Сакура свали бялата престилка от себе си и грижовно я постави в шкафчето си. Както всеки свободен от мисии ден, девойката бе в болницата и изпълняваше задълженията си като един от най-добрите медици в селото. Момичето с часове прекарваше в библиотеката, изучавайки тънкостите на всевъзможните видове отрови, а после прилагаше наученото. Така, уменията й достигаха тези на своята учителка – Тсунаде. Преди години Сакура си беше поставила цел и сега я беше постигнала. Всеки медик из страната знаеше името й и гледаше на нея с уважение. Девойката разпусна дългата си коса. След това, свали белите пантофки, специално дадени на медицинския екип, и обу сандалите си. Най-накрая можеше да се прибере у дома. Сакура излезе навън, опитвайки се да държи мислите си концентрирани в това какво трябваше да свърши днес.

„Първо трябва да напазарувам..."

Наруто се бе подрпял на едно от дърветата срещу входа на болницата. Замисленият му поглед попадна върху една позната фигура. На лицето му мигновенно грейна широка усмивка.

„След това да се отбия при Ино..."

Младежът се затича към приятелката си, но в този момент три хлапета препречиха пътя му.

- Конохамару... – продума Наруто нервно, поставяйки ръката си на тила. – Виж, приятел... Имам малко работа точно сега и...

- НЕ! Никъде няма да ходиш! Обеща да ме научиш на нова техника, а оттогава изминаха две седмици ! ДВЕ! – Дребното хлапе забучваше пръста си в гърдите на Узумаки, който виновно се подхилкваше.

- Конохамару,... аз наистина трябва да вървя. Ще те науча, просто не е точното време за това сега...

„Трябва да изчистя и да оправя... Вкъщи сигурно е хаос"

Осъзнавайки, че няма друг избор, Наруто събра ръцете си, след което извика.

- Kage bunshin no jutsu!

На секундата до него изникна негов двойник.

- Ето, Конохамару, вече има кой да те обучава! А сега, трябва да вървя! – Без да дочака каквато и да е било реакция от страна на децата, младежът побърза да настигне Сакура. А тя се бе отдалечила доста.

- Добър ден! – Усмихна се розовокосата девойка на продавачката от зеленчуковия магазин.

- Добър да е, Сакура! Какво ще бъде този път? – Отвърна й мило жената, докато откъсваше няколко найлонови торбички. – Доматите са пресни, току-що ги докараха. – Не пропусна да похвали стоката си, а после добави. - Ела да си избереш, мила.

- Благодаря ти! – Засмя се Сакура и започна да пълни пликчето.

- С-сакура-чан! – девойката подскочи леко, когато най-добрият й приятел отпусна ръката си на рамото й.

- Наруто? Какво има? – попита тя, докато отбираше стръкчета копър.

- Ти... видяла си го, нали?! – Промълви все още задъхан Узумаки, наблюдавайки как съотборничката му като същински познавач оглеждаше картофите.

- За какво говориш? – попита Сакура отнесено, докато плащаше покупките си. Момичето благодари още веднъж на продавачката и вече натоварена, тръгна към цветарския магазин.

- Как за какво говоря! За Саске! Той е приет в болницата сега. Не ми казвай, че не знаеш...

- О, наистина... Съвсем ми беше излязло от ума. – Въздъхна Сакура, поглеждайки към шокираното лице на съотборника си. – Виждаш ли, бях доста заета... – оправда се тя. – Бака! Можеш да ми помогнеш малко с тези торби, вместо да стоиш като пън! – Смръщи се девойката, а после му връчи половината от товара си.

- Не ти вярвам! – Запротестира Наруто, щом отново тръгнаха. – Това е Саске, Сакура-чан! Как можеш да забравиш точно това?!

- Имам доста по-важни неща, от това да се занимавам с Учиха... – сряза го тя. – А ти какво правиш още тук? Защо не отидеш да го видиш?

- Тсунаде не беше в много добро настроение тази сутрин... – Промърмори той под нос. Главата му отново клюмна и от устните му се изтръгна тъжен стон.

