Глава 3
„Рибка"
–Едуард Кълън няма да се измъкнеш толкова лесно. По един или друг начин ще разбера какво си правил снощи и повярвай ми, дори гризлитата няма да могат да те опазят от мен тогава.
-Бела, мила недей така. Не е нещо лошо, повярвай ми.
–Щом не е лошо, ми кажи.
–Немога.
–Можеш.
–Немога ….
Спора им продължи още няколко часа.
*** През това време***
–Защо не й каза Емет. Знаеш колко искам тази кола!
–Длъжник съм на Едуард, затова не казах. Нямам нищо против да видя физиономията му, когато Бела научи… -Той започна да се смее с истеричен смях.
–А на мен няма ли да ми кажеш?
–Мне! Ти ще изклюкариш веднага.
–Няма обещавам.
–Да бе, колкото последния път когато ти казах да не казваш пред Джаспър къде скрих пушките му. После цял месец стреляше по мен със снайпера. Знаеш ли колко дрехи ми съсипа…?
–Знам нали аз ти ги купувам. Пък и беше забавно в началото. Ти си мислеше, че някои комар те е ухапал. Хайде кажи ми, моля те.
Емет не издържа на молбата й и тихо й прошепна в ушето. Тя се разкикоти и заподскача към долния етаж, от където още се чуваше
–Можеш.
–Немога.
–Можеш..
–Едуард ако не ми подариш колата, ще й кажа.
Едуард прочете мислите й (грешни естествено) и реши да пусне въдицата. Бела бе лесна за хващане рибка. В перфектна имитация уплашено изражение, той я погледна.
–Не би посмяла!
–Ще й кажа..
–Кажи ми веднага- Бела разтърси раменете на Розали, малко по силно от колкото трябваше и за малко да откъсне главата от раменете й.
–По спокойно де Бела. Искам колата, а не да ти кажа.
–Имаш я! Само ми кажи.
Едуард запази мълчание за няколко минути с надеждата рибката да се хване на въдицата. Розали го погледна изпитателно и след като видя, че няма да получи колата от него, реши да се довери на Бела.
–Едуард снощи е бил в стриптийз бар, изненада за рождения ти ден. Иска да ти подари „моминско парти" след като такова не си имала преди сватбата ви.
Бела гледаше като гръмната. Едуард едва сподави усмивката си, а Емет гръмогласно се разсмя от горния етаж. Картините по стените леко се разтресоха… Розали самодоволно погледна към Едуард … и тогава усмивката й изчезна от лицето й. Емет слезе бързо по стълбите и все още се смееше…
–Излъга ме- изграка Розали срещу Емет
–Кво да ти кажа бейби, много лесно се връзваш.- все още се тресеше от смях
След тези думи, получи едно „леко" круше по рамото, което го запрати в стената.
–Браво Розали, изпотрошихте три къщи, а сега почнахте ремонт й на тази.
–Извинявай Есме- измърмори тя.
–Човече мерси!- изкиска се Едуард и стисна ръката на Емет.
Бела все още не бе помръднала. В главата си премисляше казаното до тук… около стотина пъти и тогава промърмори.
–Оттеглям офертата Роуз.
Гняв се надигна в гърдите на Роуз. Изглеждаше така сякаш всеки момент ще избухне като балон.
–Шшшш не ядосвай Розали, тя има зъби не само в устата. Не искам довечера да се разделя с някои крайник.