, усещайки как ноктите му се свиваха, за да се забият в тях.
Такано му подаде чаша с вода. Устата на Ритсу изведнъж беше пресъхнала, като взе водата и я погълна. Такано му подаде още. След три чаши вода, Такано му даде табла с яйца и плодове. Ритсу се намръщи.
- Това е лекарство за махмурлук. Повярвай ми, ще проработи.
Ритсу взе таблата и бавно започна да яде.
- Защо пи толкова много? – попита Такано.
- Не знам... внезапна нужда, предполагам.
Такано се ухили.
- В такъв случай не пий, а просто ми се обади. Ще се погрижа за внезапните ти нужди.
Ритсу се изчерви заради предложението в гласа му и се намуси.
- Нямах това предвид!
- Лъжец, обзалагам се, че съм ти липсвал.
- Не, не ми... – Ритсу трепна. Не трябваше да вика. В момента беше толкова чувствителен.
Такано се изкиска и се наведе напред, за да целуне челото му.
- Просто се отпусни за днес. Знам, че много ти се струпа. Поспи още малко, след като приключиш.
Ритсу въздъхна, предавайки се, и бавно кимна.
С последна целувка по устните, Такано излезе от стаята.
- Чиаки
Чиаки изпъшка. Обикаляше стаята с часове, мислейки за това това какво, по дяволите, беше направил миналата вечер. Беше в главната стая, която беше и центърът на стаите на Такано, Юкина и неговата; чакаше Юкина и Такано, защото Такано искаше да говори с тях за нещо важно.
Чиаки разроши косата си раздразнено. Тази сутрин се събуди свит до Хатори, беше толкова шокиран от това, което бяха направили, че се отдръпна от Хатори и се премести, оставяйки го да спи.
Чиаки отново изпъшка. Миналата вечер правиха любов и толкова много пъти след това, Чиаки никога не беше чувствал такава болка преди.
Седна с глава в ръце.
Какво щеше да прави сега? Наистина не искаше да направи това! Просто всичко се беше случило толкова бързо, че беше завладян от интензивна страст.
Чиаки потрепери, когато си спомни какво бяха направили миналата вечер. Всички тези нови пози и ловките пръсти на Хатори...
Не, не, не! Чиаки поклати глава, за да я избистри. Какво щеше да прави сега? Сега не можеше да погледне Хатори!
Обаче какво трябваше да направи? Трябваше ли да излязат? Чиаки поклати глава. Все още не беше взел решение обаче! Все още мислеше за думите на Хаяте и Ел и Хатори и...
- Ааа! – За какво му трябваше на Хатори да казва тези красиви думи миналата вечер? Разрушаваха защитите му и го правеше слаб от желание.
- Изглежда е било тежко. – Чиаки вдигна поглед и видя Йокозава и Киришима да стоят над него.
- А, добро утро.
Киришима се ухили и ощипа изчервените му бузи.
- Някой се е забавлявал снощи.
Чиаки се изчерви по-силно.
- А?! Ти си луд!
- Какво става? – влезе Юкина.
- Чиаки...
- Млъквай, Киришима! – извика Чиаки.
- Какъв, по дяволите, е всичкият този шум? – Такано влезе в стаята.
- Ами...
- Нищо! – Чиаки погледна гневно Киришима. Ако не млъкнеше, щеше да го премести някъде, където завинаги щеше да съжалява, че се е захванал с него.
Киришима се ухили, знаейки от погледа в очите на Чиаки, че стои на тънък лед.
- Достатъчно, трябва да обсъдим проблема с партньорите ни. – Юкина и Чиаки се напрегнаха. Такано седна и всички направиха същото. – Сега всички знаете, че не можем да позволим на партньорите си да се върнат на онзи остров.
Чиаки кимна.
- Не можем да си позволим случилото се миналата нощ. Те минаха през нас и успяха да докоснат това, което е наше. – Очите на Чиаки стана черни със заплаха.
- Да, това няма да се повтори. В момента имаме два проблема. Първият е, че сме обратно в Токио, където се крият всички Скитници. Искам да стоите с партньорите си по всяко време отсега нататък.
Всички промърмориха одобрително.
- И после е проблемът с партито тази вечер...
Всички се напрегнаха.
- Мамка му, тази вечер ли е? – издиша Юкина. Не можеха да пропуснат това, още повече, че Сборището искаха главите на партньорите им.
Такано се наведе напред.
- Можем да вземем Ритсу и Хатори с нас на партито.
Всички протестираха.
- Луд ли си? Да заведем агнетата в леговищете на лъвовете? Такано, предлагам да ги оставиш тук, - оспори Йокозава.
- Няма начин да заведа Хатори при тях! – изръмжа Чиаки. – Оставяме ги тук!
- Вижте, ако направим това и има още една атака, сте прецакани. С Чиаки ще ги вземем с нас, както и Хироки, за да можем да имаме допълнителна помощ. Юкина, ти ще останеш тук с Киса, тъй като е глупаво да заведеш човек сред вампири.
Юкина кимна; беше облекчен, че днес не трябваше да ходи. Йокозава не можеше да отиде, тъй като не беше благородник, освен ако не го придружаваха Такано, Чиаки или Юкина. А самите те можеха да доведат само по един гост.
- Йокозава, искам да разучиш къде могат да се крият малките ни приятелчета. – Йокозава кимна. – Това е всичко. Някой друг да иска да добави нещо? – Тишина. – Добре, тогава отидете при партньорите си.
Всички станаха и си тръгнаха.