Киса седна и гледаше как Юкина рисува. Подтикна го да го направи и да му позволи да гледа, тъй като нямаше какво друго да прави. Киса призна, че е хипнотизиран от начина, по който ръцете на Юкина се движеха, с грациозност и перфектни движения. За секунди създаваха нещо толкова красиво, че Киса беше запленен.
Киса се изчерви, като се замисли какво друго можеха да правят тези ръце.
Бяха горе на балкона, като Юкина седеше на педестала си, а Киса стоеше зад него. Това му беше полезно, тъй като можеше да изучава Юкина колкото си искаше.
Погледът на Киса се премести към гърба на Юкина, като видя как мускулите му се напрягаха с всеки замах на четката. Никога през живота си не си беше представял, че Юкина, мъжът, по когото си падаше, беше вампир! Това, че вече не пиеше кръв от хора, караше Киса да се чувства по-добре...
Киса се изчерви в аленочервено, когато си припомни как е оцелявал Юкина преди. Зачуди се какво би било усещането да бъде ухапан от този мъж.
Юкина въздъхна и се обърна да погледне Киса, което го накара да подскочи.
- Можем да направим нещо друго, Киса, обзалагам се, че ти е скучно само да ме гледаш как рисувам.
Киса поклати глава.
- Не, наистина ми харесва да гледам.
Юкина вече ставаше от мястото си.
- Ела, можем поне да разгледаме мястото, тъй като си затворен тук цял ден.
Киса не каза нищо, като последва Юкина надолу по стълбите.
Близо до дъното Киса стъпи накриво и падна. Киса извика, като падна на гърба на Юкина, карайки и двамата да политнат напред. Киса затвори инстинктивно очи, чакайки земята.
- Добре ли си, Киса? – Киса отвори очи и видя, че Юкина се беше обърнал по време на падането им и сега Киса беше с лице към него. Пое си разко въздух, когато ръцете на Юкина обхванаха голия му кръст. Блузата му сигурно се беше повдигнала, докато е падал, а Юкина инстинктивно го хвана.
Киса беше замръзнал на място, докато Юкина седна. Киса се изчерви, сега беше възседнал мъжа.
- Киса? - Юкина посегна да погали бузата му. – Удари ли си главата?
- Не! Добре съм! – Киса бързо слезе от Юкина. Юкина го разгледа. – Какво?
Юкина само се усмихна.
- Нищо.
Юкина се изправи бавно и трепна.
Разтревожен, Киса посегна към него.
- Добре ли си?
- Добре съм; раните ми все още не са зараснали. – Юкина отново трепна, като се хвана за едната страна.
Киса се почувства виновен за това, че беше паднал върху него и вероятно той го беше наранил.
- Трябва ли ти лекарство или нещо?
Юкина поклати глава.
- Трябва само да пия кръв, не съм пил от известно време.
Киса се изчерви лудо. Трябваше му кръв? Картини на движещи се тела се разиграха в главата му и проблесване на зъби.
Киса прехапа устна.
- Киса? – Киса погледна нагоре. – Какво има? Сърцето ти бие лудо.
Очите на Киса се разшириха. Мамка му! Можеше да чуе биенето на сърцето му.
- Нищо. Аз, ъ, забравих нещо. Ще се върна. – Киса на практика избяга нагоре по стълбите. Да бъде проклет, затова че му разказа онази история! Сега можеше да мисли само за това.
Юкина се ухили.
- Хатори
Хатори седна, изумен от всичко, което Шинобу му беше разказал току-що. Мислеше, че знае всичко за Чиаки, но сега разбра, че не е знаел и половината.
С Шинобу стояха в отделна стая, запазена за тях. Завесите бяха отворени, за да се вижда красотата на нощта, настрани имаше пиано, чакащо опитни ръце, още един голям полилей висеше от тавана и скъпо изглеждащи кадифени мебели декорираха стаята.
Хатори присви очи към Шинобу.
- Изглежда наистина те е грижа за него.
Шинобу го погледна отегчен.
- Разбира се, бихме се заедно, а той също ми помогна да се събера с Мияги.
- Мияги?
- Съпругът ми – отговори Шинобу с леко изчервяване.
- Как ти помогна Чиаки с това? – попита любопитен Хатори.
Шинобу остана мълчалив, сякаш събираше мислите си за онзи ден.
Мияги беше поканен от семейството ми с надежда за годеж със сестра ми. Задачата на Чиаки беше да го придружи, тъй като по онова време - имаше вампири, които не бяха съгласни с правилата.
- Имаш предвид Скитниците?
Шинобу кимна.
- Така че този брак щеше да се състои... когато Мияги ме видя.
- И това беше проблем?
Шинобу кимна, въздъхвайки раздразнено, като си спомни.
- Сестра ми не беше съгласна и Чиаки трябваше да я спира повече от веднъж, като се ядоса и нападаше.
- А родителите ти?
- Не им хареса цялото това нещо с еднополовия брак и казаха на Мияги, че не искат брака. – Шинобу се усмихна. – Бях напълно влюбен и не можех да бъда разделен от него, Чиаки видя това и започна да действа.
