Ритсу въздъхна, докато чакаше в приемната Шинобу да се върне.
Шинобу го беше оставил на дивана, след като го отвлече от Такано и настоя Ритсу да остане тук. Обеща на Ритсу, че ще донесе дрехи, докато викаше Мисаки.
Ритсу седна на дивана и изпъна чаршафа около голото си тяло. Надяваше се, че Шинобу няма да забрави да донесе дрехите; вече трешереше от студ.
Ритсу отново въздъхна. Сигурно в момента Такано беше ядосан и трябваше да признае, че и той беше, тъй като не искаше да го оставя. Защо просто не взеха Такано със себе си?
- Добро утро, Ритсу.
Ритсу подскочи при гласа на Хайтани. Обърна глава и видя, че се е подпрял на вратата. Носеше обикновена зелена тениска с тъмносини дънки и кафяви ботуши. Косата му беше мокра, сякаш току-що е излязъл изпод душа. Веждата му беше повдигната развеселено, забелязвайки как е обелечен Ритсу. Изчервявайки се, Ритсу затегна чаршафа около себе си. Онези дррехи наистина му трябваха сега!
- А-а, добро утро, Хайтани – заекна Ритсу.
Хайтани го разгледа още малко, преди да отиде до Ритсу; естествената реакция на Ритсу беше да стане от дивана и да отстъпи назад.
- Защо си гол и покрит с чаршаф? – усмихна се самодоволно Хайтани, посягайки да махне чаршафа. – Това за мен ли е?
Ритсу поклати глава.
- Шинобу ме взе... – Избегна опита на Хайтани. – Без да ми позволи да се приготвя. – Ритсу застана зад един стол, надявайки се да остави някакво разстояние между тях. Днес Хайтани изглеждаше различно; от него се излъчваше опасна аура, която паникьосваше Ритсу.
Хайтани лесно изблъска стола.
- И защо му е да прави това? – Отново се опита да махне чаршафа.
Ритсу го избегна, заставайки зад стол след стол, но Хайтани само ги махаше.
- Не знам... – Ритсу изпъшка раздразнено, чаршафът продължаваше да се свлича към пода, почти разкриваше гърдите му.
Къде е онзи безполезен Такано? – Хайтани отново посегна към чаршафа, този път почти успя. Приближаваше се с всяка своя стъпка и това правеше Ритсу непохватен.
- М-Мисля, че в стаята или ме тър... – Ритсу изпищя, когато без да иска падна назад заради чаршафа. Удари си главата в пода, което го замая за няколко ценни секунди.
Хайтани се качи върху него, хващайки ръцете му.
- Ритсу...
Ритсу се напрегна.
- А, т-трябва да с-стана и да отида... – Ритсу се опита да го избута, но Хайтани не помръдваше.
- Кажи ми, защо той? Защо, по дяволите, ще избереш някой толкова коравосърдечен? – изръмжа Хайтани.
Ритсу мразеше да вижда подобно отчаяние по лицето му, независимо от всикчо Хайтани го защитаваше и разсмиваше, опита се да го успокои.
- Хайтани...
Ритсу беше прекъснат, когато Хайтани ядосано го целуна. Очите на Ритсу се разшириха, какво правеше?
Ритсу обърна глава настрани.
- Хайтани, спри!
Хайтани изръмжа.
- Защо? Вече сме го правили, защо внезапно мразиш да бъдеш целуван от мен? – При това лицето на Ритсу пребледня. Хайтани посегна към чаршафа, успя да го смъкне надолу по гърдите му, разкривайки смучките. Очите на Хайтани изпъкнаха и той изрева. Паникьосан, Ритсу изписка и започна да се бори.
- Спри! Махни се от мен!
Ярка светлина внезапно заслепи Ритсу и тогава Хайтани някак си беше отблъснат. Какво беше това? Вдигна поглед, за да види как Хайтани поклаща глава, след като беше хвърлен към столовете.
Ритсу не се поколеба, стана и избяга.
- Ритсу!
Ритсу го игнорира и продължи да тича през случайни коридори, това място беше твърде голямо, къде беше Такано? Къде бяха Мисаки и Шинобу?
