- Кого търсиш? – Учиха рязко се обърна и очите му се приковаха към Сакура, която изтупваше от себе си белия прах. Наруто, който бе зад нея, се ухили, поставяйки ръката на врата си – негов навик още откакто беше дете.
- Не само ти си бърз, Саске... – отбеляза момчето, докато се оглеждаше наоколо. – Само не разбирам какво се случи.
- Значи си ненадминато тъп. – промълви другият младеж, докато изучаваше пространството с Шарингана. Ето, че най-после забеляза два тъмни силуета, които се отдалечаваха.
"Нападнаха ни... Но в това няма никакъв смисъл... Освен ако..."
- Наруто, ние с теб ще ги проследим. Само двама са. – каза твърдо Саске, след което се обърна към Сакура.
- Отиди при Хокагето и й докладвай.
Тя не помръдна от мястото си.
- И аз ще дойда. Може да има ранени.
Сакура тръгна по посока на нападателите, но се случи нещо, което никой не очакваше. Учиха сграбчи ръката й, без да й позволи да направи и крачка повече.
- Единствената ранена ще бъдеш ти, защото няма да има кой да те защитава.
- Не смей да ми говориш по този начин. – промълви тихо момичето, в гласа му прозвуча напиращото раздразнение. – Не съм искала жалката ти помощ.
С тези думи, Сакура се отскубна от хватката му и тръгна по посока на нападателите.
- Сакура-чан! Чакай! – подвикна Наруто и се затича след нея. – Може би Саске е прав... Опасно е за теб...
Тя се взря в очите му, сякаш го виждаше за първи път. Не каза нищо.
Обърна се и скоро се изгуби сред дърветата.
Щеше да им докаже...
Тя беше силна...
Беше се променила...
Виждаше ги. Усещаше присъствието им. Бяха далеч, но не достатъчно, за да й се изплъзнат. Защо не беше тръгнала по-рано? А, да... Заради недоверието. Като развалена грамофонна плоча, която повтаряше едно единствено нещо...
"Слаба си...Не можеш... Слаба си..."
Но това не беше истина. Лъжа... Долна лъжа! И очи, които бяха слепи... Саске никога не беше видял... Нямаше и да види. А Наруто? Защо той...
Сакура прокуди тези мисли. Съзнанието й трябваше да е чисто. Още само няколко секунди и щеше да ги настигне. Ръката й се плъзна към чантичката, закрепена на кръста й, оттам извади остър кинжал.Концентрира се, пое дъх, уравновеси дишането си. Сля се собстановката, изостри сетивата.
Стъпките на нинджата, която изоставаше от спътника си... Можеше да ги чуе. Всяка крачка, всяка отчупила се клонка. След което замахна. Движението на ръката й бе бързо, точно, добре премерено. Съвършено.
Кинжалът уцели точно крехкият клон, на който секунди по-късно щеше да скочи непознатият враг. Оръжието бе запратено с голяма сила, така че успя да го отчупи. Нападателят загуби равновесие и полетя към земята, където падна и се претърколи със стенание.
Сакура не се поколеба дори за миг. Светкавично се озова на гърба му, извивайки ръцете му назад. Врагът й се извиваше и се опитваше да я избута от себе си. След няколко опита успя и момичето бе отхвърено настрани. Оръжието се изплъзна от пръстите й и падна на няколко крачки от тях. Мъжът се изправи, стигна до нея и я изрита силно в крака.
- Сакура-чан! – отнякъде долетя гласът на Наруто, но в този миг, той се превърна в прост, ненужен звук.
Тя преглътна болката и се завъртя така, че спъна врага си и той отново се озова на земята. Сакура се пресегна към кинжала, но противникът й я улови за глезена и го изви настрани. Тя успя да се отблъсне с ръцете си от земята, така че отскубна краката си, изрита с тях непознатия и успя да се изправи. Изтича, взе оръжието и го метна почти веднага, така че то се заби в рамото на мъжа, приковавайки го по гръб за земята. Отново тя се озова отгоре му,но този път го удари силно с юмрук по лицето, за да не си помисля да й се противопоставя.
Очите й се приковаха към баджа, закрепен на челото му. Беше напълно гладък. Липсваше знак!
- Откъде си! – извика тя, повдигайки заплашително свития си юмрук. – Казвай!
Пребледнялото лице на непознатия дори не трепна. Черните му очи не се откъсваха от нейните. – ВЕДНАГА!
- С-сакура... , по-добре да го заведем при Тсунаде. – промълви Наруто, който се бе приближил до момичето. Сакура обаче не му обърна ни най-малко внимание.
Внезапно мъжът се изви, освободи ръката си, която бе затисната от коляното на девойката, измъкна кинжала от рамото си и собственоръчно се прободе в сърцето, още преди някой да го спре.
- Мамка му! – простена тя ядосано, щом дъхът му спря.
Двамата с Наруто вдигнаха погледите си към Саске, който вървеше към тях, влачейки другата нинджа за крачола.
- Самоуби се. – продума кратко Учиха, пускайки товара си.
- Какво ще правим? – попита русокосият младеж.
- Сега вече ще отидем при Хокагето. – отвърна Сакура, все още загледана в лицето на противника си. – Ще вземем и това. – добави, като отскубна празната лента от челото му, а после се изправи.
Никой не каза нищо повече.
- Никога преди не съм виждала подобен... – промълви Тсунаде, която седеше на обичайното си място зад бюрото, и оглеждаше съсредоточето хеадбанга. След няколко секунди мълчание, тя вдигна погледа си към Сакура, която бе застанала пред нея. До момичето, но малко по-назад, надничаше Наруто, а Саске се бе облегнал на една от стените със скръстени ръце и затворени очи.
- Колко бяха? – попита, като отново възвърна вниманието на предмета в ръцете си.
- Двама. – докладва Сакура. – Взривиха моста, но не съм сигурна, че искаха да ни убият, а по – скоро... – момичето замълча за момент.
- Продължи. – подкани я Тсунаде.
- Не съм съвсем сигурна...
- Опитаха се да ни сплашат. – отбеляза Саске, плътният му глас, който не се чуваше често, привлече вниманието на Хокагето.
- Защо мислите така? – попита подозрително жената. – Вие сте отскочили настрани и така сте отбягнали пагубния удар.
- Но ние бяхме в самото начало на моста... – намеси се Наруто. – А той се срути целият. Взривното устройство беше запратено в другия му край.
- Добре... въздъхна накрая Тсунаде. – Стана късно... Свободни сте. Но искам тази вечер да сте тримата заедно.
Три чифта объркани очи се впериха в лицето на Хокагето.
- Но...
- Какво...
- Хай! – ухили се последен Наруто.
- Не приемам възражения. – отсече русокосата жена. – Били сте нападнати, не искам да се отделяте един от друг. Искахте да подновите отбора си, докажете се като такъв и си пазете гърбовете. Хайде. И Сакура.
- Да? – момичето се обърна към учителката си.
- Вземи това с теб. – Тсунаде и подхвърли хеадбанда. – Разгледай го. Може пък да откриеш нещо. Утре ви искам в 6 на линия, ясно?
Вратата се затвори и хокагето остана сама.