Такано и Хайтани се разделиха. И двамата мъже дишаха тежко от битката. Юмруците им бяха окървавени от удрянето отново и отново. Такано изръмжа заплашително, докато се въртяха в кръг още веднъж, всеки търсеше слабост, от която да се възползва.
Такано знаеше, че няма да открие слабости в Хайтани, и двамата тренираха заедно, за да са сигурни, че нямат такива. И се биеха постоянно.
Хайтани бързо погледна настрани към мястото, където последно беше оставил Ритсу и видя, че го няма.
- Какво си направил с Ритсу? – озъби се Хайтани на Такано. Главата му кървеше, защото Такано го беше порязал по-рано с ноктите си.
Такано се намръщи и погледна точно когато Чиаки се премести обратно. Чиаки повдигна палци, казвайки на Такано, че Ритсу си е обратно вкъщи, жив и здрав.
Такано се усмихна самодоволно на Хайтани.
Хайтани изръмжа.
- Върни го! – Хайтани го нападна.
Такано също подскочи, за да му изтръгне гръкляна най-накрая. Не обичаше този човек и нямаше да му липсва, когато приключеше жалкия му живот. Но преди да успеят да се хванат, нещо ги грабна за яките и ги дръпна настрани в противоположни посоки.
Такано се приземи с пъшкане на тревата. Кой, по дяволите, направи това?
Такано вдигна поглед и видя баща си да стои между тях. Клатеше глава с ръце на кръста.
- Защо продължавате да се биете по този начин? Вие сте братя, за бога.
- Не се бъркай, старче – изръмжа Такано. Забеляза, че някои от гостите бяха навън, наблюдавайки боя. Колко време се биеха?
Хайтани пренебрегна баща си и погледна гневно Такано.
- Върни ми моя Ритсу!
- Твоя Ритсу? – изръмжа думите Такано. Започваше да вижда в червено от гняв. Как смееше това нещо изобщо да мисли да твърди какво е негово.
Ритсу ми принадлежи!
Никой друг няма да пипне моето!
Обезумял от ярост, Такано отново нападна Хайтани, ноктите му се насочиха към гърлото му. Баща му беше твърде бавен да го спре този път. Хайтани вече беше готов, ухили се, като успя да удари директно лицето на Такано.
Рю въздъхна, гледайки как двамата му синове се бият.
- Глупаци – промърмори Рю. Какво щеше да прави с тези двамата? Опита се да ги заключи в една стая като деца и да ги остави да говорят, но когато се върна, ги намери окървавени и двамата и някакси извън стаята, която все още беше заключена. До този ден не знаеше как са постигнали това.
Рю се обърна към Чиаки.
- Йошино, би ли дошъл тук за секунда?
Чиаки се напрегна. Нямаше голямо доверие на бащата на Такано. Приближи се бавно, спирайки на няколко крачки от него.
- Кой е този Ритсу? – Беше сигурен, че го е чувал преди.
- Ъм, това е свещеникът на Такано.
Рю се ухили.
- Има свещеник? – Гордият му син? Такано не се интересуваше от Бог и вървеше по своя собствен път, единствено със собствените си правила. Вярваше само на това, което е пред него и как можеше да се справи със ситуацията.
- Ъ, имам предвид, че Ритсу е свещеник и един от новородените, за които се грижим.
- А, разбирам. – Не обръщаше голямо внимание на имената, тъй като новородените така или иначе нямаше да живеят дълго. Рю погледна Такано, започваше да го обладава съмнение. – Кажи ми, Йошино, защо синът ми се интересува толкова много от този Ритсу? – Надяваше се, че съмнението му е неоправдано или Такано определено щеше да върви по труден път.
Йошино се поколеба за секунда, трябваше ли да му каже? Не знааеше дали Такано иска някой да разбере все още, особено баща му, който искаше Ритсу мъртъв.
Рю го видя да се колебае и го успокои.
- Просто искам да разбера сина си по-добре. В това няма нищо лошо, нали?
- Ъм, ами, той е влюбен в него.
Рю изруга. Беше се надявал, че Такано просто се е сближил с Ритсу като приятел.
Но сега...
- Благодаря ти, Йошино. – Рю отиде до двамата мъже и отново ги раздели с лекота. Беше като да хвърлиш настрани две парцалени кукли. Щеше да му е забавно, ако не беше фактът, че Такано нарушаваше още едно жизненоважно правило.
Такано изръмжа, като стана още веднъж от земята, за да нападне Хайтани. Имаше твърде много гняв в него, че не можеше да бъде успокоен. Никога не е бил толкова разярен преди. Иска да ми отнеме Ритсу? Само през трупа ми!
- Такано, искам да дадеш Ритсу на Хайтани – каза му Рю.
Такано замръзна.
Какво?
- Юкина
- Киса, банята е свободна... – Юкина приключи с пристягането на кърпата около кръста си, с друга си сушеше косата.
Юкина спря и видя, че Киса спи на дивана. Беше положил глава на облегалката. Юкина се приближи до него и го гледа как спи за няколко минути. Изглеждаше толкова спокоен и детински. Нямаше да повярва, че е на трийсет, с това лице лесно можеше да бъде взет за ученик в гимназията.
Неговият Киса беше толкова красив.
Особено колко съблазнителен изглеждаше с червените си устни, блестящи и привличащи го да ги вкуси.
