Беше красив слънчев ден в началото на септември и в къщата на сем. Салваторе кипеше празнична атмосфера. Имаше куп надути балони навсякъде и всеки беше някъде по двора и се радваше на топлото време. Джон бавно се приближи зад брат си и погледна през рамото му.

"-О, някой май иска цуни гуни!"-направи физиономия с уста.

Грейсън се обърна към брат си."-Разкарай се пикльо!"-бутна брат си с една ръка и Джон падна назад в калта по дупе и погледна брат си:

"-Ще кажа на нашите за Андреа!"

Грейсън се наведе и хвана в юмрук блузата на брат си:"-Вече ти казах веднъж и няма да повтарям! Кажеш ли им, си мъртъв дечко!"

"-Пробвай ме Грейсън!"-извика с пълен глас"-МАМОООООО!"

Елена погледна към синовете си, а след това погледна съпругът си."-Деймън!"

"-Мразя те!"- Грейсън бутна брат си още веднъж на земята и се наведе да си вземе телефона от земята и се отдалечи. В този момент Джон се изправи плачейки и тръгна в противоположната посока на брат си и Деймън тъкмо се запътваше да тръгне след малкия си син, но Стефан го хвана за рамото.

"-Остави ме аз да се погрижа!"

"-Сигурен ли си, че ще се справиш Стефан?"

"-Напълно! Все пак аз бях по-малкият брат и донякъде го разбирам и ти оставям този дявол тук, защото въпреки че израснах с такъв ми е трудно да живея с още един дявол."-Стефан посочи малката си дъщеря и тръгна след племенника си.

"-Здравей чичо Деймън!"-Девън поздрави чичо си, той я погледна и попита:

"-Какво си направила този път дяволче?"

"-Нищо!"-отвърна тя невинно.

"-Нищо значи?!..Аха..Сигурно!"-двамата избухнаха в смях и тогава Каролайн се приближи до Елена гледайки дъщеря си и девера си:

"-Ще кажеш, че Деймън и Девън са баща и дъщеря?"

"-Така е, нали? Ами с теб какво става Кер, сияеш?"

"-Ами наистина не искам да развалям празника на момичетата, но снощи разбрахме добрата новина. Бременна съм!"

"-Това е страхотно. Поздравления!"-Елена се засмя и прегърна Каролайн, а Каролайн се отдръпна от Елена и се усмихна.

"-Благодаря!"

Лили седеше седнала на тревата заедно с братовчедка си Елизабет и си говореха и си пийваха сода.

"-Е, Бети..Харесваш ли някого?"

"-Може да се каже. Даже ходя с него, но е тайна, защото ако нашите разберат кой е, ще ме убият!"

"-Защо? Да не е Майкълсън?"

"-Как се досети Лили?"

"-Не е трудно, след като това е тема табу в нашето семейство! С какво са толкова специални, че и брат ми е луд по Андреа Майкълсън! Коя е тя?"

"-Не си срещала никой от тях, нали?" Лили погледна братовчедка си и поклати отрицателно глава.

Точно в този момент Хенри Майкълсън караше мотора си по улицата и внезапно спря пред къщата на сем. Салваторе и започна да си сваля бавно каската, а Лили го погледна и беше пленена от очите му:"-Кой е той?"

"-Добре дошла в клуба братовчедке! Изглежда, че Майкълсън отново открадна наше сърце!"-започна да се смее.

"-Майкълсън ли е?"

"-Да. От плът и кръв. Това е по-големият брат на моя възлюбен и е брат близнак на Андреа. Това е Хенри Майкълсън!"

Хенри ги погледна и намигна на Лили и след това се усмихна с типичните трапчинки , които беше наследил от баща си и Лили беше пленена от тях.

Стефан се приближи до Джон.

"-Здравей Джони!"

Когато чу гласа на чичо си, Джон се опита да си изтрие сълзите:"-Остави ме на мира чичо!"

Стефан седна на тревата до него:"-Хайде де, ще те разбера! И това ще си остане между нас."

"-Едва ли? Просто ..просто..мислех си, че с Грейсън ще имаме връзката, която имате ти и татко!"-погледна чичо си с надежда и очакваше да отговори-"-Все едно. Бях глупак да вярвам в това!"

"-Джон, виж..Връзката ни с баща ти, не е била винаги идеална!"

"-Така ли? И какво се промени?"

"-Майка ти и леля ти! Виж..Аз винаги съм бил бебето на семейството ми и Деймън мразеше това. Ревнуваше, а през тийнейджърските си години стана бунтар само да ядоса дядо ти!"-бутна го закачливо с рамо-"-Горе главата!"

"-Благодаря чичо!"-прегърна чичо си и се усмихна.

"-Хайде да вървим, преди Блейк да е изяла цялата торта!"-двамата станаха от тревата и се запътиха към останалата част от семейството. А Блейк се беше качила на един стол точно до тортата и бръкна с пръст в нея и си взе от глазурата и след това си облиза пръста и точно в този момент настъпи гробна тишина..

"-О-о..Имаме неканен гост!"-коментара на Каролайн разруши тишината, която беше настъпила, а Елена държеше нож в ръка, с който се канеше тъкмо да разреже тортата и погледна ядосано жената:

"-Вие какво правите тук?"

"-Скъпа.."-Деймън се приближи бавно до нея и внимателно взе ножа от ръката й и го остави настрани на масата близо до тортата и далеч от децата.

"-Съжалявам. Не исках да се натрапвам, просто исках да ви дам това!"-Естер остави двата лъскаво опаковани пакета на масата пред тях-"-Честит първи рожден ден!"-Тя се наведе пред Емили и Катрин, които стояха в количката до масата и ги пипна отделно по нослетата, а те се засмяха.

"-Г-жо Майкълсън, мисля, че е най-добре да си вървите!"-Деймън й предложи деликатно.

"-Нямах намерение да оставам Деймън! Просто дойдох да ви поискам прошка!"

Елена я погледна със студен поглед-"-Мисля, че не сме ние тези от които трябва да искате прошка, а от синът ви!"

"-Не!"-Естер поклати отрицателно глава-"-Клаус трябва да иска прошка от мен, не аз от него. Извинете ме. Приятно прекарване."-Естер се обърна и тръгна по алеята и точно когато се скри от погледа им , Каролайн не можа да скрие възмущението си:

"-Ама,че змия!"