- По-рано
Такано въздъхна, влизайви в стаята си. Не искаше да се изправя срещу Ритсу отново, какво трябва да каже или дори за какво трябваше да говорят? Искаше да се изивни за каквото и да беше направил, за да ядоса Ритсу, всичко, за да могат отново да бъдат както в началото. Какво трябваше да направи, за да заслужи прошката му? Нямаше си и най-малката идея; напоследък беше твърде зает със Скитниците и Усами, че едва обръщаше внимание на Ритсу.
Огледа се и не видя никого във всекидневната, тогава Ритсу в спалнята ли беше?
Такано отиде до стола, където някоя прислужница вече беше оставила купа с вода, за да отмие кръвта. Чиаки беше успял да намери Скитниците и ги беше изненадал. Успяха да унищожат повече от достатъчно от тези копелета и вече не бяха заплаха.
Засега Ритсу беше в безопасност. Само трябваше да убие човека, който им заповядваше и можеше да продължи живота си с Ритсу на спокойствие.
Такано погледна към вратата на спалнята си. Всичко е объркано... Как мога да го оправя? Това беше проблем, който си нямаше и на идея как да разреши.
Отиде до вратата, нетърпелив да види Ритсу отново.
Такано замръзна, когато усети миризмата на друг. Огледа се, всичко беше същото освен зеещата дупка, все още не неше разбрал какво, по дяволите, се беше случило тук. Помириса въздуха и се шокира, когато разбра, че е бил Мисаки.
- Ритсу? – Паниката го накара да изтича към вратата на спалнята. На практика изхвърли вратата и не намери никаква следа от Ритсу. Такано изръмжа. Мисаки не можеше да е направил това, което си мислеше.
Извади телефона си и се обади на Усами.
- Домът на Усами – отговори един мъж.
- Говори Такано Масамуне; бих искал да разговарям с Усами веднага, - изръмжа Такано. Върна се във всекидневната и седна, за да си свали бронята.
- Разбрано, моля изчакайте.
Ако онези копелета го бяха докоснали и с пръст, всички щяха да умрат. Как смее Мисаки да взима това, което му принадлежи!
Такано чакаше, седейки напрегнат, цялото му тяло вибрираше с ярост, докато не чу гласа на Усами.
- Къде, по дяволите, е Ритсу?! – извика веднага Такано.
- Би ли се успокоил? – Усами звучеше отегчен.
- Не, кажи ми, че е...
- Такано, казах ти да се успокоиш най-накрая, добре е, всъщност тук му е приятно.
- Искам го веднага обратно!
- Не.
- А?! Той е моя отговорност! Вече се съгласихме за това.
- Мисаки се наслаждава на времето с него и ти знаеш, че искам да е щастлив по всяко време. – Такано стисна зъби. – Също така, няма да ти позволя да си го върнеш след като го усетих.
Такано се присви. Познаваше силата на Усами. Какво беше усетил от Ритсу? Беше любопитен, Такано искаше да попита дали наистина му беше ядосан или го мразеше? Изобщо интересуваше ли се от него? Изчака Усами да продължи.
- Като счупена кукла е, Такано. Какво си правил, по дяволите? Не ти ли казах, че трябва да се грижиш за него?
- Напра...
- Глупости, умът му беше на път да се пречупи, не може да разпое истинското от фалшивото, в постоянен шок е. Кажи ми; бил ли с него двайсет и четири часа в седмицата? – Такано не отговори. – Нямащ си и на идея как да се грижиш за новороден. За щастие Ритсу се държи сам. Пълна каша е, дори не може да каже какво чувства, всичко е смесено. Такано, трябва да разбереш, че когато човек изведнъж се превърне във вампир, умовете им са слаби, защото току-що са изгубили всичко. Семейството си, приятелите си, целият си живот.
Такано остана тих, докато осмисляше тези думи. Ритсу беше поискал да види приемното си семейство отново и отново, а той го беше пренебрегнал. Наистина ли Ритсу беше толкова увреден?
- Ще е по-добре, ако го оставиш тук и тогава може най-накрая да имаме шанс да видим дали Ритсу ще успее да издържи първия месец като новороден.
- Не искам Ритсу да е та...
- Престани да бъдеш егоистичен, Такано, и помисли за Ритсу. – Такано стисна зъби. – Искам и хатори тук. Знам, че Чиаки не е достатъчно добре да се грижи за новороден особено когато Хатори прилича много на Хаяте.
- Това трябва да бъде решено от Чиаки и Хатори.
