16
„Гомен!"
Тентен чу изщракването на бравата и застана нащрек. Стисна няколко шурикена в ръка, прибра краката под тялото си и се приготви... „Кой, по дя..." – запита се тя като вече бе изпънала ръката си, а шурикените летяха. Тогава се сети Кой... и Защо е тук... Малко късно, всъщност, но в момента единственото, което изобщо можеше да направи бе:
-По дяволите, пази се! – Извика тя, разкайвайки се, че се е заплеснала и е забравила. Как изобщо можеше да забрави такова нещо!?
Канкуро сложи дясната си длан върху раната на лявата си ръка и стисна зъби. Гневът по лицето му личеше дори и през грима. Погледна към момичето с яростно пламъче в тъмните очи.
-Коя си ти? – Направи заплашителна стъпка към нея.
-Гомен, гомен...! – Момичето вдигна ръце извинително и отстъпи назад. – Аз... съм Тентен.
Кръвта шуртеше между пръстите на момчето...
-Не попитах как се казваш, а коя си! – Изръмжа той.
-Я не ми дръж такъв тон, ако обичаш! – Сопна се тя с присвити очи. Канкуро се стресна. – И да не обичаш – пак! – Направи смела стъпка напред към него. - Коя съм аз ли?! Аз съм точно тази, с която си на мисия в точно този момент за твое и мое нещастие.
„Очите й..." – той се дръпна малко. – „...Тази твърдост я имаше в очите на Темари..." Какво значеше това?! Та той говореше вече в минало време за нея! Ядоса се и си го изкара на Тентен, повишавайки тон:
-Какво правиш тук... – Огледа я критично. - ...момиче?!
-Живея тук, Арогантност! – Тя нямаше намерение да се предава толкова лесно и да го остави да контролира ситуацията. Това беше нейната територия и тук Тя бе господар. – Не си позволявай да ми правиш физиономии! На мен също не ми допада, но заповедите са си заповеди. Никой не ме е питал дали искам тази мисия или не!
Канкуро я гледаше потресен. Как щеше да живее с това диво същество една година? И да се прави на влюбен в нея?! Чисто и просто беше ужасен! Вероятно щеше да е много по-трудно, отколкото си мислеше, че ще бъде.
Някаква примигваща светлинка в съзнанието му напомни, че всъщност и него реално погледнато не го попитаха... Гаара поиска от него да се заеме. Въздъхна и се успокои с мисълта, че това все пак е мисия... Нищо повече...
-Дай да ти видя ръката. – Каза Тентен по-спокойно, впила поглед в кръвта, капеща по килима й. Кръвта се чистеше толкова трудно… Но все пак тя го беше ранила и не можеше да му се кара за това.
Мъжът я погледна с голяма доза недоверие и нещо го прободе дълбоко... Темари гледаше по същия начин, когато се беше ударил и се налагаше да го превърже. Вероятно би гледала и Гаара така, ако някога се бе наложило да го превързва... Как се казваше това – „тревога"? Да, това би трябвало да е… Но в този момент, той намрази Тентен. Намрази я, защото не беше сестра му, а така му напомняше за нея, че болеше...
Именно приликата между двете обаче бе причината да се предаде лесно и без спорове да позволи на тъмнокоската да види раната. Свали шапката си и обърна глава на другата страна.
Тентен го бе виждала без шапка преди 2 години, когато бяха на мисия за спасяването на Гаара. Но тогава косата му бе къса и стърчаща, а сега се спускаше почти до раменете му... Спомняше си ясно, че през цялото време той и Наруто носеха Казекагето и не обръщаха внимание на заобикалящите ги хора. „Вероятно затова не си ме спомня..." – въздъхна тя, докато се приближаваше към него. Но беше и малко сърдита, че не я помни... Все пак тя се би заради брат му тогава...
Позволи си да погледне към очите му, които в момента изследваха невиждащо дясната стена... „Толкова гневни, толкова тъжни... Мътни, диви очи." – момичето прехапа устни и посегна към ръката му.
Канкуро погледна към нея, очаквайки да го дръпне или нещо такова, но... Тентен нежно постави двете си ръце от двете страни на раната. Та раздели предпазливо ръбчетата на срязания му ръкав и погледна внимателно.
-Ела... – Каза кротко. – Трябва да се измие и почисти. Ти си шиноби, знаеш тези неща. За теб не е нещо ново…
Канкуро понечи да каже нещо, но тя го прекъсна.
-Аз те нараних по невнимание... Наистина съжалявам… Позволи ми да направя поне това... – Тонът й вече не бе заповеден, а умолителен... Темари като че ли не владееше този тон.
Мъжът я погледа няколко минути, анализирайки чертите й, но накрая кимна и й позволи да го заведе в банята.
Влезе след нея и се огледа.
-Къде ми е костюма? – Попита той, започвайки пак да се изнервя.
-Кое? – Не разбра Тентен, докато слагаше пластмасовия стол до умивалника, тъй като превързочните материали бяха в шкафа под него и щеше да й е по-удобно Канкуро да е по-близко до тях.
