Глава 2
"Състезание"
–Едуард?- тя очакваше отговор.
Но такъв нямаше, момчето мълчеше като че ли имаше тапа в устата и само хвърляше мръсни погледи към брат си.
–Да знаеш, че при нас една две мечки няма да помогнат ако не изплюеш камъчето веднага Едуард.
–Бела, моля те, не е нищо лошо, повярвай ми. Просто немога да ти кажа сега.
–Защо, защо, защо- тросна се тя като 5 годишно. Не бе в неин стил, но и бе писнало да крият от нея. Алис обожаваше да си играе на „Изненадай Бела приятно и й скапи още един ден от вечността" , но не го бе очаквала и от Едуард.
–Ще ти кажа, но само ако ме надбягаш.
–Дадено.
–До полянката? Готови-старт!- извика той и скочи през прозореца като кръвожадна акула.
Бела изръмжа ядосано и тръгна след него. След километър – два, почти го настигна. Едуард усети прилива на паника който се надигна в главата му. Беше дал обещание, но бе сигурен, че ще спечели. Бела беше вече съвсем близо до него, неможеше да си позволи да загуби. Колкото и неприятно да му стана от това което трябваше да направи, знаеше че ще му е ядосана, но само егото й щеше да е наранено. Откъсна един голям клон докато тичаше и го метна зад себе си. Бела се бе толкова средоточила върху надбягването, че не видя клона пред краката си. Спъна се и с трясък се разби в едно дърво. От удара дървото се пречупи и тя падна в калта.
Изправи се бързо, готова да срита задника на Едуард когато стигне на полянката и тогава й проблесна. Не само Едуард бе този който можеше да й даде отговора.
–Мри зомби, мри в кофите- викаше Емет докато играеше на плейстеишъна си.-Ха ха! Така ти се пада. Батко Емет да те тръшне от земята. Ха ха
Бела нахлу в стаята, сграбчи джойстика от ръцете му и го хвърли настрани. Прилепи ръцете си за блузата му и го вдигна във въздуха.
–Казвай какво знаеш, да не дам теб на кучето. Веднага!
Косата й цялата бе в клонки и листа, роклята й разкъсана и изцапана с кал. Лицето й цялото бе покрито с тиня а очите и проблясваха в дива ярост.
–Уоу, кои ти потопи така гемиите Бела, по спокойно.
–Да не си посмял да й кажеш- изрева Едуард, нахълтвайки в стаята- заради това което направих за да опазя тайната, няма да получа един месец секс. Ако се раздрънкаш, ще се постарая и теб да не те огрее.
Емет се разсмя.
–И как мислиш, че ще задържиш Розали далеч от мен?
–Ще й подаря нова кола. – В очите му проблеснаха искрите на отмъщение.
–Хъх- каза самодоволно Емет – И ти мислиш, че тя ще предпочете една трошка пред това- той вдигна ръка и грациозно я прокара през цялото си тяло, позирайки грациозно.
–Мне, но ще предпочете Bugatti 16C Galibier пред теб!
Розали заподскача от радост.
–Емет кажи й бебчо, обещавам да ти отделям по час- два на седм… на ден. Моля те, моля те!
Емет се тросна, изгледа яростно Едуард и тръгна към стаята си мърморейки си на ум.
–„Чудесно сега не само няма да има секс за мен, но и Розали няма да спре да ми писка за пропуснатия шанс да вкара ръцете си в двигателя на Едуард"