По взаимно съгласие, тримата се отправиха към дома на Сакура. Беше най-чист, най-подреден и най-спокоен. Естествено под „съгласие" се имаше предвид безинтересованото мълчание на Саске, тежката въздишка на Наруто и доволната Сакура.
През целия път никой не обели и дума. Саске и Сакура нямаха желанието, а русокосият им съотборник не се решаваше. Имаше чувството, че ще нажежи и без това инервената обстановка още повече. Това донякъде го натъжаваше, но той се принуди да се усмихне. Все пак – щяха да са заедно, нали? А какво по-хубаво имаше от това?
Беше късно и рядко се срещаше някого. Когато стигнаха, Сакура отключи и въведе момчетата вътре. Саске и Наруто усетиха свежестта и уюта на този апартамент, който бе съхранил топлината и приятната атмосфера на истински дом. Не беше голям, но не беше и малък, за да няма къде да пренощуват. Състоеше се от 2 спални, хол, в който имаше кухня, отделена от плот, и баня.

Сакура се събу и остави малкото излишен багаж, който носеше, на голямата етажерка, вдясно от вратата. Саске и Наруто последваха примера й. После отидоха с нея към хола, тъй като не можеха да се разполагат в чужд дом, независимо, че познаваха собственичката от много време.

- Един от вас ще спи тук – диванът се разтяга, а другият в спалнята. Разберете се сами. – нареди момичето, докато си сипваше вода. – Гладни ли сте? – попита тя, но дори без този въпрос, знаеше отговора. Отвори хладилника и оттам извади рамен и ориз, лично приготвени от нея. Сипа го в купички и ги стопли една по една. Наруто се настани на масата, а Саске мълчаливо наблюдаваше домакинята. Докато Сакура ровеше за още прибори, той взе стоплените ястия и ги занесе на масата. Освирепелият от глад Наруто посегна да хапне от ориза, сложен пред него, но си спечели удар по главата и изпепеляващия поглед на Учиха. Когато всичко бе на масата, Сакура седна срещу съотборниците си. Саске се бе загледал някъде зад нея, а русокосото момче хвърляше жални погледи към купичките.

- Какво зяпате? – попита Сакура – Яжте де! – подкани ги, след което заклати глава, въздъхвайки, и сама започна да се храни.
Наруто намига се нахвърли върху рамена и започна да го опустошава с невероятна скорост. За разлика от него, Саске едвам докосваше ориза си. Очите му не се откъсваха от тези на момичето, които то оставяше да се затворят. Беше много уморена, но го прикриваше през цялото време. Да, тя винаги беше като отворена книга пред него. Или пък не?
След по-малко от половин час, Наруто бе изял повече рамен, отколкото можеше да побере, тъй като си бе присвоил и порцията на Учиха. Саске бе изял ориза, а Сакура – своята част, която беше най-малка от всички. Момичето стана и започна да раздига масата, но този път и Наруто се включи. Девойката тръгна към мивката, но Саске й препречи пътя.

- Лягай си. – тонът му прозвуча повече като заповед, но тя разбра намека и реши да не му противоречи. Самият факт, че Саске Учиха се включваше в домашните задължения, беше меко казано съмнителен, но тя бе твърде уморена, за да тормози мозъка си сега.Затова просто кимна, пожела лека нощ и на двамата и тръгна към стаята си. Преди това обаче погледна за последно хеадбанда и го остави обратно на ниската масичка до изгасналата камина.

Наруто звучно се прозя, когато избърса масата. Саске приключи с чиниите и се приближи до лежащата лента.Взе я, в очите му се завъртя Шаринганът. Нищо. Нямаше абсолютно нищо върху сивата плочица.

- Откъде може да са? – попита Наруто замислено.

- Отивай да спиш, добе. – отвърна му тихо Саске, хвърли обратно хеадбанда, изрита съотборника си от дивана и се просна на него, затваряйки очи.

Без да знае какво да каже, русото момче се запъти към едната спалня. Тъкмо щеше да натисне дръжката, когато оттатък се чу шепотът на Учиха.

- Втората, глупако.

Сакура отвори очи. Беше ужасно жадна... Винаги се случваше това през нощта, но този път не си бе взела чаша с вода... Момичето въздъхна и бавно стана. Навсякъде беше ужасно тъмно, но очите й привикнаха към мрака. С тихи стъпки, тя излезе в коридора и оттам в кухнята. Не беше сигурна кой спеше в хола, нито пък я интересуваше особено. Ако зависеше от нея, щеше дори и лампите да светне, но все пак реши да се примири с това само тази нощ.
По най-внимателния начин тя извади една от чашите и я напълни със студената течност. С нетърпение я надигна към устните си и жадно започна да преглъща. Не забеляза червените очи, които се бяха взряли в лицето й. Саске беше буден, но не го показваше. Младежът се чудеше дали това, че е в една къща с нея и Наруто беше кошмар...
Изведнъж, на входната врата се чу леко почукване. Първоначално Сак си помисли,че й се причува, но, когато то се повтори, тя постави чашата на плота и внимателно тръгна по посока на шума. Хвърли поглед на часовника. Защо някой ще тропа на вратат 30 посреднощ?
Момичето почти бе стигнало до входа, когато някой я издърпа назад и мина пред нея. Сакура премига очудено, виждайки гърба и косата на Саске толкова...ужасно близо.

- Дръпни се назад. – прошепна той, без да я поглежда, а в ръката си вече държеше кунай.

Да, само,ако беше малко по-адекватна, щеше да му се изнерви и да го избута от пътя си, но сега просто нямаше сили за това. Дори не каза нищо, а изпълни нареждането.
Учиха натисна дръжката и рязко отвори вратата. На прага седеше високо, слабо чернокосо момче.

- Сай! – възкликна Сакура. На лицето на най-новия член на теам 7 се появи най-пресилената и фалшива усмивка, която Саске бе виждал.