- Е... Вече не е тук. – Рю огледа стаята, беше празна, а вратата широко отворена. Ухили се. – Сигурно е бързал.
Мисаки изруга.
- Не можем да позволим на Такано да го открие.
Рю кимна и излезе след Мисаки.
- Киса
Киса наблюдаваше как слънцето залязва над Ирландия.
Не можеше да повярва на очите си, никога не беше пътувал извън Токио преди и не можеше да разбере това.
Бяха отседнали в петзвезден хотел, докато Такано и Йошино отидеха да вземат Хатори и Онодера. Хатори се беше обадил онази вечер да им каже, че са били отведени в Ирландия, но не знаеше къде точно. Така че им трябваха часове да разберат, че Усами всъщност има имение тук.
- Харесва ли ти? – Киса се обърна и видя, че Юкина се е облегнал на прозорците. Вътрешността на хотела беше също така впечатляваща. Можеше да се закълне, че е стая, направена за кралицата. В спалнята имаше огромно легло. В хола полирано дърво окрасяваше пода и стените, плазмен телевизор на стената, пищен диван и допълнителни две канапета, и голяма маса за хранене.
- Красиво е. Знаеш, че никога не съм пътувал и това е просто невероятно. – Вниманието на Киса се върна към океана.
Веждите на Юкина се повдигнаха изненадано.
- Никога не си пътувал? Защо?
- Работа. Рядко имам време за себе си.
- Да, но твоят живот е кратък. Защо не му се насладиш напълно?
- Ами... – Предполагаше, че няма време. Мислеше само за работа, времето му с Юкина беше единственият път, когато се беше забавлявал и видя какво има да предложи светът.
По-рано Юкина го заведе до плажа и гледката на Юкина бос, без риза, носещ само дънки с ниска талия, влажни от пръските на морето коса и гърди, го беше накарала да се взира като влюбено пале.
Киса повдигна рамене при въпроса на Юкина. Юкина го разгледа, карайки Киса да се чувства неуверено.
- Ще те разведа из света, ако искаш – предложи Юкина с голяма усмивка.
Киса погледна Юкина изненадано.
- Наистина?
Юкина кимна.
- Преди да се върнеш към живота си, ще ти предложа всичко, което светът може да предложи.
Киса спря при това. Точно така. Нямаше да остане с Юкина завинаги. Имаше живот, към който да се върне, как можеше да забрави това и за секунда? Киса направи гримаса, мислейки за живота си, беше толкова... скучен.
- Ами Хатори? Той може ли да се върне към живота си?
Юкина тъжно поклати глава.
- Не може, няма да се е приспособил към хората няколко години. Видя какъв стана, когато те видя.
Киса трепна, това беше вярно.
- Разбирам... – Тогава... какво щеше да прави? В една част на ума на Киса той завиждаше на Хатори. Нямаше да се налага да работи повече, само да се наслаждава с любовника си.
Погледна Юкина, който гледаше красотата на Ирландия.
Не че искаше да стане вампир, това изглеждаше страшно. Но ако...
Киса се изчерви на мислите си.
- Киса?
Киса се обърна към Юкина.
- Какво?
- Защо се изчервяваш толкова? Студено ли ти е? – Юкина посегна да докосне хладната му кожа. Клепачите на Киса се затвориха при горещото докосване.
Юкина си пое рязко въздух и веднага го пусна. На Киса на секундата докосването му липсваше, искаше да изпита още.
- А, ела вътре, става по-студено.
Киса само кимна мълчаливо.
Добре тогава, решението е взето. Ще направя колкото е възможно повече спомени преди да се върна към обикновения си, скучен живот.
Сега, как да съблазня Юкина?
- Ритсу
Ритсу гледаше как Хайтани се опитва да остане спокоен. Мислеше това, което каза, че е влюбен в Такано. Беше малко изненадан, когато го призна.
- Ритсу... Не можеш...
- Така... е. – Ритсу извърна поглед. Само това... Да знае, че Такано го иска в живота си веднага успокои Ритсу. Той прие съдбата си като вампир и прие факта, че не може да се върне вкъщи, така че мисълта да е сам като вампир го плашеше до смърт.
