Бележки: Оригинално трябваше да бъде само тази сцена.
- Какво си ти?
Дийн стоеше в края на коридора и го гледаше с големи учудени очи. „Това не е Дийн. Това не е Дийн. Тованеедийн!", повтаряше си Сам като мантра наум, но някак си му беше трудно да го повярва, защото това, което стоеше срещу него беше облякло брат му за бала. Главата му беше леко наклонена на една страна, устните му - разтеглени в лека любопитна усмивка, в очите му — жажда.
Съществото беше очаровано от Кас. Вътре в главата си Дийн видя всичко, което то си мислеше. И не само това. Видя приятеля си през неговите очи, сякаш за пръв път. Можеше да се закълне, че Кастиел е няколко сантиметра по-висок, тялото му изпънато и напрегнато, готово за битка. Лицето му беше каменно, нито следа от емоция не личеше по него, устните му бяха събрани в права линия, брадичката му беше леко вдигната нагоре, в очите му гореше син пламък. Колкото лицето му беше безизразно, толкова очите му казваха хиляди неща. Ако погледът му можеше да наранява, съществото щеше вече да е разкъсано на парчета. Ръцете му бяха прибрани плътно до тялото със свити юмруци. Сякаш цялото му тяло излъчваше бледо сияние, а зад гърба му, на прага на човешките възприятия, по-скоро като усещане се простираше огромната черна сянка на разперените му криле. В него съществото виждаше сила, тя го опияняваше. Дийн също се почувства пиян от нея, но по съвсем различен начин. Сякаш отново стоеше в онази първа нощ, когато го срещна в хамбара. Спомни си онази смесица от възхищение и страх, която изпитваше тогава. Чудеше се кога точно беше забравил какво представлява Кастиел? За него беше просто Кас, негов приятел, негов брат, но той беше и нещо много повече. Дори и сега, когато не разполагаше с цялата си сила, той беше могъщо създание. Дийн видя въпроса, който се оформи в главата на съществото: „Защо?". И го разбра.
- Кажи ми, какво си?- попита отново то.
- Излез от брат ми, Хари.- обади се момчето зад Кас.
- Значи сте открили кой съм.- то се усмихна — Приятно ми е, Сам.
- Върви по дяволите! — изстреля той, преди да успее да го обмисли.
- Така ли се отнасяш с гостите?- То премести тежестта на другия си крак — Защото аз съм ви гост.- след това се ухили — Със сигурност съм гост на брат ти.
Сам направи крачка напред, воден от сляпа ярост и от желанието да изтрие проклетата усмивка от лицето му. Лицето на Дийн.
Това не е Дийн. Това не е Дийн. Тованеедийн.
Кастиел изви едната си ръка назад в жест, който означаваше „Стой." Сам застина, гневът кипеше в него.
- Точно така, стой, Сами. Остави възрастните да си поговорят.
То нарочно наблегна на умалителното, с което го наричаше брат му, за да го подразни. Харесваше му да наблюдава как яростта превзема момчето.
- Той жив ли е?- гласът на Кастиел излезе плътен и дрезгав.
- Да поиграем.- съществото го гледаше със зелените очи на Дийн, пълни с възхищение и нескрито любопитство.- Аз ще отговоря на въпроса ти, ако ти отговориш на моя?
Кас го гледаше изпитателно. Ако съществото имаше достъп до спомените на приемника си, както пишеше в записките на Мъжете на познанието, значи вече знаеше всичко. Щом си правеше труда да пита, значи приятелят му се съпротивляваше. Значи още имаше надежда за него.
- Аз съм ангел.- отвърна.
- Сега разбирам.- кимна то — Какво се е случило с теб?
- Той жив ли е?- настоя Кас.
- Прав си, прав си.- то направи извинителен жест с ръка- Въпрос за въпрос. Скъпият ни Дийн тук е съвсем наред. И ще си остане така, ако получа каквото искам.
- Какво искаш?- следващият въпрос дойде от Сам, който все още стоеше една крачка назад.
- Него. - то кимна по посока на Кастиел.
Момчето поклати глава.
- Няма начин.
- Сам.
Беше едновременно молба и предупреждение. Една-единствена дума, само името му, но в нея се съдържаха толкова много неща. Той замръзна. Това беше нещо, което работеше само между братята. Само името трябваше да бъде казано, и другият разбираше какво трябва да направи. Това беше между него и Дийн. Досега. Отдръпни се, означаваше, остави ме да привлека вниманието му, остави ме да понеса удара, защото аз съм достатъчно силен да го направя, а ти не си, защото то иска мен и ще те използва, за да получи каквото иска. Вече има Дийн, нека да не му даваме повече преимущество. Отдръпни се и чакай момента, в който ще ми бъдеш нужен, защото имаме само един шанс и не можем да си позволим да го пропилеем.