- Добре тогава, знай, че Ритсу е в безопасност тук и ако иска да се върне при теб, само трябва да каже на Мисаки и можеш да си го вземеш обартно. Но засега...
Такано се намуси, когато Усами му затвори. Нямаше енергията да се обади отново, обаче. По-добре ли беше за Ритсу да остане там? Усами явно знаеше какво прави...
Поклати глава. Нямаше начин да остави Ритсу с тези копелета. Те бяха тези, които искаха да го убият, сега искаха да го оставят жив? Нямаше да се върже на това. Най-напред трябваше да открие къде са отишли.
И все пак, Такано стоеше там, мислейки си за времето си с Ритсу и всичко, през което беше преминал в новия си живот като вампир.
Ритсу беше наръган от Скитник, отровен и страдаше от илюзии, животът му беше отнет, Такано отказваше да му позволи да види приемните си родители, вероятно имаше бъдеще, което му беше отнето, вече не беше срамежливия, любящ свещеник, когото беше срещнал...
Очите на Такано се разшириха, когато си спомни думите на Усами онази нощ.
Ставаха по-агресивни...
Наруга се; да не му Ритсу вече да преминаваше през това?
Излезе през вратата, за да планира как да си върне Ритсу и този път щеше да се погрижи по-добре за него.
Такано спря на вратата, когато телефонът му започна да звъни. Намръщвайки се, погледна към името и видя, че е Мияги, за какво се обаждаше, по дяволите? Вдигна.
- Хей, Такано, ще карам направо.
Не го ли правиш винаги?, помисли си Такано.
- Остави ни Ритсу.
- Да бе!
- Глупак, грижим се по-добре за него, отколкото ти някога ще можеш.
- Това аз трябва да го ре...
- Знаеше ли, че умира от глад, когато го прегледах?
Такано замръзна.
- Какво?
- Изглежда някой не се е грижил за него както трябва, така че ти казвам да оставиш Ритсу на тези, които знаят какво правят и може да видиш години вместо един месец с него. Е, това беше всичко.
Мияги затвори.
Такано стоеше там, не знаейки какво да прави.
- Ритсу
Ритсу влезе през последната врата, където пода беше покрит със син килим, а целите стени бяха в прозорци, за да показват красивия свят на Ирландия. Самотен мъж тренираше бойни изкуства; движенията му бяха грациозни и перфектни. Мъжът беше висок с черна коса, очите му бяха изненадващо бебешко сини и носеше каратеги, само че ръкавите бяха отрязани.
- Това е Новаки; той е този, който ни научи как да се бием – каза Мисаки, докато гледаха как Новаки тренира. Ритсу можеше да каже, че този мъж е добър боец, беше голям, тялото му беше стройно и стегнато, гърдите му големи с твърди мускули.
Новаки се обърна да ги види и се усмихна.
- Мисаки, Шинобу, кой е новият ви приятел? – Новаки отиде до една пейка, където взе хавлия, за да махне потта. Когато се приближи, Ритсу отново беше изумен от височината му. Трябваше да е по-висок от Такано.
- Това е Ритсу – представи го Мисаки.
- Удоволствие е да се запознаем, Ритсу. – Подаде ръка за здрависване. На тоzi етап Ритсу беше параноичен, здрависа се с Усаги-сан и полуши шок, здрависа се с Мияги и го ухапа. Какво щеше да направи този мъж?
Ритсу бавно стисна ръката на Новаки, не усещайки нищо. Отпусна се.
- Значи си новороденият на Такано – подразни го Новаки.
Ритсу трепна. Отново с "новороденият на Такано". Не можеха ли да го наричат по друг начин?
- Да – отговори Ритсу.
Новаки се засмя на изражението му.
- Обзалагам се, че си се изморил да чуваш това.
Ритсу кимна. Беше, не искаше да мисли за Такано точно сега.
- Та, Ритсу, би ли искал да се присъединиш към нас?
- А?
- Хайде де, Ритсу, ще помогнем! – Мисаки хвана ръката му развълнувано.
- Ъм, не се бия особено добре. – Нямаше начин да направи това! Беше много непохватен и знаеше, че ще обърка.
- Не се тревожи, Новаки ще те научи на всичко, което трябва да знаеш.
- Мисаки беше толкова зле с тренировките, така че се обзалагам, че си по-добър от него – изкиска се Шинобу.
Мисаки погледна Шинобу.
- А?!
- Признай си; първият път беше ужасен.
Мисаки измърмори. Дръпнаха Ритсу в една стая, която беше свързана с дожото, за да се преоблече. Съблекалнята имаше само десет шкафчета и пейка. Таванът беше направен от стъкло, за да се виждат синьото небе и облаци.
