Бележки: Кратък, много кратък епилог.
- Здравей, Дийн. — Кастиел поздрави кратко, вдигайки поглед от страниците на книгата.
- Ключът на сигурно място ли е?
Той кимна. Беше се погрижил вече никой да не го докосне. Дийн се втренчи в пръстите си и се поколеба.
- Виж, исках да поговорим.
- Разбира се, Дийн.
„Не можеш да останеш."
- Това, което каза… Че искаш да умреш…
- Казах на съществото, каквото искаше да чуе. — тонът на Кастиел беше равен и спокоен — То беше в главата ти. За да убедя него, трябваше да убедя теб.
- М, получи се. - измърмори Дийн под носа си, докато крачеше обратно към вратата. На прага отново се обърна и впи поглед в приятеля си, който отново разлистваше някаква книга.
- Кас?
Сините очи го погледнаха въпросително.
- Знаеш, че ако има нещо можеш да ми кажеш. — той преглътна сухо — Искам да кажа, можеш да говориш с нас. С мен и Сам. Ако имаш проблеми…
- Да, Дийн. — сините очи се усмихнаха едва забележимо — Зная.
Бележки: Благодаря!