- Забранила ти е? Бака... Е, поне ще... – Сакура внезапно спря. Намираха се пред цветарския магазин. Вниманието и на двамата бе привлечено от табелката, поставена на стъклената врата. Там с големи букви бе изписано: „ЗАТВОРЕНО"

- Не знаех, че Ино си е взела почивка. – Отбеляза момчето, погледжайки към приятелката си.

- И аз не знаех.

Беше 6 часа сутринта, когато Сакура излезе от апартамента си и тръгна към офиса на Хокагето. Момичето, което днес бе облякло къси панталонки и най-обикновена туника, носеше на гърба си малка раничка. Суичерът висеше на кръста й и ръкавите му леко се поклащаха в такт с бодрите стъпки на кунойчето. В ръцете си тя държеше два свитъка, а семпла шапка закриваше донякъде вързаната й на ниска опашка коса.

Когато най-после се озова пред кабинета на Тсунаде, девойката потропа няколко пъти, след което изчака, докато отвътре не се чу познатият строг глас.

- Влез!

Сакура пристъпи вътре. След като затвори тихо вратата, направи обичайния поклон и се приближи до голямото дървено бюро. Русата жена вдигна изпитателния си поглед от множеството листи, струпани пред нея и зачака търпеливо, докато ученичката й не й подаде свитъците. Тсунаде ги разгърна, след което отбеляза доволно.

- Много добре. Нямам никви забележки. Седни, моля те. Искам да обсъдя с теб някои подробности относно завръщането на Учиха Саске.

Лицето на Сакура помръкна едва забележимо при споменаването на името на бившия й съотборник. Въпреки това, не си позволи да покаже каквато и да била емоция. Девойката се настани покорно пред своята учителка и зачака, докато Тсунаде продължи.

- Както знаеш, той е в селото вече от почти седмица. Предполагам си отишла да го видиш? – Настъпи кратка тишина, през която, за изненада на Тсунаде, момичето поклати отрицателно глава. – Е, както и да е... – продължи Хокагето, докато прехвърляше химикалката си от едната ръка в другата. – Работата е там, че Учиха почти се възстанови и...

- Ще предстои съвет на старейшините? – попита Сакура с неприкрито любопитство.

- Такъв няма да е нужен. – отвърна простичко Тсунаде, с което накара момичето да се наведе напред.

- Как така? – зададе следващия си въпрос девойката.

- Старейшините отдавна са обсъдили този проблем.

- И няма да предприемете абсолютно нищо...?! – извика Сакура невярващо.

- Сакура, той не е предал селото. – Тези думи накараха младата жена да зяпне от очудване. Трябваха й няколко секунди, за да се осъзнае.

- Моля?! Саске Учиха предаде селото! Напусна ни преди цели четири години, а след това се опита да ни убие! Мен, Наруто, Какаши... Неговите приятели!

- Не е така, Сакура...Чуй...

- Не мога да повярвам, че защитаваш човека, който не е спирал да ни наранява! Откакто го познаваме, той не прави нищо друго, освен да нанася поредното разочарование в сърцата ни. Саске Учиха беше член на Акатски! Нима това ще го подминеш с лека ръка?!

- Млъкни, Сакура и ме чуй! – извика ядосано Хокагето и , след като се поуспокои, продължи. – Саске Учиха никога не е предавал селото. Преди няколко дни и аз нямаше да повярвам на това, което казвам сега. Но информацията, която видях със собствените си очи, не лъже! Учиха напусна селото, за да предпази Коноха. Ако беше останал, щяхме да бъдем нападнати и дори унищожени! Това, което направи Саске е похвално и ще съм му вечно благодарна!

- Но... той се опита да ни убие! – държеше на своето Сакура, а мислите в главата й я побъркваха все повече и повече.

- Преструвал се е! Орочимару е наблюдавал всяко негово действие. Ако не беше реагирал така, Санинът щеше да се осъмни.

Сакура рязко стана от стола и понечи да каже нещо, но се въздържа. Погледът й не се откъсваше от този на Тсунаде, докато девойката грабна единият от пергаментите на бюрото, след което промърмори.

- Заемам се с мисията, Тсунаде-сама.

После излезе, оставяйки учителката си загледана към току-що затворената с трясък врата.