"-Сериозно ли Дийн? Ще приемеш този случай за про-боно ли?"

"-Точно така Лорън!"

"-Сигурно се шегуваш с мен? Ти мразиш тези случаи!"-попита учудено Лорън.

"-Да, така е. Мразя безплатните и жалки случаи, но този случай не е такъв!"

"-Защо? Защото жената е циганка ли?"-отново Лорън зададе въпроса си с раздразнителен тон в гласа си.

"-За пръв път в живота си срещам циганин. Нека да кажем, че просто съм любопитен за тези хора."

"-Ти винаги си любопитен. А сега събуди и моето любопитство за тези колоритни хора.

"-Това означава ли , че ще участваш Лорън?"

"-Разбира се, че участвам. Е, откъде започваме?

"-Ще посетим един човек, който е уредил сделката. Отиваме за по питие!"

Лорън ахна

"-Питие?"

"-Ще ти обясня по пътя!"

В циганският лагер Илайджа се приближи бавно зад момичетата и се наведе леко като прошепна в ухото на Катерина.

"-Знам какво си намислила ,но няма да постигнеш целта си! Ти си моя! Сватба ще има!"

Катерина се обърна и си присви очите като го погледне лошо.

"-Това ще се случи само през трупа ми!"

"-Защо се дърпаш Катерина? Това е съдбата ти!"

"-Съдбата аз сама си я кова. И ти не влизаш в нея скъпи!"

Давина се приближи.

"-Катерина, да вървим. Баба ти ни чака!"-Давина хвана ръката на приятелката си и двете тръгнаха към една палатка.

Илайджа гледаше след момичетата и се усмихваше самодоволно на себе си.

"-Ах..Катерина. Ах..."

"-Благодаря ти, че ме спаси Давина."

"- За теб винаги приятелко. Знам, че и ти направила същото за мен, ако и аз изпаднав подобна ситуация."

"-Разбира се, че бих го направила Давина. За теб винаги! Даже съм готова да дам живота си за теб!"-прегърна приятелката си силно от благодарност.

Давина се отдръпна от нея и й се усмихна.

"-И аз бих направила всичко за теб Катерина."

Ню Йорк отново беше шумен в късните часове на нощта. Клубовете гърмяха от силна музика, имаше трафик, но в едно имение покрай покрайнините на града с позлатени порти Ник Бас спеше дълбоко и сънуваше. Той сънуваше кошмар от детството си с деца на непознато място и непозната жена. Жена, която беше без лице. Той внезапно се събуди целият в пот и се изправи в леглото си и облегна гърба си на таблата на леглото, точно в този момент в стаята влезе Далия Бас и погледна притеснено сина си.

"-Ник, добре ли си? Чух шум и..."

"-Да, майко. Добре съм. Просто имах кошмар."

"-Пак ли онзи кошмар с онези деца и жената без лице?"

"-Да. Същият. Откакто ми казахте ,че съм осиновен, не спира да се върти в главата ми. Сякаш е потиснат спомен."

"-Искаш ли да ти направя билков чай?"

"-Не, благодаря. Просто искам да ми отговориш на някои въпроси."

"-Разбира се съкровище, стига да имам отговорите."

"-Познаваш ли биологичната ми майка?"

"-Не съкровище. Осиновяването ти стана, чрез посредник. Никога не съм я виждала. Това ли е всичко или има друго?"

"-Не, това е всичко. Благодаря."

"-Добре тогава. Лека нощ момчето ми."-наведе се да го целуне по челото и излезе от стаята му.

Деймън Салваторе стоеше на една пуста улица с телефон в ръка и чакаше шефа му да си вдигне телефона.

"-Хайде Сами.. Вдигни! Вдигни!"

Сам си вдигна телефона и ядосано се скара на своя подчинен.

"-Малко е късно Деймън! Не мислиш ли?"

"-Да, знам че е късно, но имаме проблем!"

"-И какъв е този проблем, че не може да почака до утре сутринта?"

"-Мисля, че съм разкрит и прикритието ми е развалено. Така че чакам предложения да се измъкна от тази каша цял и невредим."

Сам тъкмо щеше да му чете конско, когато от другата страна на телефонната слушалка чу изстрел..

"-Деймън? Деймън..."-но от другата страна нямаше отговор.

Стефан беше наблизо, когато чу изстрела и се обърна.

"-Какво беше това?"-зададе въпроса на себе си и тръгна в посоката ,от която се чу изстрела и намери Деймън да лежи на земята в локва кръв.

"-О, Господи..."-Стефан изпита нещо към това момче, въпреки, че го виждаше за пръв път в живота си и се затича към него като клекна и го обви в обятията си.

"-Кой си ти?"-попита Стефан, докато го държеше в обятията си.

Съвсем скоро тримата братя ще се съберат заедно. Не изпускайте и се надявам да ви хареса. С радост ще прочета отзивите ви.