Ритсу погледна назад, за да провери дали Хайтани не го следва.
- Умф! – Ритсу падна по дупе, без да иска се беше блъснал в някого. – А, толкова с... – Ритсу вдигна поглед и замръзна.
Нямаше начин.
- Мисаки
- Какво се е случило тук, по дяволите? – извика Мисаки. Видя как Хайтани трепва от болка, докато се опитваше да се изправи. Навсякъде имаше захвърлени столове, Хайтани се беше хванал отстрани и дишаше тежко.
- Къде е Ритсу? – попита Шинобу със стиснат юмрук; ако това копеле му беше направило нещо, щеше да му срита задника веднъж завинаги.
Хайтани въздъхна раздразнено.
- Избяга.
Шинобу го погледна гневно.
- Какво направи?
- Нищо! Той ме нападна!
- Защо не вярвам на това? – погледна го гневно Мисаки.
Хайтани гледаше по същия начин без да казва нещо друго.
- Ритсу ли направи това? – посочи едната му страна Шинобу.
Хайтани нищо не каза, като излезе от стаята. Те се обърнаха, за да му позволят да мине и гледаха как куца по коридора.
- Да отидем да намерим Ритсу – каза Мисаки.
Шинобу кимна.
- Трябва да го намерим преди Ритсу случайно да попадне на него.
- Него? – попита намръщено Мисаки.
- Ще обясня по пътя.
- Киса
Киса се уплаши и се отказа.
Едно беше да съблазнява различни мъже и друго когато беше Юкина. Имаше пеперуди в стомаха, когато стоеше твърде близо до него и ръцете му трепереха неконтролируемо. Как щеше да съблазни този мъж, който го караше да се държи като хлътнала тийнейджърка?
Отиваха с кола към имението на Усами, където щяха да се срещнат с останалите. Не се радваше, че ще срещне други вампири. Киса се страхуваше, че ще получи сърдечен удар всеки момент.
Юкина погледна към него и хвана ръката му. Киса подскочи от усещанията, които го връхлитаха.
- Всичко ще бъде наред, Киса; не е нужно да си толкова напрегнат. С теб съм. – Той се усмихна успокоително. Киса само се изчерви и кимна.
Благодаря ти, Юкина. – Киса погледна през прозореца, наслаждавайки се на усещането от ръката на Юкина върху своята. Никога преди не се беше чувствал толкова жив. Чувстваше се в безопасност, когато Юкина беше до него. Знаеше, че Юкина няма да позволи нищо да му се случи, което затопляше сърцето му.
Минаха няколко часа, когато забеляза голямото имение да се приближава.
- Уоу, това ли е? – попита Киса. Приличаше на замък, знаеше, че Ирландия е известна с тях, но никога не си беше мислел, че ще ги види на живо.
- Да, това е. – Юкина поклати глава. – Трябваше да се досетя, че Усами ще купи това имение.
Колата спря и той отиде да отвори вратата за Киса. Киса се изчерви, като прие ръката, за да слезе от колата. Юкина бързо я поднесе към устните си, за да я целуне нежно.
Киса заекна. Юкина не пусна ръката му и го поведе към входните врати.
- Значи, ъм, ще останем тук за известно време?
Юкина кимна.
- Не дълго, не се притеснявай, може би един ден. – Юкина внезапно спря, когато се обърна и видя трима мъже в черни костюми, които стояха до черна лимузина.
- Какво има, Юкина?
- Мамка му! Хайде, Киса, трябва веднага да намерим Такано. – Юкина изтича навътре, не знаейки в каква опасност са се забъркали.
- Такано
Такано изръмжа, докато търсеше стаите за някакъв знак от Ритсу. Това място можеше ли да стане още по-голямо?
Шинобу щеше да си плати, че отведе Ритсу по този начин, помисли си ядосано Такано.
Премигна, когато видя, че Хайтани се е облегнал на стената, държейки се отстрани, главата му беше наведена и изглеждаше сякаш изпитва болка. С повдигнати вежди, той попита:
- Какво, по дяволите, ти се е случило?
