Джесика Дилорентес беше сериен убиец колекциониращ деца, но по специфично само момчета, но момчетата Салваторе й бяха любимци. През всичките тези години тя не можеше да си обясни техния ум ...Никое от другите деца не притежаваха техните качества: хитрост, ловкост, бързина и ум..:

"-E, момчета..."

"-Искам да участвам в мисията за Мона Лиза!"

"-Все още не си готов Хенри! А клиентът не плаща за картината, а затова, което има в нея. Затова задачата се пада на Деймън и Стефан. Надявам се да не ме разочаровате момчета. Приятен апетит!"-Джесика стана от масата и излезе от трапезарията.

"-Момче, моля ви вземете ме с вас на задачата. Обещавам, че няма объркам нещата."

"-Съжалявам Хенри. Твърде рисковано е, а и си твърде малък."-Деймън стана от мястото и излезе от стаята.

Стефан го потупа по гърба-"-Не се тревожи хлапе. И твоят ред ще дойде."-стана и последва брат си.

"-Къде е картината братле?"-Деймън попита брат си.

"-Тази вечер пътува за Мистик Фолс, а утре ще я изложат в техния музей."

"-Музей...Фасулска работа. Все едно да откраднеш бонбон от дете. Отиваме в Мистик Фолс. Стягай багажа братле."

В Мистик Фолс, в участъка-Катрин и Илайджа бяха в кабинета му.

"-Как смееш да ме прекъсваш пред екипа ми? Едва от 10 минути си тук, а вече показваш неуважение към шефа си!"- Илайджа викаше колкото можеше по-силно.

"-Няма да се извинявам, ако това ви е целта. Преследвам тези момчета от 4 години, но..Не мога да оставя друг да ги хване.."-Катрин си спомни, когато замалко да ги хване преди четири години.

Преди 4 години

Катрин лежеше на пътя със изкълчен глезен, а отгоре я гледаха небесно сини очи, а в ръцете си той държеше пистолет, а отстрани се чуваха викове и тя погледна натам откъдето се чуваха виковете...

"-Хайде Деймън. Убий я!"-Стефан викаше докато се опитваше да запали една кола със жичките, а се чуваха наближаващи полицейски сирени.

Деймън стоеше над Катрин насочил пистолет към главата й, а показалецът му беше на спусъка , но нещо сякаш го спря...Той чуваше в главата си един нежен ангелски глас да вика името му заедно с още 3 имена...(-Деймън, Стефан, Елена, Катрин къде сте?)-Отдръпна ръката си и си вдигна ръце към ушите да ги запуши.

Стефан запали колата и завъртя колата като смъкна прозореца-"-Скачай."

Деймън хвърли сака на задната седалка и се мушна през прозореца в колата.

"-Това беше първата ни и последна среща, но искам аз да ги заловя тези двамата живи. Затова не ми пука, че съм ви изложила пред екипа ви."-Катрин извика в отговор.

"-Има ли нещо друго, което трябва да знам за тези двамата?"-попита я Илайджа като скръсти ръце пред гърдите си.

Катрин имаше откачената идея, че това са малките й братя, но нямаше да я сподели с Майкълсън. Нямаше му доверие, затова се облегна назад и скръсти ръце пред гърдите си-"-Не!"

"-Добре. И това което стана преди малко в конферентната зала..Да не се повтаря."-тя кимна в отговор-"-Свободна си."

Каролайн застана пред Катрин:

"-Съжалявам, че се държах грубо в залата, но момиче..Никой никога не е затапвал някой Майкълсън така."

"-Всичко е наред. Има ли свястно кафе тук?"

"-Разбира се. Ела с мен. Ще ти покажа стаята за почивка."

Клаус влезе в кабинета на брат си.

"-Викал си ме Илайджа."

"-Да Никлаус. Имам нужда от помощта ти или по-скоро от твоите подли номера."

"-Нямаш доверие на Пиърс, нали?"

"-Това няма никакво значение. Искам да се разровиш за нея и тези Салваторе. Използвай дарбата си на хакер и ми донеси нужната информация!"

"-Както кажеш началник!"-Клаус излезе от кабинета и се огледа и седна на един от компютрите като си изпука кокалчетата и започна да търси.

Бони дойде носейки няколко папки.

"-Хей, това е моето бюро Клаус."

"-Съжалявам любов, но съм малко зает. Защо с Джеръми не си вземете обедна почивка малко по-рано."-усмихна се дяволито.

"-Хм...Защо не. Отварят нов ресторант наблиза."-остави папките на бюрото. "-Просто прибери това когато приключиш."-тръгна към вратата като каза:"-И като се върна да те няма от бюрото ми и компютъра ми."

Каролайн попита:"-Наистина ли братята са толкова опасни?"

Катрин въздъхна-"-Не работят сами Каролайн. Те имат шеф, но никой от колегите ми не знае кой е той."

Каролайн погледна часовника си:"-Време е за обяд."

Психиатрична болница

Катрин се огледа и влезе в болницата и почука на вратата на една болнична стая и отвори леко вратата като си подаде главата:"-Може ли?"

Лиз се огледа:"-Катрин Салваторе..Влизай."

Катрин влезе в стаята:"-Вече съм Пиърс."-седна на стола срещу нея и я хвана за ръката:"-Трябва да знам Лиз. Кой уби родителите ми?"

"-Няма нищо такова. баща ти се е ядосал и е взел пушката и е застрелял майка ти, а после и братята ти, а след това застрелва себе си. Със сестра ти имате късмет, че не сте били в къщата онази нощ. "

"-Но.."

Елена беше дошла и стоеше на вратата с една торба покупки:"-Катрин!"

Катрин се изправи:"-Елена, аз.."

"-Няма ли да се откажеш вече? Братята ни са мъртви. Между другото какво правиш в Мистик Фолс?"

"-Прехвърлиха ме. Работя с Илайджа Майкълсън и екипа му!"

Хенри се беше скрил в багажника на колата на братята и почти се задушаваше, когато удари един юмрук на капака на багажника да си поеме дъх.

Деймън беше на пасажерското място и чу шума и се обърна назад:"-Хей..чу ли това?"

"-Нищо не чух Деймън, а ни чака дълъг път до това малко забутано градче."

"-Дойде от багажника. Спри колата Стеф! Спри!"

Стефан послуша брат си и отби колата в страни от пътя. Двамата слязоха от колата и отвориха багажника.

"-Хенри?!"-каза учудено Деймън.

"-Мамка му."-Стефан изруга.

Хенри се измъкна от багажника и застана пред тях."-Знам какво ще кажете, но ми позволете да участвам в кражбата. Музеят в Мистик Фолс има алармена система, която само аз мога да разбия. Знаете ,че съм добър в тома. Моля ви."

"-Е, какво пък. Малко помощ няма да ни е излишна."-Деймън се съгласи.

"-Деймън..Сериозно ли?"Стефан го попита объркано..

"-Стефан млъкни! Нямаме време за спорове. Качвай се и карай!"-тримата се качиха в колата и потеглиха за Мистик Фолс.