8
Изборът на Тсунаде
Тсунаде беше мислила цялата нощ кой би бил подходящ, разхождайки се като сомнамбул из сградата... Но реално погледнато момичетата, които можеха да се справят с мисията, се брояха на пръсти... Всъщност на пръстите на едната ръка... И в крайна сметка, чрез елиминиране, бе стигнала до извода, че само едно конкретно кунойчи би свършило добра работа и то без да предизвика излишни съмнения в 95% от хората. Освен това бе решила и на кой джоунини щеше да каже истината, за да съумеят всички заедно да скрият от света „какво става". Не можеше да си позволи някой от враговете им да разбере какво се случва, защото Коноха щеше да бъде нападната в нейно отсъствие, а те нямаше да си го прости. Работата й беше да пази това село и ако имаше вероятност да не успее да изпълни дълга си, отивайки в Суна, тя изобщо нямаше да отиде, дори това да означаваше смъртна присъда за Темари…
Потропване по вратата я извади от мрачните мисли и тя тръсна глава.
-Влез. – Извика Хокагето.
Вратата се отвори и в кабинета пристъпиха Шизуне и още едно, към 19 - 20 годишно момиче с кестенява коса, хваната на да кока.
-Викали сте ме, Тсунаде-сама. – Каза тя и погледна очаквателно към Годайме.
-Да, така е. – Кимна жената. – Мисля, че всеки един капитан на отбор си е свършил работата, уведомявайки ви за положението в Суна...
-Да...? – Момичето леко сви вежди, предчувствайки, че нещата не вървят на добре. Годайме беше директна и фактът, че се опитваше да увърта, говореше, че това което ще да чуе, няма да й хареса…
-Не, че се съмнявам в Неджи или нещо такова... – Махна с ръка Тсунаде, продължавайки безуспешно да се направи нещо като „увод" към проблема…
-Тсунаде-сама, какво става? – Попита момичето сериозно притеснено. Трябваше да научи какво става. Милото държание на Годайме бе най-плашещото нещо, което можеше да се представи до момента.
-Изникна мисия, която само ти ще можеш да изпълниш... – Започна тя отсечено.
Лешниковите очи на момичето се присвиха недоверчиво. Подтискайки първоначалното ликуване за това, че има мисия, която „само тя може да изпълни", момичето кръстоса ръце пред гърдите си. Пое дъх и подканящо кривна главата си на една страна…
-Положението е следното... – Годайме въздъхна. - Нинджи на пясъка са били нападнати от онези странни субекти, с които се бихте вие и отбор Какаши. С тази разлика, че от техния отбор е оживяла само Темари и в момента е в доста критично състояние. Казекагето е получил предложение да скъса връзките си с нас за сметка на влизане в съюз със селото, скрито в мъглата.
-Но защо? – Не разбираше момичето. Не се сещаше какво може да направи тя в подобна ситуация. Нинджите, с които се бяха сбили действително бяха доста силни. Ако отборът на Какаши не им се беше притекъл на помощ, вероятно те самите щяха да са в положението на Темари…
-Съюзът, „поканил" Суна, смята, че двете ни села нямат нищо общо и предлагат доста груба политика… На която аз не се съгласих преди месец. Вероятно, защото са ударили на камък с нас, са решили да опитат да експлоатират младото Казекаге…
Тентен с ужас забеляза колко сложни думи използва Годайме и това не й хареса… Не че не ги разбираше – напротив. Обаче не бяха нещо характерно за тази властна жена, макар тя да имаше стабилно медицинско образование. А на всички беше известно, че такова образование е изпълнено със сложни думи…
-Гаара ми сподели, че смята Коноха за ценен съюзник и не желае по никакъв начин да разваля отношенията си с нас, затова ме помоли за съвет и за помощ. – Годайме постави ръцете си на бюрото и леко се наведе напред. – Трябва да прегледам Темари… И да се опитам да й помогна по възможност.
-Но вие не можете да излизате оттук. – Изстреля веднага момичето, а лешниковите му очи се присвиха.
