Каролайн влезе в кухнята, където съпругът й готвеше и в момента нарязваше зеленчуци върху дъска за рязане и застана пред него като скръсти ръце пред гърдите си.

"-О, здравей скъпа."

"-Хич, не ме скъпосвай Стефан! Може ли да ми кажеш защо си запрашвал 9 годишно дете?"

Стефан си извъртя очите: "-Ще се караме заради Майкълсън ли? Просто защитавах дъщеря ни от престъпник!"

"-Той е дете Стефан! А и до колкото разбрах, дъщеря ни носите гените на Салваторе до мозъка на костите си. Къде е тя?"

"-Гледа телевизия със сестрите си и яде сладолед!"

"-Не е за вярване. Тя го изпратила в медицинския кабинет, защото е хвърлила пясък в очите му, а ти я възнаграждаваш затова!"

"-Да. И пак бих го направил!"

Девън беше да остави празните купи в мивката и когато свърши се обърна и видя локва кръв под майка си:"-Мамо, защо кървиш?"

"-Какво?"-Каролайн погледна дъщеря си, а след това погледна надолу към краката си-"-Боже мой!"

Стефан се обърна към дъщеря си:"-Девън, върни се в хола и кажи на Елизабет да се обади на 911 и не казвай на Блейк затова. Ще се изплаши!"

Девън кимна на баща си и излезе от кухнята.

"-Не,не това не се случва. Правя спонтанен аборт."

"-Не , скъпа. Не говори така! Ела да се измиеш!"-прегърна жена си през кръста и двамата отидоха до мивката."-Момичетата не бива да те виждат така. Нашето момченце е силно!"-Каролайн се обърна, а по лицето й имаше безброй сълзи и зарови глава в гърдите на съпругът си, а той я притисна здраво до себе си и не искаше да я пусне.

ХХХХХХХХХХХХХХХ

Хейли държеше едното бебе от най-малките си деца и се усмихваше, когато най-големият син влезе в къщата и тя го погледна:

"-Какво е това на лицето ти Хенри?"

Хенри сложи ръка на бузата си:"-О, това ли? Нищо! Само драскотина е!"

"-Хенри!"

"-Татко се прибра!"-качи се по стълбите и влезе в стаята си.

"- Хенри!"-Хейли извика след него и бебето в ръцете й започна да плаче и тя не можеше да го успокой, когато Клаус се приближи към тях:

"-Дай ми го скъпа. Всичко е наред. Ела при татко Кайл!"-взе бебето от ръцете й и го притисна до гърдите си и започна да търка нежно гърба му, когато се чу още един плач.

"-Чудесно. Сега пък Леон се разплака. Извини ме Клаус."-отиде и вдигна другото бебе от килима където седеше.

По-късно Хейли и Клаус бяха сложили бебетата в креватчетата и той беше над Леон и го гъделичкаше по корема и се усмихваше, когато Хейли влезе в детската стая и си закопча пеньоара и кимна с глава на Клаус.

"-Да поговорим! Насаме!"-излезе от стаята и Клаус я последва и двамата излязоха на балкона.

"-Какво ти стана по дяволите днес Клаус? Защо си се скарал със Стефан в училището?"

"-Съжалявам, но не ми се говори затова!"-тръгна да заобикаля, когато Хейли го спря като сложи една ръка на гърдите му и го спря.

"-Напротив! Ще говорим!"

"-Виж Хейли, не съжалявам за думите си или пък за действията си. Дъщеря му прати синът ни в медицинския кабинет."

"-Мисля, че ти и Стефан преувеличавате и ескалирате нещата. Може би ако ги бяхте оставили сами, нещата щяха да се оправят от само себе си!"

"-От само себе си ли? Ти чуваш ли се какви ги приказваш?"

"-Клаус, те са просто деца!"

Андрес сънуваше кошмар и се събуди с писъци.

"-Чудесно! Сега да кажеш нещо по въпроса?"-бебетата се разплакаха"-Ти се погрижи за близнаците, а аз ще се погрижа за Андрес!"-Клаус хукна към стаята откъдето идваха виковете и влезе вътре:

"-Всичко е наред Анди! Татко е тук!"-отиде до леглото и седна не него като прегърна сина си.

"-Татко е тук. Било е просто кошмар!"