-Костюмът ми... – Не се отказа той, а Тентен се наведе, за да извади необходимите й неща. – Бях го оставил ей там, в ъгъла...
-Ааа... – Тя се изправи и го погледна. – Имаш предвид черния, вонящ парцал, който беше смачкан на пода?
Канкуро усети, че по страните му преминава червенина... Разбира се тушовете я скриваха повече от добре.
-Ами... да... Аз... Пътувах без почивка и се бях изпотил и...
-Изпрах го. – Отвърна тя кратко, слагайки край на опита му за извинение.
-Какво си направила??? – Отвори той уста… която си остана отворена няколко секунди, преди той да се усети.
-Изпрах го. Спокойно, нищо му няма. – Махна тя с ръка. - Сега като те превържа, ще извадя прането и ще го просна на сушилнята. До утре на обяд ще е изсъхнал. Но да знаеш, че не гладя...
-Не гладиш? – Трябваше му малко време, за да разбере какво му казва. Толкова беше уморен, че дори гласът й сякаш се чуваше на забавени обороти и отделни думи дори на друг език.
-Не. – Тентен се зачуди какво му е, но реши, че най-вероятно е уморен… поне приличаше на такъв. Затова сметна, че ще отложи разговорите с него за утре. – Канкуро...
-Ъ...да?
-Би ли си махнал горнището, за да те превържа?
Той погледна разсеяно кървавия си ръкав и внимателно започна да съблича черната блуза. Имаше чувството, че крайниците му тежат много повече, отколкото би трябвало, но в момента не можеше да направи нищо по въпроса… Пусна горнището на пода... Тентен подпъхна босото си краче под него, повдигна го и го взе с ръка.
-Ще я пусна това със следващото пране, а после ще зашия дупката, става ли така?
Канкуро я погледна:
-Мога да свърша това и сам.
Тентен отвори уста да го смъмри, но... отказа се, като отново си напомни, че е по-добре да говорят утре...
-Както желаеш. – Процеди през зъби и се зае с раната.
Той прехапа устни и се стегна целия, когато Тентен поля раната му с йод. Извърна глава и се опита да не мисли за болката. Умората… Умората дори не му позволяваше да мисли… Оставаха му само усещанията… начело с тази неприятна болка.
Тентен не каза нищо повече… Достатъчно бе да вижда как мускулите му се стягат под леко почернялата му от слънцето кожа и можеше да се обзаложи, че не е от смях или гъдел. „Все пак живее в пустинята…" – каза си наум, обръщайки повторно внимание на цвета на кожата му.
Тя бързо приключи рутинната процедура по промивката и се захвана с превързването. Омота ловко бинта и се усмихна леко:
-Готово.
Канкуро погледна ръката си и кимна бавно:
-Аригато.
На устните й цъфна широка усмивка.
-Ако искаш се измий… Аз ей сега ще ида да ти оправя дивана, за да можеш да си починеш.
Момчето чак сега се замисли над това, че ще живее с нея… Естествено, щеше да спи на дивана… Въздъхна и кимна. Тентен събра набързо всичко от пода, след което напусна банята, затваряйки вратата след себе си. Извади му чаршафи и завивки, постла ги старателно върху дивана и се върна при него.
Усмихна се… Канкуро бе задрямал на столчето точно в това положение, в което го беше оставила. Тя се приближи и внимателно сложи ръка на рамото му. Мъжът дори не можа да се стресне… но пък успя на изръмжи недоволно.
-Канкуро-сан… Диванът е по-удобен от този стол… - Каза тя и леко разтърси рамото му. – Гарантирам, че там ще ти е доста по-удобно.
Тентен се прехапа леко. Нямаше как да не забележи, че кожата му всъщност е доста мека и приятна на допир. Тя се сепна от тази мисъл… Дръпна рязко ръката си, все едно я беше изгорила.
-Да, добре… - Той стана и се помъкна към хола подобно на пиян, само дето не беше пил никакъв алкохол…
Подпря се на рамката на вратата за опора и някак се замъкна до дивана, постлан с чаршафи, ухаещи на пролетни цветя… Просна се по корем и моментално заспа… Дори нямаше време да се завие…
Момичето извади дрехите от пералнята и ги просна, както бе казала, че ще направи… Сложи черната блуза в коша за пране, за всеки случай. Не искаше да рискува да го разгневи, че я е изпрала например. След това реши, че ще си ляга.
Притвори вратата към хола, облече пижамата си, която се състоеше от широки и много къси панталонки, както и широк потник. Седна на леглото, но… Нещо я тревожеше в поведението му. Тя прехапа устни и стана… Влезе предпазливо в хола – Канкуро спеше по корем с крака, висящи отстрани на ръба. Тентен се приближи с лека усмивка и избута краката му на дивана. Огледа го набързо с ръце на кръста си, след което го зави…
-Гомен… И… Лека нощ… - Прошепна тихо и се отправи към стаята си.
Въздъхна тихо. Пусна косите си и си легна…