-Така е… Не мога да излизам без повод. – Жената затвори очи за момент, а когато ги отвори, в тях присветваше решително… или разрушително пламъче. - Трябва да скрепим Пясъка и Коноха с нещо здраво… Затова решението бе да се осаществи легален брак между тяхно и наше шиноби…
Докато Хокагето говореше, очите на момичето се разширяваха все повече и повече... Тя предусещаше какво е решението на „проблема" и как точно тя е замесена в него. Този вкус беше доста горчив и неприятен…
-Това шиноби от наша страна, си ти…
В стаята се чуваше само тишина... По принцип тишината не се чува, но Точно Тази тишина... звучеше като макара, която се навива, навива, навива... И въжето по нея е толкова обтегнато, че я кара да скърца тихо от напрежението, точно преди да въжето да се предаде... И естествено дойде въпросът, който Тсунаде очакваше:
-Защо аз? Защо не Сакура или Ино? Защо не Хината? – Попита отчаяно момичето, а очите й леко се насълзиха, защото всъщност беше разочарована… ужасно разочарована.
-Знаех си, че ще попиташ... – Годайме прехапа устни за момент. – Шизуне...
Асистентката й се стресна леко, но бързо се окопити и заговори:
-Всяка една от вас е доста особена... Нека започнем с Ино... В момента доста често всички я виждат със Сай... Малко ще е странно изведнъж да обяви, че се жени за някакъв, дето е идвал тук само два пъти и то последно преди 2 години...
Момичето се замисли и с наченки на ужас призна пред себе си: „Права е..."
-Да продължим с Хината... Баща й НИКОГА няма да позволи да участва в тази мисия, независимо от всичко.
Момичето знаеше, че за съжаление или не, чернокосата пак е права… Наведе глава… Опитваше се да скрие от околните, а и от себе си тежестта, образувала се в гърдите й.
Шизуне присви леко устни.
-Колкото до Сакура…
-Говорих с нея. – Обади се Годайме. – Тя каза, че може и ако реша, ще поеме мисията, но… Темари е в кома. Предпочитам да отида лично за малко, докато тече сватбата, а Сакура е нужна тук, докато ме няма. Не мога да пратя нея, защото няма достатъчно опит, а Шизуне е единствената, която може да се справи с документацията тук…
-Освен това ти си единствената, която не е влюбена в никого. – Изтърси ни в клин, ни в ръкав Шизуне и се усмихна…
Момичето я погледна изумено, с което предизвика увяхването на усмивката й… Но тя се почувства виновна, че не е влюбена… А те - те бяха прави… За нейно съжаление ОТНОВО. Имаше момент, в който харесваше Неджи, но това премина преди години. Не можеше дори да го даде за пример, за да се оправдае. В крайна сметка може би наистина беше най-подходяща…
-Добре. – Въздъхна тя, а по лицата на двете жени се изписа облекчение. – И с кого имам… мисия? – Попита.
Годайме и асистентката й се спогледаха, разменяйки по лека, сконфузена усмивка.
-Помниш ли кой е Канкуро? – Повдигна вежди Тсунаде-сама.
Момичето се замисли. „Канкуро… Канкуро…" – повтори няколко пъти наум, за да извика някаква картина за човек, отговарящ на това име. Но не успя. Дори не се сети дали изобщо го е виждала някога…
-Ами… Той е брат на Темари и Гаара. – Обади се Шизуне, сигурна, че момичето със сигурност си спомня Казекагето. И естествено, не сбърка. Кафявокосата го помнеше. Помнеше и Темари… Нямаше как да я забрави, защото се биха една срещу друга на първия чуунински изпит. Помнеше, че Гаара се би с Лий и го вкара за доста дълго в болница. Наред с тези ярки картини, в паметта й изникна един мъгляв образ на облечено в черен костюм момче със странна шапка, грим на лицето и нещо странно, голямо и бинтовано на гърба. Ококори се срещу Тсунаде:
-Кукловодът? – Произнесе тя с пресипнал глас.
Годайме кимна, а момичето усети как му призлява. Почти никога не се беше случвало, но сега тя усети как кръвта си отива от лицето и ръцете й…
-По-големият брат на Темари, ако трябва да сме точни.
-Боже… - Прошепна момичето, точно преди да се срути на земята.
Двете жени се стрелнаха към нея с паникьосани изражения. Годайме и Шизуне се намериха клекнали от двете й страни:
-Тентен! – Викнаха в един глас.
…
Канкуро беше посрещнат от джоунина Какаши на няколко километра пред селото, за да може да влезе без въпроси и излишни документи. Шинобито от Коноха го придружи до кулата на Казекагето и го остави там, за да изчезне по негова си работа. След това Канкуро намери кабинета на Годайме, почука и влезе, щом получи разрешение.
-Добре дошъл. – Поздрави го тя, а той кимна мрачно. – Доста рано идваш, предполагам, че си се движил бързо.
