Ритсу отвори уморените си очи. Къде беше? Прозя се и потърка очи. Главата го болеше леко и беше толкова изтощен сякаш беше бягал маратон или нещо подобно.
Какво се случи миналата вечер?
Ритсу седна и трепна. Всичко беше твърде шумно отново. Беше се надявал, че вече свиква с всичката чувствителност на това да стане новороден, но тъпанчетата му пищяха със силата на свирка на влак.
Агх, какъв е този горчив вкус в устата ми?
Какво, по дяволите беше правил? Пак ли беше пил?
- Буден си.
Ритсу извика уплашено и без да иска подскочи в леглото. Изпъшка, когато пулсирането в главата му се усили. Повдигна глава и видя, че Такано стои спокойно на стол до леглото.
Гледал ме е как спя?
Ритсу се намуси.
- Изплаши ме до смърт!
Веждите на Такано се повдигнаха.
- Не по моя вина. Сега се преоблечи и излез навън. Имам някои въпроси, на които искам да ми отговориш. – Такано стана от стола и излезе от стаята без да позволи на Ритсу да проговори.
Ритсу потърка пулсиращата си глава. Какво му имаше? Държеше се така откакто...
Откакто...
Какво? Защо не можеше да си спомни?
Ритсу сви рамене и се изправи. Протегна болезнените си мускули, като изключим най-ужасното главоболие в живота му, никога не се беше чувствал толкова добре. Сякаш тежест беше повдигната от раменете му и най-накрая можеше да диша. Ритсу се обърна и отиде в банята, за да се изкъпе. Докато се събличаше, осъзна, че все още носи смокинг.
Ритсу се намръщи. Защо носеше смокинг? Опита се да си спомни, но всичко беше празно.
Почакай... миналата вечер отидоха на парти. Това го помнеше, но всичко останало беше мъгливо; имаше само малки сцени от онази вечер.
Като това как вълкът му се превърна в човек.
Момче на име Мисаки, което беше наистина мило с него.
Ярка бяла светлина...
Ритсу се отърси. Помнеше, че Такано и вълка му се биха, обаче искаше да знае защо. Ритсу бързо се изкъпа и си сложи нови дрехи.
Ритсу излезе от стаята, самият той имаше няколко въпроса.
Замръзна, когато видя безизразното лице на Такано. Беше седнал на креслото, чакайки го, както обеща.
Ритсу се намръщи.
- Седни, Ритсу – заповяда той.
Ритсу сви ръцете си в юмруци.
- Ще стоя прав, ако не е проблем.
Такано се намръщи на поведението му. Различен ли изглеждаше?
- Добре тогава, първо ми кажи, - Такано посочи дупката на пода, - какво се случи тук?
Ритсу погледна и разшири очи при гледката.
- Какво е станало?!
- Не знаеш? – Такано отвори широко уста.
Ритсу поклати глава. Изглеждаше сякаш някой е взел голяма топк хвърлил към пода, силно. Земята е поддала и е останала само зееща дупка.
- Какво е станало?
- Това те питам, Ритсу.
- Откъде да знам, Такано-сан?
Такано замръзна.
- Как ме нарече? – Изглеждаше малко наранен и вбесен.
Ритсу върна вниманието си върху Такано.
- Защо се обърна към мен с последното ми име?
Ритсу беше объркан. Защо го приесняваше толкова много? Самият Такано му беше казал да се обръща към него с последното му име отсега нататък, нали? Ритсу смени темата.
- Защо нападна Хайтани по този начин?
Ритсу видя ярост в очите му преди Ритсу да се намери притиснат в стената.
- Защо го защити?!
Ритсу беше твърде изумен от гнева в очите му, за да отговори.
- Ти ми принадлежиш, не забравяй това, Ритсу. – Такано го целуна силно, собственически. Когато се отдръпна за въздух, изръмжа: - Ще мислиш само за мен! Никой друг няма да заема мислите ти! – Отново го целуна. Този път беше бавен и нежен сякаш вливаше цялата си същност в Ритсу.
Ритсу изстена. Никога не можеше да откаже на този мъж. Взимаше му всичко, оголваше го и го правеше уязвим. Ръцете на Ритсу се повдигнаха, за да докоснат тила му и да го приближат към себе си. Такано изстена и повдигна Ритсу за краката, за да ги обвие около кръста си. Такано сляпо отиде в стаята си, за да положи нежно Ритсу на леглото. Веднага щом Ритсу беше под него, проката ръцете си под блузата му.
Такано прекъсна целувката, за да разкъса блузата от Ритсу.
Ритсу отвори очи.
И си пое рязко въздух.
Закачуленият мъж се ухили; държеше ножа над главата му и замахна с ръка надолу, целейки се в лицето му. Ритсу извика и удари мъжа в бузата.
Ритсу се отдалечи и видя, че Такано го гледа шокирано и държеше бузата си.
Очите на Ритсу се разшириха. Забрави за илюзиите!
- Такано-сан, съжа...
Такано не чу останалото; стана и излезе през вратата.
- Почакай! Такано, изслушай ме! – Такано вече бе излязъл. Ритсу изтича до вратата и я намери заключена.
Не може да ме е заключил!
Ритсу не можеше да разбие тази врата, тъй като беше метална. Затропа по вратата.
- Мамка му, Такано! – изръмжа той.
- Киса
Киса отвори вратата на спалнята и видя, че Юкина не се беше върнал. Въздъхна раздразнено. Събуди се сам и се зачуди дали беше тук. Може би горе в студиото си? Отиде горе да провери, но го намери празно.