Хайтани се напрегна и вдигна поглед. Никога досега не беше виждал това изражение по лицето на мъжа, наистина трябваше да го боли, Такано въздъхна. Дразнещ брат.
- Трябва ли ти помощ?
Хайтани му изръмжа.
- Не ми трябва шибаната ти помощ!
Такано повдигна рамене. Гледаше как Хайтани се държи за страната и се опита да го подмине.
- Кой направи това?
Хайтани изръмжа.
- Не ти влиза в работата.
Такано поклати глава, жалък. Отиде до Хайтани и сложи ръка около рамото му.
Хайтани премигна.
- Какво правиш?
Такано завъртя очи.
- Млъквай вече, лазиш ми по нервите.
Хайтани стисна зъби, но остана тих. Изненадан, Такано промърмори нещо за това как светът ще свърши. Трябва наистина да боли, ако е приел точно неговата помощ.
Те стигнаха до края на коридора и влязоха в трапезарията, където Мияги и Рю закусваха.
Рю ги видя. Отвори широко уста и стана от масата.
- Какво се случи? – Рю изтича до тях и повдигна блузата на Хайтани, трепвайки заради натъртването, което вече се оформяше от едната му страна. – Такано, ти ли направи това?
Такано завъртя очи.
- Ако бях аз, сега нямаше да ти го нося, нали?
Рю се обърна към Хайтани.
- Тогава кой направи това?
- Не се притеснявай – промърмори Хайтани. – Беше по моя вина.
Рю нежно сложи ръката си на натъртеното място, за да го излекува и се намръщи. Той... разпознаваше тази аура... Не можеше да е...
- Хей, Такано, къде е Ритсу? – попита Мияги. Застана до тях с мрачно изражение по лицето си.
Такано нежно положи Хайтани на земята и погледна Мияги.
- Твоят Шинобу го взе.
Мияги кимна.
- Добре.
Такано му изръмжа.
- Добре? Защо, по дяволите, направи това?!
- Аз му казах.
- Кучи си... защо?
- Защото Хироки се обади и каза, че идва тук с Краля.
Такано замръзна.
Мамка му!
- Ритсу
Ритсу беше повдигнат и хвърлен в стената. Имаше силен удар и пред очите му заиграха черни точки. Той седна, разклащайки размътената си глава, като чаршафът падна в скута му, разкривайки бледите му гърди.
Ритсу не можеше да диша, докато се опитваше да движи безчувственото си тяло, колко силно беше хвърлен?
Повдигна чаршафа и гледаше предпазливо, докато мъже в костюми го подминаваха. Този, който го хвърли, приличаше на бодигард, тъмна черна коса и черен костюм. В момента го гледаше гневно.
Заключи, че повечето от мъжете в черни костюми са бодигарди, защото само четирима човека бяха облечени обикновено. Бяха в средата на голямата тълпа от мъже в черно. Разпозна Хироки, който говореше с чернокос мъж с изненадващи златисто-зелени очи. Зад тях имаше мъж със светлокестенява коса и сини очи.
Ритсу плъзна очи към последния мъж и замръзна. Видя само тила му, не можеше да види лицето му.
Имаше червена коса и раменете му бяха широки.
Спомни си баща си.
Ритсу нестабилно се изправи и пристъпи към него. Сълзи размазаха зрението му.
Някой го грабна отзад и го дръпна, бързо закривайки устата му.
Ритсу беше на път да извика и да започне да се бори, когато забеляза, че това е Мисаки.
- Шшш... – Мисаки издърпа Ритсу в обратната посока.
- Мисаки, почакай...
- Млъкни! – прекъсна го бързо Мисаки.
Мисаки стигна до ъгъла и бързо се обърна към Шинобу, който ги чакаше.
- Слава Богу!
Ритсу махна ръката на Мисаки.
- Защо направи това?
- Това беше Краля с хората си! Това не е хубаво! – Мисаки погледна към Шинобу. – Къде е Хатори?
- Тръгна си с Йошино по спешна работа.
- Добре, стига да не е тук. – Грабна ръката на Ритсу. – Да се махаме от тук, трябва да те скрием.
- Но Маса...