- Облечи това. – Мисаки му подаде каратеги.
- Та, някога бил ли си се, Ритсу? – каза Шинобу, сменяйки си блузата.
- А, не, никога. – Ритсу съблече дрехите си и се преоблече. Беше напълно нервен, никога не беше добър по физическо възпитание и сега щеше да опита бойни изкуства?
- Късмет тогава – каза Шинобу.
- А?! – Това го направи още по-зле за него.
- Ще ти трябва, Ритсу – подразни го Мисаки.
Веднага щом приключиха с обличането, излязоха и застанаха в редица.
- Готов ли си, Ритсу? – попита Новаки, Ритсу се изчерви.
- А, да. – Знаеше, че това няма да премине гладко.
- Няколко часа по-късно
Ритсу дишаше тежко, успявайки да избегне ритник от Шинобу. Беше твърде бърз да го хване, но поне Ритсу можеше лесно да избягва и да удря за разлика от първия час.
Новаки го научи как да използва бързината си като предимство; Новаки беше впечатлен от това колко бърз беше. Обикновено на другите им отнемаше векове да придобият тази способност.
Ритсу се опита да остане фокусиран, докато двамата вампири го обикаляха, използвайки бързината си. Опитваше се да чуе къде ще атакуват, но бяха умни и вдигаха шум, докато тичаха около него. Чуваше почукване по стената в една посока, пляскане в друга, вик в друга; продължаваха да правят това, за да го разсеят.
Мисаки полетя към него. Ритсу успя да пристъпи настрани, но не и да го удари.
Шинобу скочи на гърба му, карайки го да падне по лице. Ритсу бързо се изправи, за да повтори процеса. Размазваха се, движейки се твърде бързо.
- Ритсу, фокусирай се върху вятъра, използвай слуха си, за да разбереш къде има нарушения, създадени от Мисаки и Шинобу.
Вятърът? Ритсу се опита, но това отнемаше твърде много време и другите лесно успяха да го приклещят.
Ритсу се опита да ги избута, но нямаше смисъл.
- Освободете го – инструктира Новаки. Мисаки и Шинобу го пуснаха. – Добра работа, Ритсу.
- Но дори не успях да ги хвана. – Ритсу се изправи на ръце и колене и седна. Беше толкова изморен. Мускулите го боляха от часовете тренировка. Погледна навън и видя, че слънцето вече клонеше към следобед.
- Не и не съм го очаквал, те са тренирани убийци, не дадоха всичко от себе си. Но ако се биеше с някоj друг, вече щеше да ти е лесно да ги хванеш. Впечатлен съм колко бързо се научи, - похвали го Новаки.
Ритсу се изчерви, доволен от комплимента.
Новаки се обърна към Мисаки и Шинобу.
- Нека видя какво можете да направите вие двамата. Застанете с лице един към друг. – Мисаки и Шинобу се разделиха. – Готови... – Двамата мъже се напрегнаха. – Бийте се.
Ритсу гледаше удивено как се удряха с юмруци, лакти, изглеждаше сякаш всичко е планирано, докато се въртяха един около друг и избягваха атаките на другия.
Мисаки замахна и Шинобу се завъртя и удари с лакътя си Мисаки, който лесно го хвана и ритна. Шинобу подскочи, за да избегне това и отстъпи само за да атакува отново.
- Виждаш ли? Тренирали са с години и не очаквам да напреднеш толкова бързо. – Новаки седна с Ритсу на пода. – Би ли искал да се върнеш тук, за да тренираш? Изглежда сякаш на Мисаки и Шинобу им хареса да тренират с теб. Не съм ги виждал толкова развълнувани да тренират от първия им път.
- Наистина ? – Ритсу се усмихна. Наистина му харесваше да е тук. Всъщност беше облекчение да може да се бие по този начин, сякаш тялото му го беше жадувало. – Би ми харесало да остана тук. Много е красиво и отпускащо. – Би искал да остане, но... Въздъхна. Беше безнадежден.
Новаки се усмихна.
- Такова е. Кажи ми какво е да живееш с останалите?
Ритсу го погледна.
- Ами, приятни са.
- За какво е колебанието?
- А, ами...
- Всичко е наред, можеш да ми разкажеш за каквито и проблеми да имаш. Знам какво е да искаш някого, с когото да споделяш всичко.
Ритсу се поколеба. Точно това беше.
- Това място изглежда толкова светло и щастливо, а там... Не знам. По-тъмно. За първи път се забавлявам толкова, откакто бях превърнат.