- Ритсу... Не можеш наистина да обичаш това копеле. Той те нарани достатъчно. – Хайтани се опита да го вразуми.
Но аз също го нараних. Ритсу се усмихна тъжно.
- Кажи ми защо. Защо мъжът, който те нарани, не се интересуваше от теб, е по-важен от мен? – Хайтани държеше здраво ръцете на Ритсу.
- Аз просто... – Ритсу стана от стола, ръцете му все още бяха здраво хванати от Хайтани. – Просто не мога да живея без него.
- Ритсу!
Ритсу рязко погледна към вратата, когато Такано влезе.
- Масамуне! – Ритсу се опита да отиде до него, но Хайтани държеше здраво. Хайтани изръмжа на Такано и лесно изблъска Ритсу зад себе си.
Такано го погледна гневно.
- Дай ми го.
- Той не е твой! – изръмжа Хайтани.
- Хайтани, моля те, спри. – Ритсу дръпна ръката му, за да може да отиде с Такано.
Разярен от това, Хайтани застана на ръце и ръка и бавно се преобрази.
Ритсу гледаше удивено как козина замести кожа. Дрехите на Хайтани се разкъсаха, като лицето му се удължи, а зъбите се изостриха.
Ритсу премигна. Почакай, това не беше неговият вълк.
Неговият вълк беше черен като нощното небе.
Ритсу си припомни партито. Беше тъмно. Лесно би могъл да обърка Хайтани с неговия вълк. Така че... къде беше неговият вълк? И той ли беше шейпшифтър?
Хайтани скочи във въздуха и право върху Такано.
- Спри! – извика Ритсу. Трябваше да ги спре, но как?
И двамата мъже се търкаляха, опитвайки се да вземат надмощие. Такано удари Хайтани в лицето, бутайки го назад. Хайтани се изправи и клекна. Обикаляха се; Такано нападна вълка с нокти, забивайки ги във врата на Хайтани. Вълкът се бореше, драскайки гърдите на Такано.
- Е, изпуснахме го – каза спокойно Рю.
Ритсу погледна към вратата и видя Мисаки и Рю.
- Трябва да ги спрете! – помоли Ритсу.
Мисаки поклати глава.
- Не и когато Хайтани е във вълча форма. Изненадан съм, че и Такано не е.
Ритсу замръзна при това.
- Какво имаш предвид за Такано...?
Рю погледна към Ритсу и се усмихна.
- В семейната ми линия имаме тази специална способност да се превръщаме във вълци. Виждал ли си как Такано се преобразява?
Ритсу се изчерви, спомняйки си всичките пъти, когато беше с вълка си. Всичките истории, които сподели, страховете си и надеждите.
Това е бил Такано?
- Той черен вълк ли е? – попита несигурно Ритсу.
Рю кимна.
- Остави ги да се бият, Ритсу. Трябва да говоря с теб. – Рю хвана ръката на Ритсу и го изведе от стаята. Риту се обърна към Такано, който все още се биеше с Хайтани. Обаче не искаше да се отделя от него. Имаше усещането, че се задушава без него.
- Не мога ли да изчакам Масамуне?
Мисаки взе другата му ръка и помогна на Рю да изкара Ритсу през вратата.
- Няма начин да вземем това копеле с нас.
- Почакайте... хора... почакайте! – Погледна към Такано. – Масамуне! – извика Ритсу. Нямаше да остави Такано!
Такано погледна към него и изрева.
В следващата секунда Такано беше точно пред него, докато Рю и Мисаки се озоваха в другия край на стаята.
Ритсу ахна, когато Такано нежно го повдигна в ръцете си и спокойно излезе от стаята сякаш нищо не се е случило. Ритсу погледна през рамото на Такано и видя как Хайтани се изправя, след като беше захвърлен в стената. Такано притежаваше такава скорост...
Такано наведе глава към устните на Ритсу.
- Онова копеле не те докосна, нали?
Ритсу поклати глава, обви ръцете си около врата на Такано. Те вървяха надолу по дълъг коридор, стените бяха от стъкло и показваха океана.
- Наистина ми липсваше, Масамуне – каза тихо Ритсу, стискайки Такано по-близо до себе си.
Такано се усмихна нежно, спря за секунда, за да го погледне.