- Без „но"-та, Ритсу, искаш ли да умреш?
Ритсу се поколеба, не искаше да се разделя с Такано тъкмо сега когато се събраха.
- Ами.. не, но...
- Тогава да се махаме от тук.
- Ето, Ритсу, донесох ти дрехи, ще ви настигне после. Мияги трябва да знае, че и двамата сте в безопасност. – Ритсу посегна към дрехите.
Мисаки кимна. Хвана Ритсу и започна да тича през дългия коридор.
- Мисаки! Къде отиваме?
- В града, далеч от тук.
- Защо трябва да вървя?
Мисаки погледна Ритсу, когато стигнаха портите на замъка.
- Защото като познавам Краля, на него няма да му пука за теб, веднага ще те убие.
- Такано
Такано се преобрази; беше готов да потърси Ритсу и да ги изведе от тук, когато Усаги-сан влезе и обяви:
- Всички трябва да отидете в заседателната стая. Ти също, Такано.
Такано стисна зъби. Знаеше, че не трябва да противоречи на Краля, но по дяволите! Искаше Ритсу вън от тук. Трябваше да пренебрегне Усаги-сан и да изведе Ритсу от тук още в началото.
- Не се притеснявай, Такано, Ритсу вече трябва да си е тръгнал, помолих Шинобу и Мисаки да го заведат в града – опита се да го успокои Мияги.
Такано кимна с благодарност.
Те последваха Усаги-сан извън трапезарията и отидоха в заседателната стая. Такано завъртя очи, когато видя мъжете в черни костюми, наредени до стената, изглежда имаше поне трийсет вампира.
Хироки седна до Такеши; той беше братовчед на Краля и любимият му воин. Всеки го познаваше като най-смъртоносният крал. Имаше черна коса със зелени очи, бялата му тениска беше силно опъната по мускулестата му фигура, което го правеше да изглежда заплашително.
След това беше братът на Краля, със светлокестенява коса и сини очи, той и Краля бяха полубратя, но все пак имаха силна връзка. Неговата фигура беше също така мускулеста и беше известен като женкар.
И по-големият му брат, който в момента беше Крал, Суо. Имаше пронизващи зелени очи и червена коса; носеше обикновена блуза и избелели сини дънки. Никой не би повярвал, че този мъж е на повече от четири хиляди години; изглеждаше сякаш е в края на двайсетте.
Такахиро и Ижуин-сенсай вече бяха седнали, чакащи ги. Такано седна до Усаги-сан, Мияги, Рю и Хайтани седнаха на друг диван.
Суо кимна, не се беше усмихвал и ден след като изгуби сина си и казваха, че сега е коравосърдечно копеле без никаква милост.
- Усами, как е проблемът със Скитниците? – попита Суо.
- Все още не сме открили базата им, но имаме следи и подозрения кой е.
- Добре, тогава се надявам, че ще се приключи до края на седмицата.
Усами кимна. Една прислужница влезе и остави поднос с чаши с чай, а после си тръгна.
Суо погледна Такано.
Такано се напрегна. Суо не се усмихна, докато питаше:
- И, Такано, как е онзи твой новороден?
Такано за малко да трепне.
- Добре е.
- А на Йошино?
- Също е добре.
- Хмм. – Погледна Усаги-сан. – Чувам, че има въвлечен и човек.
Усаги-сан кимна.
- Добре тогава. – Облегна се назад. – Искам ги мъртви днес.
Всички замръзнаха.
Суо се обърна към Такеши и Рюки.
- Вървете.
И двамата мъже се ухилиха и станаха.
Такано също се изправи.
- Няма да ви позвол... – Цялото тяло на Такано се стегна. Какво?
Опита се да се помръдне, но нещо го държеше. Не можеше да помръдне и мускул, докато гледаше как Суо изпуска бяла светлина около ръката си.
Суо посегна към чашата си.
- Ти наруши закона, Такано. Знам, че ти превърна новородения си. Да не би да си очаквал, че няма да забележа и да действам?
Рю стана.
- Ваше Височество...
Суо вдигна ръка, за да го накара да мълчи.