Наведе се напред, за да улови тези устни, не можейки да се спре. Трябваше да опита тези устни отново, да усети искрата на желание между тях.
Киса изстена в съня си, позволявайки на Юкина да пъхне езика си в устата му.
Киса отвърна на целувката с желание, не можейки да потисне стоновете. Юкина ги погълна, наслаждавайки се на вкуса му. Мога лесно да се пристрастя към това...
Юкина беше изненадан, когато Киса обви ръце около врата му и го приближи. Юкина изстена и също дръпна Киса по-близо.
Киса премигна. Сънуваше Юкина. Как той дойде при него и го целуна. Само ако можеше наистина...
Очите на Киса се разшириха, когато видя, че Юкина наистина го целуваше и ръцете му бяха около него! Киса бутна гърдите на Юкина, казвайки му мълчаливо да се отдръпне. Юкина се наведе леко назад. Очите му блестяха с желание, което накара Киса да се взира шокирано в отговор.
Юкина го искаше?
- Киса... – Юкина се наведе бавно напред, давайки шанс на Киса да се отдръпне.
Но той не го направи или по-скоро не можеше, искаше това; беше го жадувал от момента в кафето. Юкина се наведе, устните му бяха над тези на Киса. Изпъшка остро при контакта, но беше нежен. Обуздавайки силата си заради него.
Когато Киса отвърна на набезите му с дяволски завъртания, по него преминаха тръпки. Юкина го целуваше, докато не дишаха един за друг, докато не беше изгубен в блаженството.
Юкина посегна да хване облегалката на дивана, опитвайки се да насочи контрола си с това малко действие. Трябваше да се бори с бушуващото си желание или лесно можеше да нарани Киса с неестествената си сила.
Юкина караше Киса да се разтапя за него, беше агресивен, но опитен. Киса се наведе напред, заравяйки ръце в гъстата коса на Юкина. Краката му бяха около Юкина, стискайки задника му, търкайки го в себе си.
Юкина се отдръпна рязко, разплитайки краката на Киса от тялото си. Мамка му! Не очакваше Киса да направи това!
Киса премигна, като в един момент Юкина беше там, а в следващия го нямаше.
Къде отиде?
Какво, по дяволите, се случи току-що?
- Такано
Такано присви очи към Рю.
- И защо вярваш, че ще направя това?
Рю се намръщи.
- Такано, вече знаеш, че щом навършиш хиляда години, ще се ожениш за жена, не за мъж.
- Мислиш, че това ме интересува? – попита невярващо Такано.
- По-добре да те интересува! Трябва да има следващо поколение...
На Такано му беше писнало.
- Чиаки, върни ме обратно. – Чиаки кимна и хвана Такано.
- Мамка му! Масамуне! Почакай!
Чиаки се премести.
Такано не каза нищо, като остави Чиаки сам с Хатори в голямата стая и се запъти към стаята си, докато гневно махаше вратовръзката си.
Всичко се обърка тази вечер. Трябваше да остави Ритсу тук с Юкина и тогава нищо от това нямаше да се случи. И къде, по дяволите, беше Хироки? Щеше да си плати за това, че го е оставил сам с Мисаки!
Такано влезе в стаята си и остана в шок от сцената пред него. Имаше зееща дупка в средата на стаята. Премигна, откъде се появи това? Да не би да са били нападнати, когато са били на партито? Или...
Огледа се паникьосан за Ритсу. Къде е Ритсу?
Взет ли беше?
Ужасен, Такано се огледа и не видя нищо на първия етаж; погледна нагоре по стълбите, празно. Отново изтича надолу и отвори вратата на спалнята си.
Трепет премина по гръбнака му, когато видя, че не беше и тук.
- Ритсу?!
- А? – Такано се завъртя и видя замаян Ритсу да седи на пода, бутайки вратата от лицето си. Нищо чудно, че не го беше видял по-рано, вратата закриваше тялото му.
Такано го взе в ръцете си за секунда. Ритсу подскочи при внезапното движение.
- Так-ъмп! – Такано го целуна силно. Наистина си помисли, че някой го беше взел, докато го нямаше. Цялото му тяло трепереше от преживения страх.
Такано взе Ритсу на ръце, отивайки до спалнята и нежно го положи да легне без да прекъсва целувката. От друга страна, Ритсу се чувстваше жалък, една целувка и лесно загуби от Такано. Сякаш тялото му нямаше гордост и даваше всичко на този мъж. Ядосваше се.
Такано се отдръпна и Ритсу затвори очи, знаейки какво ще последва.
Само че... Такано просто се наведе към врата му и го целуна.
Ритсу се намръщи объркано. Такано обикновено се възползваше и правеше любов с него. Защо не сега?
- Ритсу...
Очите на Ритсу веднага се навлажниха заради нежния начин, по който изрече името му; като молитва.
Остави Ритсу с повече въпроси вместо отговори.
Защо се държеше по този начин? Такано не се ли беше уморил от него?
Сълзите падаха една по една.
Защо ме държи толкова нежно?
- Ритсу...
Защо изричаш името ми по този начин? Сякаш се нуждаеше от него? Сякаш самият му живот значеше толкова много за него?
- Ритсу...
Клепачите на Ритсу се затвориха, като зловещо изтощение го погълна.
Защо аз?
- ...Обичам те...
Ритсу заспа с този сладък шепот.
Такано го обичаше?
Защо?