Киса слезе отново по стълбите с въздишка. Нещо неправилно ли беше направил вчера? Да не би Юкина да беше отвратен от целувката? Почакай, защо се обвиняваше? Юкина го целуна!
Но все пак не можеше да не мисли, че е направил нещо не както трябва.
Киса се дразнеше от себе си, чувстваше се толкова притиснат в тази стая, трябваше да излезе. Надникна през вратата. Навън нямаше никого. Всъщност беше мъртвешки тихо.
Измъкна се от стаята и започна да върви към голямата стая.
Там видя и Хатори да седи и да пие чай.
- Хатори! – Хатори повдигна поглед, изненадан да види Киса.
- Киса, добро утро.
Усмихна се. Най-накрая! Познато лице!
- Как си... – Киса спря, когато си спомни, че Хатори всъщност вече не е човек.
Хатори се усмихна слабо.
- Всичко е наред, Чиаки се погрижи да пия достатъчно, преди да тръгне с останалите.
Това прикова вниманието на Киса.
- Кой друг е тръгнал с него?
- Такано и Юкина.
- Къде отидоха? – Киса седна пред Хатори. Изглеждаше както винаги, не забеляза никакви зъби в устата му, когато пиеше чая си.
Хатори повдигна рамене.
- Не ми казаха.
- Разбирам. – Киса въздъхна. Значи все пак Юкина си беше тръгнал. Заради него ли беше заминал? – Както и да е, как си, Хатори? Как се чувстваш сега когато си...
Хатори само трепна.
- Всичко е твърде шумно. Дразнещо е.
Киса се засмя тихо.
- Само това ли?
Хатори поклати глава, като проката пръсти през косата си.
- Твърде съм... силен. Тази сутрин откачих вратата на банята от пантите.
- Какъв е проблемът да бъдеш толкова силен?
- Чиаки ми каза, че лесно мога да откъсна ръката на човек, ако не съм внимателен.
Наистина? Значи... затова ли Юкина го остави?
- Разбирам.
- Ти как си? Извинявай, че те уплаших последният път, когато се видяхме отново.
Киса се усмихна.
- Разбирам. Юкина ми обясни по-рано. Та, как го прие, когато разбра, че Йошино е вампир? – Киса знаеше, че Хатори е влюбен в Йошино, беше очевидно в начина, по който говореше с него по телефона. Лицето му ставаше нежно и любящо.
- Шокиран. Все още съм. – Хатори отпи от чая си. Все още не знаеше какво да прави с новия си живот. Първата му идея беше да се погрижи да спечели любовта на Чиаки и после да го успокоява, когато беше повлиян от отровата. Сега когато обръщаше внимание на себе си, разбра, че той е повлиян от настъпилата реалност. - Имам предвид, че...
Чиаки се премести и разшири очи при вида на Киса.
- Киса? Какво правиш тук? – Бързо погледна към Хатори, за да види как се справяше.
Киса премигна към Чиаки. Носеше брoнята си и беше покрит в кръв. Хатори стана за секунда.
- Добре ли си?
Чиаки се изчерви малко. Киса видя как Чиаки се поколеба преди да отговори.
- Добре съм, ами ти? – Чиаки се отдръпна от Хатори. Киса се намръщи. Да не би Чиаки да се страхуваше от Хатори? Защо? Наистина изглеждаше сякаш се бори със свои собствени демони.
- Къде са останалите? – попита Хатори, като продължаваше да се приближава към него и да го разглежда за някакви рани.
- Скоро ще са тук.
Това беше знакът за Киса да си тръгне.
- Ритсу
Ритсу седна на дивана, тъй като нямаше избор. Беше затворен в тази стая, докато Такано не се върнеше от един бог знае къде.
- Изглежа сякаш някой планира да се отърве от теб.
Ритсу се обърна към гласа. Отново беше мъжът.
- Млъквай вече. – Беше се уморил от този. По някаква причина този човек беше тук, откакто Такано си тръгна, първоначално го плашеше, но сега го дразнеше неимоверно.
- Защо все още си жив...?
Ритсу стана от дивана и отиде нагоре по стълбите. Ще се загуби в някои книги, беше по-добре от това да чува човека. Мъжът го последва спокойно. Беше странно, защото мъжът вече не носеше качулка.
Беше висок с тъмносива коса и очила. Кой беше той? Никога преди не беше виждал този мъж.
Усмихна се.
- Умът ти те предупреждава за това, което все още не знаеш.
- За какво говориш? – Ритсу се спря по средата на стълбите, за да се взре в него.
Мъжът само се усмихна. Кой беше той?
Ритсу щеше да пита още, когато видя черен дим по средата на стаята под него. Намръщи се, това част от илюзията ли беше?
Очите му се разшириха, когато видя Мисаки да се появява от дима.
- Мисаки?
Мисаки вдигна поглед и се усмихна.
- Хей, Ритсу! Искаш ли да дойдеш с мен?
- Къде?
- В Ирландия! Обзалагам се, че искаш да се махнеш от тук.
Ритсу не беше сигурен дали трябва...
- Хайде, Ритсу! Ще се забавляваме! Сам ми е скучно, така че, хайде!
Ритсу слезе по стълбите към него.
- Не знам, Мисаки, Такано-сан ти няма доверие.
Мисаки махна с ръка.
- Знам, знам, хайде, хайде да отидем да се забавляваме! Изглежда сякаш имаш нужда. Тук не ти е мястото. – Мисаки му подаде ръка.
Ритсу я погледна.
Защо не?
- Ще ме върнеш? – попита несигурно.
Мисаки кимна.
- Обещавам.
Ритсу посегна към ръката.