- И ти ми липсваше. – Дрезгавият му глас накара Ритсу да потрепери. Ритсу така и не беше разбрал колко мъртъв се чувства без Такано до себе си, докато не го докосна отново.
- Ритсу... – Такано се поколеба. – Искаш ли да останеш тук?
Ритсу се паникьоса.
- Не и без теб! – Ритсу заби ноктите си в блузата на Такано, опитваше се да запази това, което искаше най-много.
Усмивката на Такано сякаш освети стаята. Той пусна Ритсу, за да хване бузите му и да го целуне страстно.
- Тогава никога няма да те оставя.
Ритсу изстена. Как беше живял и ден без това? Как оцеля всичките онези адски дни през човешкия си живот без Такано да го докосва по този начин?
Ритсу приближи тялото си, нуждаеше се от възможно повече контакт.
Такано си пое рязко въздух и прекъсна целувката.
- Любов, няма да издържим, ако продължаваш да правиш това.
Ритсу изпъшка.
- Спалнята?
Такано се засмя.
- Похотлив, малък дявол. – Такано го взе на ръце, имащ намерение да намери стая, когато забеляза баща си пред себе си. Ритсу се напрегна, когато го видя.
Раздразнен, Такано попита:
- Какво искащ, старче?
Рю просто стоеше с безизразно изражение.
- Такано... Знаеш, че...
- Спести си глупостите. – Такано завъртя очи и погледна надолу към внезапно сериозното лице на Ритсу. – Досаден е, нали?
Ритсу се напрегна още повече в ръцете му.
- Не! – Ритсу поклати глава няколко пъти, беше нервен.
Такано се изкиска.
- Да, такъв е. – Погледна обратно към Рю. – Както казах и преди, имам намерение да управлявам много повече от хиляда години.
- Не това е проблемът...
- Знаеш ли, че дядо все още скучае, докато не прави нищо вкъщи? И съпругата му изневерява, с който си иска. Това ли искаш за мен? Та ти дори се присъедини към Сборището, защото няма какво да правиш.
- Масам...
- Не ме наричай така. – Такано го погледна гневно, само Ритсу можеше да го нарича по този начин.
Рю му върна погледа.
- Ритсу, изглежда синът ми няма да ме чуе. Направи каквото е правилно и...
Такано се наведе, за да целуне Ритсу по устните.
- Няма да го послушаш, нали? Ще се натъжа, ако го направиш.
Ритсу се поколеба. Това беше нещото, което не искаше да прави, да натъжава Такано.
Рю изръмжа.
- Играеш си с търпението ми.
- И трябва да ми пука?
- Масамуне, моля те, не се карай с баща си. – Такано погледна към молещите очи на Ритсу и се усмихна.
- Имаш толкова добро сърце. – Такано отново го целуна. – Не се притеснявай, винаги правим това. Мисли си, че може да ме контролира.
- Така е! – Рю се опита да му напомни, че е в Сборището, което отговаря за всички по-низши лидери като Такано.
Такано се усмихна самодоволно.
- Ритсу е мой. Моята друга половина, моят любовник и човекът, в когото съм влюбен. Няма да живея, ако не е до мен.
Ритсу си пое рязко въздух при изявлението на Такано.
- Трудно ми е да повярвам на това.
Такано се извърна леко, за да погледне Хайтани, който все още беше във вълча форма, готов да атакува.
- Сякаш ми пука какво мислиш – отвърна Такано.
Вълкът изръмжа заплашително.
- Дай Ритсу на Хайтани, Такано. – Рю отново привлече вниманието на Такано. – Дългът на първородния е да управлява хората ни и да има наследник, това е традиция от самото начало. Хайтани няма такива задачи, тъй като е зает с други неща.
Такано завъртя очи. Не отново с това. Истината беше, че баща му не обичаше да се променя. Можеше да го направи; просто на Рю му беше по-удобно, когато нещата бяха традиционални.
Такано погледна надолу към разтревоженото лице на Ритсу и наклони глава, имаше идея. Познаваше баща си, щеше да превърне живота на Ритсу в ад, ако не изпълнеше заповедите му... така че...
- Кажи ми, старче... Пука ли ти за синовете ти?
- Разбира се, че да! Но това...
