Мисаки си свали все още подгизнала блуза през главата. Потрепери заради студеният въздух, който удари мускулестите му голи гърди и посегна към друга блуза, тъкмо когато Усаги-сан влезе в стаята.
- Как беше денят ти, Мисаки?
Мисаки подскочи, когато чу гласа, обърна се и видя, че Усаги-сан го гледа с оживен поглед. Изчерви се и бързо си сложа блузата.
- Б-Беше забавно – запъна се.
Мисаки се погрижи между тях да има доста разстояние, защото знаеше, че всеки път, когато влезеше в стаята му, беше за да го докосне, което той винаги успяваше да избегне.
Обаче кога щеше да му свърши късметът?
Усаги-сан седна на един стол.
Когато Усаги-сан доведе него и брта му тук, Усаги-сан очакваше, че ще останат много по-дълго от техните намерения. Винаги намираше извинения да останат, казвайки че е твърде студено навън или че Мисаки изглежда болен или нещо подобно.
Брат му винаги се хващаше.
Въпреки че Мисаки трябваше да признае, че се радва.
Мисаки погледна Усаги-сан, който го разглеждаше с нещо, което приличаше на нежност.
- Нуждаеш ли се от нещо, Усаги-сан?
- Хмм? Не... Всъщност, Такахиро се обади. Каза, че ще дойде по-късно днес.
- Оний-чан ще идва? – От толкова много време не беше виждал брат си!
Брат му, благодарение на Усаги-сан, е учен за краля и рядко имаше време за визити. Последният път, когато го видя, беше преди почти петдесет години. Усаги-сан кимна.
- Каза, че има изненада за нас.
Мисаки наклони глава. Чудеше се каква е.
- Като го познавам, сигурно са още сувенири.
Усаги-сан се засмя.
- Такахиро е такъв. – Мисаки гледаше как Усаги-сан се усмихна нежно при споменаването на брат му. Юмрукът му се сви.
Тази едностранна любов боли...
- Мисаки?
Мисаки премигна.
- Какво?
Усаги-сан го разгледа, преди да стане и да се приближи към него.
Паникьосан, Мисаки се отдръпна.
- А, трябва да вървим, всички ни чакат.
- Какво има, Мисаки? Защо изглеждаш така тъжен? – Мисаки видя любящата загриженост по лицето на Усаги-сан. Защо не мога да го имам само за себе си? Усаги-сан винаги беше толкова мил, толкова загрижен.
- Нищо! – опита се да успокои Мисаки, но Усаги-сан трябва да е забелязал, защото просто продължи да се приближава, докато Мисаки не беше притиснат в стената.
- Мисаки... – Усаги-сан посегна към него.
- Мамка му! Мисаки използва облака си, за да избяга.
И все пак можеше да чуе раздразнената въздишка на Усаги-сан.
- Хатори
Хатори премигна, като гледаше как Чиаки спи дълбоко на стола, главата му почиваше на масата до него. Колко дълго Чиаки е чакал тук?
Посегна да погали бузата му. Той всъщност беше тук, не беше част от въображението му.
Хатори се намръщи, защо имаше превръзки около врата?
Очите му се разшириха, да не би да беше изпитал същото като Ритсу?
Трескаво, той разклати Чиаки.
- Йошино! Йошино, събуди се!
- Нгх, Тори? – Сърцето на Хатори трепна заради нежното използване на прякора му. Хатори хвана Чиаки и го заведе в леглото. Нежно постави Чиаки там и после се наведе, за да го целуне.
Чиаки изстена, обхващайки врата на Хатори с ръце и го приближи към себе си. Изненадан, Хатори се повдигна, за да се взре в очите му.
Изглеждаха толкова ясни. Последният път, когато видя очите му, те бяха затъмнени от страх, тъга, несигурност и самосъжаление. Сега... Някак си изглеждаше толкова щастлив.
- Тори? – Чиаки седна. – Как си? Добре ли си? Не са ти направили нищо, нали? – Чиаки го разгледа, търсейки за някакви наранявания.
Хатори го гледаше намръщено. Сега беше различен, да не би нещо да се беше случило, докато беше тук? Заради Хаяте ли беше?
- Йошино? – Чиаки погледна към него. – Нещо... какво се е случило с врата ти?
- Хмм? О, беше само заради отровата, - каза спокойно, сякаш изобщо не беше притеснително.
Паникьосан, той посегна към превръзките.
- Кой те е душил? – Трепна при червените белези.
- Аз го направих.
- Не, имам предвид... - Ритсу каза, че някакъв човек го е душил, илюзията. Кой беше илюзията?
Чиаки наклони глава объркано, преди да осъзнае какво има предвид Хатори.
- О... Беше Хаяте – призна полека.
Хатори трепна. Чиаки само го гледаше, наблюдавайки реакцията му на новините. Защо Чиаки не беше разстроен? Мъжът, когото Чиаки е обичал в продължение на двеста години, го е заадушавал, дори и да е било илюзия, пак щеше да да бъде драматичен епизод за него.