Новаки поклати глава.
- Новородените трябва да са свободни. Обзалагам се, че е трябвало много да се въздържаш, нали?
Ритсу си спомни как беше счупил вратите.
- Да, трябваше.
- Не е нужно да го правиш тук. Ако искаш да се забавляваш, кажи на тези момчета и ще те изненадат. Или ако искаш да тренираш, аз съм тук. Всъщност, тук в замъка имаме много стаи, ако искаш да останеш.
- Мога ли? – Новаки кимна. Ритсу се усмихна. Не беше очаквал такава доброта. Радваше се, че му предложиха да остане.
- Та, знам, че живееш с Такано, Чиаки и Йокозава.
Ритсу отново кимна.
- Също Хатори, Киришима, дъщеря му и Хироки.
Новаки замръзна.
- Какво? – Мисаки и Шинобу спряха да се бият, чувайки колко шикиран беше Новаки.
- Искаш да кажеш, че Хироки е там?! - Ритсу се обърна към Новaки.
- Да, той е...
- Мисаки, ще ме заведеш ли там? – попита Новаки бързо.
- А, разбира се.
- Искам да дойда! – поиска развълнувано Шинобу.
- Добре, Ритсу, ще дойдеш ли?
Ритсу поклати глава.
- Ще остана тук. – Не искаше да вижда Такано точно сега.
- Не знам дали трябва да оставя Ритсу сам – каза разтревожено Мисаки.
- Не се тревожи за мен, Мисаки, вие отидете, а аз ще се изкъпя набързо и ще разгледам наоколо.
- Сигурен ли си?
Ритсу кимна.
- Добре тогава, не се отдалечавай твърде много или може да се изгубиш.
- Не се тревожи, вие се забавлявайте. – Ритсу гледаше как Мисаки ги пое в черния дим и изчезна. Ритсу се изправи и погледна навън. Изглеждаше сякаш има мъгла, придавайки красив блясък на природата. Отиде към душовете.
- Мисаки
Мисаки разсея облака си, когато се появи в голямата стая в кулата на Такано. Йокозава, Чиаки, Хатори и Киришима замръзнаха, когато ги видяха.
От друга страна Такано изръмжа силно и беше на път да грабне Мисаки, но Новаки го спря като хвана юмрука му.
- Предлагам да не правиш това – каза Новаки, стоейки защитнически пред Мисаки.
Такано го погледна гневно.
- Къде е Ритсу?
- Ритсу поиска да остане – каза му Мисаки.
- Лъжеш.
Мисаки погледна гневно Такано.
- Направи го, не се грижеше както трябва за него, Усаги-сан каза, че умът му е пречупен и после Мияги каза, че на практика е умирал от глад!
Такано трепна.
Мисаки като за начало не харесваше Такано; правеше каквото си иска без да се интересува какво казват останалите. Беше егоистичен и винаги получаваше исканото. Нямаше начин да му върне Ритсу. Той беше добър човек и Мисаки наистина го харесваше. Искаше Ритсу да е с тях сега.
- Както и да е, не сме тук за това, Новаки?
Новаки кимна на Мисаки.
- Къде е Хироки?
Такано го игнорира.
- Заведи ме при Ритсу; искам да го чуя от него.
- Той не иска да говори с теб!
Новаки помириса въздуха и отиде в коридора, оставяйки останалите да се карат.
- Къде го държите? – продължи Такано.
- Да не си глупав или нещо подобно? – Шинобу се включи. – Ритсу не иска да говори с теб!
Такано го погледна гневно.
- Ритсу е мой...
- Добре се грижиш за това, което е твое – подигра се Шинобу.
Мисаки погледна Хатори.
- Той също не е добре. – Чиаки застана защитнически пред Хатори.
Мисаки поклати глава. Тези мъже бяха глупави. Мисаки призова облака си, за да заведе Хатори в замъка. Чиаки се обърна и се опита да хване Хатори преди да бъде взет напълно. Мисаки знаеше, че това не може да стане.
Чиаки им изръмжа, когато не хвана нищо.
- Върни го!
Мисаки се върна към Шинобу.
- Отиди да се погрижиш за него. – Шинобу кимна и Мисаки използва облака си, за да заведе Новаки да намери своя Хироки. Или може би...
Мисаки извади телефона си, докато отблъскваше атаката на Чиаки.
- Хей, Новаки, обади ми се и ще дойда да те взема. – Още едно бягство от ноктите на Чиаки.
- Ясно. – Новаки затвори.
Мисаки се усмихна и също се върна в Ирландия.