- Просто не ти пука дали съм щастлив – прекъсна го Такано.
- Това не е вярно. Дадох ти възможност да си избереш партньор.
- Тогава избрах Ритсу.
- ...който може да създаде наследник!
Такано погледна към Ритсу ухилено. Ритсу се намръщи.
- Нека ти кажа една тайна, старче. – Такано не можеше да не се наведе и отново да целуне Ритсу, докато признаваше на Рю. – Досега да си ме погребал, ако не беше Ритсу.
Рю се намръщи объркано.
- Какво имаш предвид?
- Щях да се самоубия, ако не бях срещнал Ритсу. Затова вместо да се опитваш да ни разделиш, трябва да се радваш, че твоят Бог ми го даде в този момент.
- Лъжеш... как може ти, човек, който винаги взима това, което иска и има всичко, което някой може да си пожелае, да се самоубие? – Рю започна да се поти от сериозния поглед в очите на Такано.
- Нямах любов в живота си.
Рю стисна зъби.
- Майка ми почина, когато бях на две години. След като онази доведена кучка се докопа до мен, ме мразеше и оставяше другите да ме тормозят. Докато порасвах, ми омръзна другите да ми казват какво да правя. – Тогава Такано изглеждаше развеселен. – Ти дори и не разбра, когато следвах другите като куче, нали?
Рю нищо не каза.
Такано приближи Ритсу, когато първите сълзи паднаха от очите му при историята на Такано. Такано му се усмихна. Пусна Ритсу, за да му избърше очите.
Погледна обратно към Рю.
- Взех това, което смятах, че ще ме направи щастлив, но все още се задушавах. Нямаше цвят в живота ми, нямаше радост или щастие. Докато не срещнах Ритсу. – Такано се ухили злобно на Рю. – Не мисли, че ти казвам това за мен или за да ни приемеш. Честно казано, не ми пука какво мислиш, но ми пука за Ритсу. Така че го остави на мира.
Такано повдигна Ритсу и подмина шокирания Рю. Такано беше по-изненадан да види, че Хайтани не ги последва.
Такано стигна до края на коридора и направи завой. Този нов коридор сякаш продължи с часове, докато не избра една стая, която приличаше на останалите спални.
Нежно положи Ритсу и го целуна с желание.
- Масамуне... Почакай.
Такано се отдръпна, за да се взре в красивите изумрудени очи на Ритсу.
- Какво има? – попита тихо.
- Наистина ли... имаше намерение...? – В очите на Ритсу имаше болка.
Такано се наведе напред, за да премахне сълзите с целувки.
- Без повече плач, любов. – Такано го целуна отново и отново, докато Ритсу не се успокои. – В нощта, в която ме откри, аз мислех за живота си и дали си заслужава.
Сякаш Ритсу не можеше да спре да го докосва, плъзгаше ръцете си по Такано, сякаш се опитваше да докаже на себе си, че е тук.
- Чудех се защо да продължавам? Нямаше смисъл да живея безполезен живот.
- Ти не си безполезен! – оспори Ритсу.
Такано се усмихна и продължи:
- Ти дойде при мен и ме докосна. Усетих силна топлина и веднага разбрах, че си мой. Исках те... нуждаех се от теб.
Ритсу изстена, когато Такано го бутна на леглото и започна да го целува.
Цялото тяло на Ритсу трепереше, когато Такано плъзна ръцете си под блузата му. При първия контакт на кожа с кожа и двамата мъже изпъшкаха.
- Липсваше ми... – Такано разпръсна малки целувки по лицето му, надолу по врата и по-надолу, дърпайки дънките му. – Нуждая се от теб сега...
С мъчителна нежност Такано докосна устните си до тези на Ритсу. Ритсу разтвори устни срещу нежното търкане. Езиците им се бореха в любящи галения, докато ръцете им отново изследваха тялото на другия, сякаш не се бяха виждали от години.
Такано прекъсна целувката, за да измъкне блузата на Ристу през главата му и напълно му свали дънките.
Такано пое ръцете на Ритсу и ги притисна към леглото. Движението повдигна гърдите му и Такано хвана грубо едното зърно в устата си.