- Не искам да слушам. Всички сте виновни, че не сте действали. Знаете какво се случи преди години, а сега го игнорирате?
Суо се обърна към Такеши и Рюки.
- Намерете ги и ги убийте, не позволявайте някой да ви спира, а ако го направят, се погрижете и за тях.
Усаги-сан замръзна.
- Ваше Височество...
- Знам, че Мисаки е с него. – Погледна Усаги-сан. – Твоя е вината, че разглези това момче.
Такано стисна зъби, гледайки как Такеши и Рюки излизат от стаята.
Ритсу!
- Ритсу
Караха към Дъблин. Там Мисаки го заведе в бар „Храм".
- Защо тук? – попита Ритсу, харесваше му дизайна на бара. Отвсякъде висяха светлини, полирано дърво украсяваше мястото и имаше много алкохол при бармана. Ритсу беше удивен от колекцията им, не знаеше, че има толкова много, от които да се избира.
Мисаки се обърна към Ритсу, и двамата седнаха в едно сепаре.
- Само за малко, докато Мияги ни се обади. Може да си наемем стая в хотел за през нощта.
- Мога ли да ви помогна с нещо? – попита ги бармана.
Мисаки погледна бармана.
- Само маргарита. Ритсу?
- А, не, благодаря.
Барманът погледна Мисаки намръщено.
- На колко го...
Мисаки вече си беше извадил личната карта. Погледна Ритсу и се усмихна.
- Изглеждам млад, знам.
Ритсу се засмя тихо.
- Това често ли ти се случва? – Мисаки кимна.
- Сериозно, вземи си нещо, ще те отпусне.
Ритсу поклати глава.
- Не пия.
Мисаки погледна бармана.
- Дай ми още една за него. – Мъжът кимна.
- Мисаки!
Мисаки се засмя.
- Не е силно; вкусът е по-важен.
Ритсу въздъхна, като взе питието.
Останаха там за малко, докато пиеха маргарити.
- Значи... дойде тук, за да пиеш?
Мисаки поклати глава.
- Тук има толкова много хора, ще притъпи миризмата ни.
- Ще притъпи миризмата ни?
Мисаки кимна. Щеше да отпие отново, когато замръзна.
- Рутсу. – Ритсу се намръщи, защо Мисаки внезапно шепнеше? – Да се махаме от тук.
- Какво има?
Мисаки погледна назад и изруга. Грабна Ритсу и на практика изтича през вратата в сутрешното слънце.
- Мисаки?
Мисаки се огледа трескаво, когато Ритсу забеляза двама мъже, които ги последваха от бара. През тялото му премина страх. Следваха ги?
Мисаки го дръпна в една улична и използва облака си, за да ги премести на един блок разстояние от колата им.
- Мамка му!
- Какво има, Мисаки?
- Някой е близо до колата ни.
Ритсу погледна зад Мисаки и видя мъж в черен костюм, който седеше до колата.
- Кои са те?
- Не знам, не съм ги виждал преди – Мисаки разгледа района. – Да намерим друга уличка, за да мога да ни преместя в Токио.
Ритсу кимна и последва Мисаки. Скоро стигнаха една задна уличка и Мисаки отново призова облака си, когато някой грабна блузата на Ритсу и го дръпна надолу.
Ритсу извика, изви се и замахна с юмрук. Мъжът избегна удара и лесно го затисна към земята.
Ритсу вдигна поглед и видя, че Мисаки се бие с четирима вампири.
Вампирът дръпна ръцете му назад, а другата му ръка притисна лицето му към земята. Друг мъж се приближи и закри устата му с кърпа.
Миризмата веднага го замая. Трескавият му поглед затърси Мисаки, който сега кървеше от главата и се биеше с поне шестима мъже. Откъде се бяха появили?
Сърцето на Ритсу започна да бие неравномерно, а очите му се затваряха. Затвори ги веднъж, после се помъчи да го отвори. Сега Мисаки беше затиснат от четиримата вампири.
Очите му отново се затвориха и отвориха. Покриха Мисаки с подобна кърпа.
Уплашените очи на Мисаки срещнаха неговите.
Ритсу загуби съзнание.