Момчето кимна кратко. Наистина беше твърде изтощен за „любезности", затова смяташе да ги пропусне. Тсунаде-сама, като медицинско лице, схващаше плашещо бързо… Така че тя извика асистентката си, даде й инструкции набързо и се обърна към момчето:
-Е, добре. Шизуне ще те заведе до апартамента, където ще отседнеш. – Обяви с усмивка Годайме.
-А къде е… тя? – Попита Канкуро с безизразна физиономия, хващайки се за най-интересуващия го в момента въпрос.
-Тренира. Ще се запознаете по-късно.
-Добре. – Той кимна. Разбира се, че ще тренира. Не очакваше да си провали режима заради неговата мисия… Но поне можеше да го посрещне и след това да се върне на тренировка…
Мъжът се поклони почтително, спазвайки протокола и последва Шизуне навън. Вървяха известно време през града, но той се стараеше да се изолира от всички шумове наоколо. Рядко му се случваше да се изтощава толкова, че дори обикновения градски шум да го дразни. Сега случаят явно беше точно такъв…
Шизуне го въведе в един сравнително малък апартамент близо до малък парк, но не особено близо до най-оживената зона. Това му хареса. Щеше да може да си почива добре, а почивката, както е известно на всяко уважаващо себе си шиноби, беше много важна.
-Това е. – Усмихна се чернокосата приветливо. – Нищо особено не е, но е спокойно.
-Да, така е.
-Но не е лошо. – Побърза да добави.
-В никакъв случай.
-Тя ще се върне скоро. Уведомена е, че е желателно да се прибере по-рано днес. – Обясни Шизуне с леко нервна усмивка, която й беше нещо като навик.
-Аригато. – Отвърна той и започна да оглежда сравнително малкото помещение, в което се намираше.
-Би трябвало да има храна в хладилника и прочее… - Започна тя след минута, но Смъртно умореният поглед на Канкуро я спря. – Ъъ, аз ще те оставя да си починеш… - Предложи дипломатично, като вече отстъпваше към вратата.
-Да.
След това Шизуне му пожела приятна почивка и се изпари… почти буквално.
Канкуро въздъхна и свали качулката си. Кестенявата му коса бе цялата мокра… Наистина бе бързал много и се бе изпотил и то доста повече от обичайното.
Първото нещо, което направи бе да потърси банята. Към нея се минаваше през единствената спалня, но това не го притесни особено в момента. Той остави трите свитъка с куклите на ниската масичка в хола, раницата си запокити на леглото и започна да сваля потния костюм. Влезе в банята и подозрително изгледа стъклената декоративна паничка с фуркетите. Отвори всички шкафчета и за свой ужас се натъкна на едно, пълно с „женски неща"…
-Точно като шкафчето на Темари у дома. – Каза тихо той, затваряйки го. Нямаше нито сили, нито желание да разглежда подробно съдържанието му. Във всички „такива" шкафчета имаше едно и също – все неща, които не му служеха за нищо.
Продължи да разглежда – имаше шампоани, сапуни… Намери и един крем за тяло, на който отвъртя капачката, за да го подуши. Миришеше страхотно…
„Дали тази, на която е, ще се върне да си вземе нещата или просто ще си стоят тук?"- запита се той, като направи бърза сметка наум да отиде утре в някой магазин с този крем и да вземе за себе си, ако притежателката на апартамента склонеше да му го заеме за малко…
Щом свърши с разглеждането, той се изкъпа без да бърза.
Заставайки пред огледалото, той изтри косата си. Тя бе станала по-дълга от обикновеното и сега почти стигаше до раменете му. Малко се дразнеше на толкова дълга коса, защото му държеше топло, а и някак все не успяваше да я поддържа… или се случваше нещо като някой да го подпали в битка. Така че все не успяваше да си „отгледа" по-дълга коса…
Канкуро се върна в спалнята, разтовари си набързо раницата, като си избра един шкаф, в който си нареди нещата. Занесе си гримовете за лице в банята и ги намести по рафтчетата. Обу едни широки къси панталонки, които ползваше за сън, навлече една тениска и се просна на леглото по корем. Пое няколко пъти въздух… Беше толкова изтощен, че не можа дори да се завие… Не можа и да се обърне… Единственото, което направи бе да си придърпа малко едната възглавница…
„Мирише на пролетни цветя…" – бе последната му мисъл преди да заспи дълбоко…