Ритсу ахна. Сега гореше, Такано хапеше и притискаше езика си, ближеше и дърпаше, докато Ритсу не се усети подут и горещ. Такано ухапа стомаха му и целуна хълбоците му – наистина чувствителното място, където кракът му се съединяваше с горната част на тялото, само на милиметри от ерекцията му. Ритсу се изви към него, инстинктивно водеше Такано по-близо до центъра му.
Езикът на Такано излезе, за да опита; ръцете на Ритсу се стрелнаха надолу, за да хванат главата между краката му, когато се изви към него. Такано го вкуси с дълги, гладки погалвания, преминавайки през бързи, бавни, после пак бързи.
- А! Масамуне! Нгх!
Такано вкара пръст в Ритсу, като той безпомощно се сви сви около него.
После два.
Ритсу дишаше тежко, извивайки хълбоците си в ритъм с пръстите на Такано.
Такано изпъшка, премахна пръстите си и стана от леглото, за да си свали останалите дрехи и отновк се качи върху Ритсу, който нетърпеливо го дръпна върху себе си.
Такано се надигна над него и застана между краката му. Такано бавно влезе в него. И двамата мъже изпъшкаха, притискайки се един в друг.
Ритсу се взря в очите на Такано, когато той напълно влезе. Очите му бяха свирепи и собственически, те уловиха Ритсу в транс, когато Такано плъзна тялото си срещу неговото, създавайки шокове на удоволствие по тялото му.
Такано бавно се отдръпна, наслаждавайки се на удоволствието. Ритсу посегна да забие ноктите си в гърба на Такано, бележейки го като само свой.
Такано тласкаше по-бързо, не можеше да се спре, когато ушите му се изпълваха със сладките стенания на Ритсу. Ритсу отново изви гръб, когато силното удоволствие го удари силно. Остави го замаян и пулсът му се ускори опасно много. Чудеше се дали ще умре от удоволствие тази вечер.
- Ритсу... – Такано дишаше тежко.
- Масамуне... – изпъшка Ритсу.
И двамата мъже свършиха заедно.
Такано продължи да тласка в Ритсу, докато свършваше, карайки Ритсу да извие гръб от новото удоволствие, когато свърши за втори път, можеше да се закълне, че лети в облаците, докато оргазмът му разклати цялото му тяло.
Дишайки тежко, Такано падна върху Ритсу. Ритсу завря лицето си във врата на Такано, беше се вкопчил в него, кожата им беше влажна от потта.
Такано се усмихна, беше наистина щастлив и се притискаше в уморения Ритсу.
- Масамуне...
- Хмм?
- Обещай, че ще си тук, когато се събудя. – Ритсу хвана Такано по-здраво.
Сърцето на Такано го заболя.
- Обещавам, любов.
Усмихвайки се щастливо, Ритсу заспа дълбоко.
- Мисаки
- Защо го пуснахте?! – попита Мисаки Рю и Хайтани, докато стояха на същото място.
Рю погледна Хайтани.
- Бих очаквал да го спреш.
Хайтани извърна поглед ядосано и се върна в стаята.
Ритсу въздъхна уморено.
Мисаки гледаше изненадано как Рю погледна настрани с болка в очите.
- Добре ли си? – попита несигурно Ритсу.
Рю поклати глава и отиде в стаята си.
На Мисаки не му харесваше колко са потиснати. Той се обърна и отиде в трапезарията.
Всички щастливо се наслаждаваха на храната си, не знаейки какво се е случило. Усаги-сан първи го забеляза.
- Къде са другите?
Мисаки се намръши, когато се сети за нещо.
- Ти знаеше ли, че Такано е тук?
- А, значи си го видял? – попита спокойно Усаги-сан.
- Защо не ни предупреди?
Усаги-сан се намръщи.
- Направил ли е нещо?
Мисаки се намуси.
- Защо не го отпрати?
Усаги-сан се облегна назад в стола си.
- Такано се съгласи да остави Ритсу и Хатори тук.
- Защо не го отпрати след това? По някаква причина Рю и Хайтани са потиснати заради него!
- Мисаки, успокой с...
Мисаки стисна зъби, докато се отдалечаваше. Беше напълно стресиран. Не само заради Такано, но и заради годежа на брат си.
За тях днешният ден беше пълна каша.