И той се подчини.
- Много добре си го дресирал.- съществото продължаваше да се усмихва — Като пудел.
- Знам какво си.- Кастиел не обърна внимание на забележката
- Вече и аз знам какво си ти.- то наклони леко главата си — Но не разбирам какво ти се е случило.
Кастиел го гледаше мълчаливо.
- Само ако можеше да се видиш. — продължи - В теб има толкова противоречия. Такава сила, толкова светлина и праведност, а в същото време слабост, мрак и грехове. Болката ти е толкова шумна. Как е името ти, небесно създание?
- Кастиел.- беше краткият отговор.
— Кастиел. — повтори то. Името звучеше толкова грешно върху езика му, че на Сам му се догади.- Добре, твой ред е.
- За какво съм ти нужен?
Дийн повдигна рамене.
- Не е ли очевидно? Ти си неизчерпаем енергиен източник. Тези тук,- то потупа с ръка бузата си — те изгарят много бързо.- пауза — А ти защо си тук? Защо позволяваш на тези маймуни да те наричат с умалителни имена? Можеш да ги смачкаш с едно движение, можеш да ги накараш да ти служат.
Кастиел преглътна сухо.
- Защото така избрах.
- Избор?- в погледа му изумлението растеше с всеки отговор — Ангели и свободна воля? Доста неща съм пропуснал.
- Ако получиш каквото искаш, ще пуснеш ли Сам и Дийн?
Изумлението беше заменено с недоверие.
- Ще се предадеш толкова лесно? За тези двамата?
Кас, не!
Човекът в главата му отчаяно се блъскаше в стените на тясното кътче съзнание, където го беше затворил. Въпреки очевидната безрезултатност на действията си, той не спря и дори когато се доведе до ръба на изтощението, продължаваше вяло да се съпротивлява, воден по-скоро от инстинкт, отколкото от мисъл. Напрежението в момчето растеше, но то само стисна зъби и не каза и дума, не помръдна от мястото си.
- Притежаваш спомените на Дийн. Знаеш, че съм го правил и преди.
- Даам… - то се вгледа замислено в пръстите на ръцете си — Моят домакин тук е малко мълчалив, когато става въпрос за теб. Опитах да измъкна информация от него, повярвай ми, опитах… Но той е доста упорито същество, признавам му това.
От начина, по който наблегна на думата „опитах", Сам разбра, че процесът е причинил болка на брат му и проклетото нещо искаше той да го знае. Гневът кипеше, опасно близо д ръба, опасно близо до момента, в който щеше да превърти и да се нахвърли върху него, независимо от шансовете. Той прехапа долната си устна почти до кръв, за да остане на място.
- Позволи ми да говоря с него. — каквото и да се случваше в главата на Кастиел, гласът му остана равен и спокоен.
То затвори очи за няколко секунди, а след като ги отвори, лицето му коренно се промени. Умора, болка и объркване се смесиха в него, зеленият му поглед прескочи от Кас на Сам и обратно, пълен с отчаяна тревога и молба.
- Дийн?- Тялото на Сам не искаше да се подчини на мозъка му, всичко в него крещеше, че трябва да бъде по-близо до брат си. Трябваше да вложи цялата си воля, за да не помръдне.
- Сами? — гласът трепна, пропит с паника - Той… Какво…
- Дийн, искам да ме чуеш, нямаме много време.- каза Кас, бавно и спокойно, сякаш говореше на дете — Скоро ще те измъкнем. — погледът на Дийн се върна на фокус и той се втренчи в сините очи на приятеля си — Искам да го пуснеш в спомените си.
- Не, Кас, ти не разбираш… - отново объркване.
- Дийн.
- Не, той искаше… Иска… Но аз не му казах… Не му казах нищо.
- Знам. — главата наклонена леко на една страна, устните свити в права линия, в погледа тиха настойчива молба — Всичко е наред, Дийн. Вече можеш да го пуснеш.
Дийн кимна.
И го пусна.
Съществото видя.
Кастиел, вървящ под дъжд от електрически искри.
„Ти безгръбначен, бездушен кучи сине. Какво ти пука дали ще умрем, ти вече си мъртъв. Приключих с теб."
„Преследван съм. Разбунтувах се. И го направих, всичко това, за теб…"
„Ти си ми като брат."
Предателство, лъжи.
„Аз съм вашият нов Бог."
Кръв и смърт.
„Помня те. Спомням си всичко. Какво извърших. В какво се превърнах."
„Молех се за теб. Всяка нощ."