- Чиаки... какво се случи снощи? - Защо си толкова спокоен?!
Чиаки го изучава още няколко секунди, сякаш го подготвяше за нещо.
- Тори... Първо, знай, че съм влюбен в теб.
Светът на Хатори спря и се фокусира на мъжа пред него. Не можеше да диша, когато видя любовта, която Чиаки му даваше чрез очите си, показвайки му, че тези думи са истина.
Чиаки се изчерви, като хвана ръцете на Хатори.
- Хаяте ме помоли да се присъединя към него.
Хатори се пое въздух.
Не.
Нямаше начин Хаяте да го отведе. Хатори наклони лицето на Чиаки към себе си и го целуна собственически.
Чиаки се отдтъпна.
- Тори, почакай!
- Не. – Хатори ге целуна отново. Наведе се надолу, карайки Чиаки да легне на леглото, докато Хатори опустошаваше устата му. Пъхтейки, Чиаки хвана ръцете на Хатори и размени позциите им, като Чиаки сега беше възседнал Хатори.
- По дяволите, Тори, казах да почакаш! – Чиаки притисна ръцете на Хатори над главата му, без да го пуска да стане. – Не можех да отида с Хаяте!
Хатори спря да се движи, като гледаше шокирано зачервеното лице на Чиаки.
Очите на Чиаки омекнаха, като продължи.
- Преди дори да успея да сформирам отговор на въпроса му, си помислих за теб и как не можех да понеса да те оставя. – Чиаки се изправи, пускайки Хатори. – Знам, че не беше истинско, но дори и наистина да беше Хаяте... нямаше да отида.
- Чиаки... – Можеше да види колко е трудно да забравиш. Как можеше да го моли за това?
Наведе се напред, за да целуне сълзите, които падаха от очите на Чиаки. Чиаки се усмихна на това.
- Няма да те моля да забравиш Хаяте, Чиаки. Знам колко си го обичал. – Целуна ръцете на Чиаки. – Ще ти дам всичко от себе си. Всичко, което имам.
Чиаки целуна Тори набързо.
- И аз съм твой, Йошиюки.
Усмихвайки се щастливо, Хатори издърпа Чиаки със себе си.
Целувката им никога не е била толкова сладка.
- Ритсу
Такано спря само на милиметри от него, погледът му беше боготворящ, докато изучаваше Ритсу. От друга страна, Ритсу беше замръзнал от страх, все още не беше сигурен относно намеренията на Такано към него и как всички искаха от него да избере Хайтани, а не Такано.
Как беше дошъл Такано тук? Защо беше тук? Кога беше пристигнал?
Той... не съм му омръзнал?
- Ритсу... – Копнежът в гласа и му този обожаващ поглед го разбиваха на парчета.
Липсваше му.
Жадуваше за него.
Преживя цял ден и половина без Такано до себе си и никога не се беше чувствал така самотен преди.
Дори и когато загуби родителите си.
От очите му се застекоха сълзи, а от устата му се откъсна ридание, тревожейки Такано.
- Масамуне...!
Ритсу отиде в ръцете на Такано, неговите собствени се обвиха здраво около него. Риданията му ехтяха в стаята, докато се притискаше в Такано.
Не искаше никога отново да са разделени по този начин.
Такано не каза нищо, докато се притискаше в Ритсу. Разпръсна няколко целувки, надявайки се да успокои Ритсу.
- Спокойно, любов, държа те. – Той повдигна Ритсу и седн ана леглото, като Ритсу го беше възседнал. Ритсу само затегна ръцете си около Такано, не искаше да бъде отделен от него и на милиметър.
През деня беше блокирал Такано от съзнанието си, за да не се чувства така смаотен. Но се, когато го видя отново, сякаш се беше пукнал бент и всичко се изля.
Ритсу изтри очите си с ръкава си.
- Добре ли си, Ритсу? Не са ти направили нищо, нали?
Ритсу поклати глава, все още не можеше да говори.
Такано посегна да махне ръуката му от очите, принуждавайки го да се взре в Такано. Наведе се напред, за да доксоне челото на Ритсу със своето.
- Кажи ми какво не е наред, любов? Ще направя всичко по силите си да го оправя. Моля те, не плачи повече. Сега съм тук.
Ритсу се усмихна колебливо, сега беше тук, Ритсу само това искаше.
- Добре... с-съм. – Ритсу подсмръкна. – Толкова... Толкова щастлив... ч-че си... т-тук.
Такано се усмихна. Посегна да хване тила на Ритсу.
- И никога повече няма да те оставям.
Такано наклони устните си към тези на Ритсу, правейки сладка любов с устните му, преди да приласкае устата на Ритсу да се отвори, за да може еизицте им да танцуват заедно.
Ритсу изстена и отвърна на целувката му.