- Какво направи?
Шинобу се ухили.
- Каза им истината. Идваше война и ако не нямаха връзки, щяха да бъдат оставени без защита. Откачиха и се съгласиха за брака.
Хатори се усмихна.
- Ами родителите и сестра ти?
- Скоро го приеха, а сестра ми по-късно ми благодари, тя също намери любовта на живота си.
- Мога ли да накарам Чиаки да се влюби в мен? – Хатори знаеше, че няма пълната любов на Чиаки; все още страдаше по Хаяте.
- Хмм... Не знам. Чиаки винаги е бил мълчалив за това. Обзалагам се, че знаеш колко обича да мечтае, когато му е скучно. А има и...
Вратата се отвори и Чиаки се показа.
- А, ето те и теб, Хатори. Трябва да си тръгваме.
- Хей, Йошино – усмихна се Шинобу.
Изненадан, Чиаки погледна Шинобу и се усмихна.
- Хей, Шинобу, как си?
- Отегчен.
Йошино се засмя.
- Обещавам да намина по-ксъно, за да се дуелираме.
Шинобу се ухили.
- Направи го!
Йошино грабна Хатори и излезе през вратата. Докато маневрираха през тълпата, Хатори го разглеждаше в нова светлина.
Дори и ако Чиаки се държеше като дете, не беше такова. Беше преживял толкова много, че се чудеше как може все още да се усмихва.
Ръката на Хатори се затегна около тази на Чиаки.
- Ритсу
Такано изръмжа раздразнено, докато с Ритсу чакаха Хатори и Чиаки на върха на стълбите. Ритсу можеше да усети напрежението в Такано, като се опитваше да потисне гнева си.
- Нищо не ти направиха, нали?
Ритсу погледна Такано, стреснат. Търсеше в тълпата, все още не го поглеждаше. Какво беше направил? Да не би да го беше обидил някакси?
- Не, бяха мили с мен – промърмори Ритсу. Ако Такано щеше да се държи така, добре тогава. Не го интересуваше. И той можеше да се държи така.
Ритсу потрепери, когато усети очи върху себе си. Намръщвайки се, той се огледа, докато не намери източника.
Хайтани гледаше гневно Такано.
И после беше в ръцете на Хайтани извън хотела. Такава скорост! Беше дезориентиран от внезапната смяна на места.
Ритсу изписка. Хайтани му се усмихна.
- Всичко е наред, Ритсу, държа те.
- Кучи син такъв! – Ритсу вдигна поглед и видя как Такано гневно се идва към тях.
Хайтани пусна Ритсу и го закри, докато Такано се приближаваше.
Ритсу се паникьоса. Не можеше да ги остави да се бият! Заобиколи Хайтани и застана пред него в защита.
- Такано, спри!
Такано замръзна, гледайки Ритсу с широко отворени очи. Защитаваше Хайтани?
Ритсу видя проблясък на болка на лицето му, което го накра да се присвие. Не искаше да го наранява; просто не искаше да се бият.
Хайтани обви пръсти около ръцете му и нежно премести Ритсу настрани. Това разяри Такано още повече, животински звуци излязоха от гърлото му. В момента, в който Ритсу беше в безопасност настрани, двамата мъже скочиха един срещу друг в плетеница от крайници. Размахаха се юмруци, щракаха зъби, ритаха с крака.
- Спрете! – Никой не чуваше виковете на Ритсу, като и двамата мъже се нападаха.
- Мамка му! – Ритсу се обърна и видя Чиаки и Хатори да тичат към тях.
- Чиаки, трябва да ги спреш.
Чиаки поклати глава.
- Това е самоубийство. – Чиаки хвана Хатори и Ритсу и ги премести обратно в голямата стая. – И двамата стойте тук, ще се върна.
- Почакай! – извика Ритсу.
Беше твърде късно, Чиаки вече се беше преместил.
Ритсу изръмжа раздразнено. Наистина! Кога щяха да започнат да слушат какво казва?!
- Нищо друго не можем да направим сега освен да чакаме – каза Хатори, забелязвайки гнева на Ритсу.
Да чакат? Ритсу стисна ядосано юмруци. Не искаше да чака; не искаше да бъде държан в тъмнината повече. Искаше да знае какво става, какво не му беше наред и защо Такано ще нарани вълка му по този начин?
Ритсу излезе от голямата стая и влезе в тази на Такано. Имаше толкова много насъбрана нергия, че искаше да удари нещо.
- Унищожи. Накажи, нарани тези, които те нараняват. – Ритсу погледна към прозореца, където мъжът с качулката стоеше ухилен. Подаде му нож.
Ритсу изръмжа. Беше уморен от всичко това.
Не знаеше какво точно се случи, имаше ярка, заслепяваща светлина и после, когато отново отвори очи, видя зееща дупка, където само преди секунди беше мъжът.
Ритсу отвори широко уста. Откъде се появи това? Той ли го направи? Треперещ, Ритсу заотстъпва, докато не се удари в стената и се плъзна надолу. Какво ставаше с него?