И още кръв и смърт и страх.
„Ние сме семейство. Имаме нужда от теб. Аз имам нужда от теб."
Безброй звезди, падащи от небето.
„Знам, че мислиш, че съм ти ядосан."
„Не можеш да останеш тук."
„Аз съм този, който ще трябва да те гледа как убиваш света."
И още предателство. И още кръв. И още смърт.
Спомените нахлуха в главата му като река, сринала преградите, дива и неуправляема, заливаща всичко по пътя си. Съществото буквално отстъпи крачка назад пред натиска на потока от информация, който го блъсна.
- Уоу!- То тръсна глава, този път погледът му беше пълен с възмущение. — Каква малка неблагодарна твар! След всичко, което си направил. Мога да му прекърша врата още сега, ако искаш?
- Ако нараниш него или Сам, никога няма да се измъкнеш от тук.- Кастиел проговори, преди момчето да успее да реагира.
- Добре, добре. Ти решаваш. - то сви рамене отново — Няма да закачам момчетата. Но само ми кажи защо? Защо би ми се предал доброволно? Знаеш, че ще бъдеш заключен в приемника си, че аз ще поема контрола и над двама ви?
Кас кимна.
- Наясно съм. Душата на приемника отдавна напусна тялото. Само аз съм.
Последните думи бяха пропити с такова отчаяние, че ледени тръпки полазиха по гърба на Сам.
- Съгласен си да изчезнеш? Заради тях?
- Да.
- Защо?
Кастиел остана мълчалив за момент, сякаш обмисляше отговора си. Или обмисляше дали изобщо да каже нещо. Безизразната маска на лицето му се пропука и се разпадна на парчета, когато най-накрая проговори.
- Защото съм уморен — каза тихо.
Той беше навел глава и гледаше обувките си. Раменете му потрепнаха, сякаш върху тях лежеше огромна тежест. Гласът му също трепереше, тих и несигурен.
- Уморен съм от битки. От смърт. По ръцете ми има толкова кръв, никога няма да мога да изкупя греховете си.
Той вдигна поглед и очите му се впиха в тези на приятеля му. Вътре в главата си Дийн се сви от болка, когато срещна опустошението, което прочете в тях. Пълно и окончателно. Като пустиня. Мъртво. Мъката го задави и се изля от него. Вече не си правеше труда да крие мислите си от проклетото нещо. За момент дори забрави за него.
- Защото заслужавам да умра. Искам да умра. — Кастиел продължаваше да говори, но вече не на съществото.- Защото дори и да не спя, кошмарите ме преследват докато съм буден, лицата на всички, загубили живота си заради мен, хиляди невинни.
Сам усети гърлото си сухо, стомахът му се беше свил на топка, с тежестта в гърдите му му пречеше да диша. Той знаеше, че каквото и да е останало от брат му в това тяло, в момента той си мисли същото като него. Това звучеше прекалено истинско. Тогава прозрението го удари. Беше истина. Всяка дума. Как не са го забелязали? Кас не беше напускал бункера след заклинанието. Станаха седмици. Дийн смяташе, че като игнорира проблема достатъчно дълго, той ще изчезне от само себе си. Но Сам… Какво беше неговото оправдание? Дай му време, мислеше си, ще се оправи. Винаги се оправя. Но не и този път. Трябваше да го забележат.
„Страхувам се, че може да се самоубия."
- Защото не искам повече да наранявам хората, на които държа. — и продължаваше да говори, дълбокото синьо на очите му натежало от влага - Не искам повече кръв по ръцете си. Не мисля, че мога да я понеса, без да полудея.
„Това е грешно.", мислеше си Сам, той не си спомняше някога да е чувал Кас да говори толкова много. Не си спомняше да го е чувал да говори за това какво мисли или усеща за себе си.
„Разбира се… Защото вашите проблеми винаги са на първо място."
- Искам всичко това да спре.
- С мен няма да усещаш нищо.- каза съществото, в гласа му се прокрадна нотка на състрадание. — Мога да направя така, че повече да не чувстваш болка. Мога да създам перфектен нов свят, само за теб, където да бъдеш спокоен, без спомени, без вина.
Вътре в главата му човекът дращеше отчаяно. Цялото му съзнание беше съсредоточено в две думи, които се повтаряха като звука от надраскана плоча.
Моля те, Кас! Молятемолятемоляте!
