Ритсу изпъшка, когато усети как нешо го гали по гърба, изпращайки трепети по гръбнака му. Той се сгуши по-близо до топлите гърди, ноктите му се извиха.
- Ритсу...
Ритсу премигна при дрезгавия глас. Такано...?
Усмихнатото лице на Такано беше първото нещо, което видя Ритсу и това го накара също да се усмихне.
- Добро ут-хмп! – Такано не можеше да се спре. Целуна Ритсу; изглеждаше толкова сладък и невинен, събуждайки се по този начин. Ритсу срамежливо посегна да обвие ръцете си около врата на Такано, приближавайки го.
Целувката беше страстна и отчаяна; изпрати желание по вените им, докато се притискаха един към друг така сладко.
Такано прекъсна целувката.
- Добро утро.
Ритсу се изчерви и скри лицето си в гърдите на Такано. Такано се засмя на това колко срамежлив беше.
- Ритсу... – Такано изви пръстите си под брадичката му, повдигайки главата му и видя червените бузи и блестящи очи.
Такано бавно се наведе, за да улови отново тези сладки устни, беше пристрастен към тях.
- Как си? – попита Ритсу.
- Хмм, жаден – каза с дрезгав глас Ритсу.
- Тогава пий от мен. – Такано издърпа Ритсу над себе си, чаршафът, който покриваше долната част на телата им шумолеше при движенията им, и наклони главата на Ритсу към врата си. Ритсу не се поколеба да забие зъбите си във врата на Такано.
Такано изстена.
- Точно така... Ще пиеш само от мен... Без повече чаши... – каза измежду ахванията Такано. Ритсу изстена в отговор и засмука по-силно, увеличавайки удоволствието за него.
Когато приключи, Ритсу се надигна, за да погледне Такано в очите. Ритсу видя толкова много емоции в тях, че се задави. Имаше толкова много любов в очите му... само за него... Чувстваше се недостоен за любовта на Такано, но през дните като вампир той стана алчен, щеше да цени този мъж до края на дните си, щеше да обича и да остане до него, да го направи щастлив, да изпълни дните му със смях.
- Масамуне... Обичам т...
- Ритсу! Побързай! – Ритсу се изчерви, виждайки как Шинобу нахлу в стаята, вдигна го от Такано и избяга.
- Кучи си... – изруга Такано. Ритсу се изчерви, докато беше изнасян от стаята само с чаршаф, който покриваше голото му тяло.
- Мисаки
Мисаки беше навън до надгробния камък, гледайки как слънцето изгряваше над океана, лека мъгла охлаждаше загорещената му кожа.
Чудеше се какво ще направят сега Рю и Хайтани. Когато ги нагледа, изглеждаха добре, сякаш нищо не се е случило. Но видя през това депресията в очите им. Усаги-сан трябваше да ги предупреди, че Такано е тук. Щеше да изкара Ритсу и Хатори, за да не се налага да страдат повече заради тези безсърдечни копелета.
Как беше Ритсу?
Страхуваше се за новия си приятел. Ами ако Такано го наранеше отново? Ами ако умът на Ритсу се пречупеше заради него?
Мисаки стисна зъби, опитвайки се да застане неподвижно и да не нахлуе в стаята им и да отведе Ритсу надалеч от Такано.
Преди много време стана добър приятел с един новороден. Забавляваха се толкова много, спомените носеха сладко-горчива болка в сърцето му. Само той го разбираше и подкрепяше... но почина.
Не можеше да се справи с това да е новороден и като останалите се самоуби.
Мисаки се чудеше дали е имало нещо, което е могъл да направи, за да предотврати това.
- Мисаки?
Мисаки се напрегна, като се обърна и видя Усаги-сан да се присъединява към него. Мисаки се поклони.
- Добро утро, Усаги-сан.
Усаги-сан го изучаваше.
- Как си днес?
Мисаки погледна към океана.
- По-добре, съжалявам за вчера, знам, че това беше грубо от моя страна.
Усаги-сан се приближи до Мисаки, карайки го да се напрегне, но не се помести.
- Мисаки, кажи ми какво не е наред? Зловещо мълчалив си напоследък.
- Просто се притеснявам за Ритсу. – И за теб.
Усаги-сан се усмихна.
- Не се притеснявай за него. Такано се съгласи да задържи Ритсу тук с нас.
Мисаки само кимна. Усаги-сан се намръщи.
- Само това ли ти тежи?
Мисаки се поколеба. Трябваше ли да попита? Искаше да утеши своя Усаги-сан относно Такахиро...
- Как се чувстваш относно това, че... Такахиро се... жени?
Усаги-сан се усмихна.
- Радвам се за него.
- Но...! – Мисаки си затвори устата.
Усаги-сан се намръщи.
- Какво има? Кажи ми, Мисаки.
Мисаки се изчерви.
- Не, няма значение...
- Моля те? – Усаги-сан се взря в него, отслабвайки Мисаки.
Мисаки погледна настрнаи от него. Защо да не му каже всичко?
- Не си ли влюбен в Такахиро?
Усаги-сан заекна.
- Какво? Той е само приятел, Мисаки!
- Но забелязах как винаги си мил и нежен с него и как...
- Мисаки... – Усаги-сан се приближи до него, докато не бяха само на крачка един от друг. Мисаки вдигна поглед към него, в очите му блестяха непроляти сълзи.
Усаги-сан посегна към лицето му.
- Аз съм влюбен в т...
- Мисаки! Нещо се е случило!
Усаги-сан спря ръката си само на милиметри от лицето на Мисаки, когато Шинобу хвана ръката на Мисаки и изтича навътре.
Усаги-сан изръмжа и изруга раздразнено.
Толкова за малко!