Джени Бойд-Eлизабет Салваторе-15г.
Маккензи Фой- Девън Салваторе-9г.
Дакота Фанинг-Блейк Салваторе-7г.
Елизабет почука на вратата на банята: "-Мамо, добре ли си?"А Каролайн седеше на тоалетната чиния и държеше един тест за бременност в ръцете си и се усмихна.
"-Да, мила. След малко идвам."-изправи се и остави теста на мивката и се погледна в огледалото като направи дълбока въздишка.
"-Господи..Бременна съм."-сложи ръка на устата си и почти се разплака.
Девън стоеше с дистанционното в ръка и го стискаше здраво, а баща й го дърпаше от ръцете й:"-Не! Няма да си лягам. Искам да гледам страшен филм, а утре не съм на училище!"
Стефан се опитваше да измъкне дистанционното от ръцете на дъщеря си:"-Девън, моля те! Трябва да си починем. Не можем да закъснеем за първия рожден ден на Катрин и Емили."
"-Все тая! И без това те няма да помнят нищо!"- тя успя да се пребори с баща си за дистанционното и му се изплези си език и пусна телевизора.
Стефан направи дълбока въздишка и започна да си разтрива от двете страни слепоочието си."-Същата си като чичо си."
Девън се усмихна дяволито, точно като чичо си Деймън и беше горда, че баща й я сравнява с него.
"-В тази къща с такъв дявол като теб ни липсва само бебе."- Стефан каза уморено и тогава се чу плач идващ от стълбите и се обърна към малката си дъщеря и косата й беше подрязана късо."-Господи скъпа. Какво се е случило с косата ти?"
Блейк плачеше и погледна баща си: "-Близнаците Майкълсън го направиха. Отрязаха ми косата днес в училище."
"-Ще ги убия!"-тръгна към входната врата и точно когато ръката му беше на дръжката , той чу гласа на жена си зад себе си.
"-Стефан спри!"-Каролайн слезе по стълбите и погледна съпругът си в очите .
"-Но скъпа виж..Те,те.."
"-Вече съм се погрижила за проблема. Говорих с Хейли и тя ми обеща, че повече няма да се повтори."-приближи се до дъщеря си и погали нежно главата й."-Не се притеснявай скъпа. Утре ще оправим това."
Девън се засмя от дивана."-Едва ли ще се намери фризьор, който да оправи това недоразумение на природата!"-изплези език на сестра си.
"-Кучка!"-Блейк извика и тя й изплези език.
"-Блейк!"-Стефан погледна строго най-малката си дъщеря.
"-Добре малки маймунки! Време е за лягане, защото мама и татко трябва да си поговорят насаме."- Елизабет хвана и двете за ръце и го поведе нагоре.
"-Скъпа, добре ли си?"
"-Не, Стефан. Не съм. Трябва да поговорим!"
"-За какво?"
"-Наистина не знам как да ти го кажа, но.."-сложи ръцете си отпред на пирамида и погледна съпруга си.
"-Какво има?"
Тя се приближи бавно към него и обви ръце около врата му и го погледна в очите.
"-Аз..аз..аз съм бременна."
"-Това е страхотно!"-Стефан почти извика от радост и обви лицето й в шепите си и я целуна, а Каролайн отвърна на целувката му и след това се отдръпна леко.
"-Мислех, че си изплашен!"
"-Така е, не отричам този факт, но мъжко подкрепление няма да ми навреди."
Каролайн се засмя-"-Ама, че си глупчо. Ела тук!"-хвана го от двете страни на ризата му като го придърпа към себе си и го целуна страстно.