Зад гърба му Сам издаде тих хлипащ звук. Част от него искаше да си мисли, че Кастиел прави всичко възможно да изкара съществото от брат му. Но думите излизаха от устата му толкова смъртоносно сериозни, всичко, че което казваше придобиваше смисъл. Дори не можеше да започне да си представя през какво е преминал. Не можеше да го сравни и със спомените си от клетката на Луцифер, защото Кас беше поел това бреме вместо него. И след заклинанието на вещицата той се страхуваше дори да излезе навън. Страхуваше се, че ще нарани още някого. А съществото му предлагаше нещо, по-добро от изкуплението. Предлагаше му покой.
Кастиел бавно разхлаби вратовръзката си и я пусна на пода.
- Съгласен съм.- каза тихо — Но първо искам Дийн и Сам да са в безопасност.
- И косъм няма да падне от хубавите им глави.- гласът беше пропит с нетърпение.
- Кас?- чу несигурният глас на момчето, но не отговори, изви ръка назад и за миг го погледна през рамо, „Стой!".
- Да го направим.
Съществото се протегна, все по-нагоре, нагоре и навън, докато напусна тялото изцяло и то се свлече с тъп звук на земята. От нивото на тавана, сякаш на забавен кадър, видя как целунатото от мрака момче се спусна и коленичи до брат си, как повдигна главата му и я положи на коленете си, говорейки му. После се насочи към небесното създание. Сега, когато зрението му не беше ограничено от приемника, то видя пълното му величие. Сиянието циркулираше в тялото му, извън границите на телесното, гореше с меки сини пламъци, разливаше се в масивните черни крила, разперени зад гърба му. Гледката беше великолепна, съществото не можа да не се зачуди какво е усещането да има криле. Скоро щеше да разбере. С цялата си останала енергия то направи опит да проникне в съзнанието му. Но се блъсна в стена от решителна съпротива.
За един безкрайно дълъг миг Кастиел се поколеба. Нямаше ли да е по-лесно просто да го пусне? Да отстъпи? Да се предаде? Да спре да се бори? Със сигурност щеше да е по-лесно. Дийн беше добре, виждаше го като през мъгла, как се надига объркано и се опитва да се откъсне от ръцете на Сам, който едва го държеше на пода. Но това нещо беше зло. Не можеше да остави в ръцете му подобна власт. Съществото концентрира силата си и го притисна. Болката го събори на колене и той зарови пръсти от двете страни на главата си.
- Сам!
За момент Сам се вцепени. Това, което виждаше му се стори някак грешно, като онези игри за деца, „Познай какво липсва в картинката". Видя Кастиел коленичил на пода, тялото му болезнено напрегнато, ръцете притискаха слепоочията му, той се бореше. При демоните имаше дим, при духовете — хлад, при ангелите — светлина. Тук нямаше нищо, въздухът не помръдваше, заплахата беше абсолютно невидима за него.
- Сам, сега! - Неволно Кас вложи част от истинския си глас в думите си и момчето подскочи като ужилено.
- Reversi immundi spiritus carcere, — Започна стреснато Сам, протегнал разтворената си длан към него, а в нея върху парченцето плат лежеше ключа.- quam aedificant extruentes muros.
Символите върху ключа грееха в червено, той усещаше топлината им в ръката си. В отчаянието съществото се блъсна болезнено в главата на Кастиел, изпращайки агонията на вълни по цялото му тяло.
- Сам! — Кас вдигна глава, все още притисната между отворените му длани и очите му срещнаха тези на човека. Гласът му беше дрезгав от напрежението. — Не мога… да го… удържам… повече.- изграчи на пресекулки, мъчейки се да си поеме дъх.
- Clausa firmissime in aeternum - съществото изпищя, отвъд границите на човешкия слух — ne plus ledat aliquem!
Сам почти изкрещя последните думи. И тогава сякаш нещо се пречупи. Кастиел с мъка се завъртя и седна, опрял гръб на стената на коридора, все още държейки главата си и тихо изстена. Символите върху ключа угаснаха. Напрежението във въздуха се стопи и изчезна.
- Кас?- изръмжа Дийн, собственият му глас някак странен и чужд.
- Добре съм. — отвърна той, без да го поглежда.
- Сами? — обърна се към брат си, който също седеше на пода и кимна - Разкарахме ли копелето?
- Мисля, че да.
Дийн потръпна.
- Имам нужда от душ.
Бележки:
*Reversi immundi spiritus carcere, quam aedificant extruentes muros. Clausa firmissime in aeternum ne plus ledat aliquem. - Връщам те в затвора ти нечист дух, изграждам отново стените му. Затварям те в него навеки, за да не причиниш повече никому зло.
Заклинанието си е мое, извинете латинския ми :)
Няма да правя списък с използваните реплики и епизодите, от които са взети. Преводът също си е мой, съвсем любителски.
Извинявам се предварително за всички неточности.
Приятно четене! Кажете какво мислите :)