Бележки: Кратка глава с няколко сцени.

Всички изходи бяха запечатани, всички връзки с външния свят — прекъснати. Съществото в тялото на брат му много бързо разбра това. Отново го заля вълна от гняв. Тъкмо се беше измъкнало от един затвор, за да попадне отново в друг. Остана за миг загледано в гърба на момчето, докато преценяваше възможностите си.

Ако го докоснеш ще те убия!

Съществото се усмихна. Упорството на човека го забавляваше. То го притисна и го избута обратно в дъното на съзнанието си. Там той се сви и изкрещя от болка. Нямаше намерение да убива, все още не. Искаше странното създание, то беше билетът му към външния свят. Такава сила би трябвало да може да премахне защитите на изхода, ако не сама, то в комбинация с неговата.

- Somnum! — съществото махна с ръка по посока на Сам и той се свлече на земята, без да издаде и звук.

- Нещо е обсебило Дийн.

- Мислиш ли?- Сам разтърка мястото, където главата му се беше ударила болезнено в пода на Бункера.

- Да.- Кас както винаги не обърна внимание на иронията в тона му — Видях го, когато напусна помещението. По-рано го усетих в склада.

- Знаеш ли какво е?

Кас наведе глава и гласът му едва забележимо трепна, когато отговори:

- Нещо зло.

- Да, Шерлок, това го разбрах.

- Какви символи?- попита объркано Сам.

Лицето на Кас помръкна и секунда по-късно линиите обагриха ключа с бледа червена светлина, сякаш издълбани в него с огън.

- Можеш ли да го разчетеш?

- Древно обвързващо заклинание. Влага част от душата в предмет. Хоркрукс.

Сам неволно се усмихна.

- „Хари Потър" ли цитираш?

Кас го погледна колебливо.

- Смятам, че препратката беше правилна.

- Абсолютно.- Дийн щеше да се гордее с него.- Само дето този е истински.

- Заклинанието превръща предмета в контейнер, който съхранява душата след смъртта, за да може тя да се прехвърли в друго тяло.- обяснението някак не правеше нещата по-лесни.- Но не я заключва вътре.

- Искаш да кажеш,- Сам взе ключа обратно и в същия момент писанията угаснаха и изчезнаха — че няма причина духът да го напусне точно днес?

- Значи това нещо... — започна Сам.

- Душеядец.- повтори Кастиел.

- Точно така, душеядец, все пак е дух, така ли?

- Не съвсем. Обсебва човека и се храни с душата му, използва енергията й, за да захранва магията си. Но никога не е имало собствено тяло.

- И аз съм го освободил, като съм докоснал ключа?

Кас кимна мълчаливо.

Сам все още не можеше да повярва. Знаеше, че датата в дневника му говори нещо. Беше сигурен. Но когато видя името Ерих Вайс и заклинание на латински на парчето плат, с което беше обвит ключа, всички си дойде на мястото. Като дете той беше неговият кумир. Хари Худини. Мъжете на познанието бяха описали всичко в един от дневниците си. Изглежда съществото го е обсебило в момента, в който Ерих се е превърнал в Хари. Всички тези невъзможни магии, нечовешки измъквания… Душата на човека бавно е изгаряла, използвана като гориво. Сам не можеше да не помисли за брат си. Дали Дийн още е там? Дали разбира какво става? Представи си го как крещи за помощ вътре в собственото си тяло. Така и не събра смелост да попита Кас за това. Сам поклати глава.

- Пише, че не можем да го убием. — той разтърка слепоочията си — Можем да го затворим обратно, като използваме същото заклинание, с малки изменения, но първо трябва да изкараме копелето от брат ми.

- Каквото и да ми струва.- отвърна тихо Кас.

Той почти чу гласа на Дийн.

Сами, разкарай шибания Хари Худини от главата ми.

Бележка: Somnum! - Заспи!