Вечерта след партито на блозначките Салваторе, Елена седеше уморена на дивана подпряла главата си на едната си ръка и си играеше с ресниците на одеялото си.

"-Боже. Скапана съм."

Деймън седна до нея и повдигна краката й като ги сложи в скута си.

"-Аз също."

Лили влезе при тях:"-Мамо, татко, може ли да поговорим?"

"-Какво има миличка?"-попита я Елена.

"-Ами аз...аз..Не искам да се връщам в академията. Искам да се върна вкъщи и да уча в местната гимназия."

Деймън я погледна учудено: "-Сигурна ли си, защото с Грейсън под един покрив, ще стане кръвопролитие, а и ти искаш да учиш там от малка."

"- Не се прилагайте за мен и брат ми, а и там е скучно. Само момичето сме. Е, ще ме прехвърлите ли?"

"-Ами щом това е желанието ти скъпа, добре."-отговори спокойно Елена.

"-Благодаря ми! Обичам ви!"-Лили ги прегърна и се качи тичешком в стаята си.

"-Какво беше това по дяволите Елена? Похарчихме сума ти пари за тази академия!"

Елена му хвана брадичката-"-О, скъпи..Къде бля днес? Тя иска да се върне тук заради едно специално момче от клана Майкълсън!"

"-Какво?! Това ще се случи само през трупа ми!"

Елена го потупа по коляното-"-Съжалявам Деймън, но ти нямаш думата! Признай си, че чара на Майкълсън е доста опасен и ти си се опарвал от него!"

Деймън сбърчи нос-"-Не ми го напомняй!"

На другият ден в началното училище на Мистик Фолс , малката Блейк Салваторе тичаше към пясъчника и викаше на своята приятелка:

"-Хайде , Пат, преди да вземем лопати и кофи преди да се свършили!"-седемгодишното момиченце тропна маратонката си на Елза и Анна, докато махна на приятелката си с къдрава коса, която никога не бързаше за нищо.

"-Идвам Блейки, не викай."- Седемгодишната Патриша Сейнт Джоунс потърка уморено големите си очи. Гъстата й къдрава коса беше на стегнати къдрици, които напомняха на Блейк за принцеса на Дисни:-"-Спи ми се."

Блейк сграбчи ръката на приятелката си, докато тичаха към кикотещата се група от седемгодишните, които вече се караха за лопатите и кофите.

"-Искам розовата лопата!"-Патриша извика.

"-Тук!"-Блейк успя да грабне една розова лопата и кофа за своята приятелка: "-Хайде , да отидем в ъгъла."

"-Ей, пясък."-Патриша си събу обувката си на "-Шрек "и изтръска пясъка-"-Какво искаш да направиш?"

"-О, какво ще кажеш за замъка на Барби?"-Блейк предложи.

"-Но ние нямаме Барби."

"-Можем да се преструваме Триш!"-двете момичета съсредоточено градяха своя замък на мечтите си, когато изведнъж Триш извика..

"-Очите ми!"- и избухна в сълзи.

"-Ти разруши замъка ми!"-Блейк извика срещу по-голямото момче.

"-Какво ще направиш с това голямо бебе!"-Андрес й се изплези с език"-Бебе, хленчещо малко бебе."

"-Тя не е бебе!"-Патриша изсъска , когато внезапно се нахвърли върху Андрес събаряйки го на земята. Тя започва да го щипе с малките си ръчички.

"-Махам се!"-и Андрес рязко дръпна опашките на Патриша, докато тя не се разплака.

"-Остави Пат на мира!"-Блейк каза докато напълваше кофата си с пясъка и го изсипа върху лицето на Андрес, така че той пусна Патриша, а Андрес изтръска лицето си от пясъка, когато учителката на момичетата се появи:

"-Момичета!Какво правите?"-и се обърна към Андрес"-Г-н Майкълсън, трябва да сте на площадката за трети клас! Какво се случи?"

„-Тя започна!"- посочи Андрес Блейк като я обвини.

"-Не , госпожице Сомерс, той го направи. Той ритна моя пясъчен замък."-Блейк го обвини също.

"-И ми дръпна опашките!"-оплака се Патриша.

"- Добре деца."- Мис Сомерс сложи ръце на бедрата си"-Последвайте ме г-н Майкълсън, да отидем при сестрата, а с вас ще говорим по-късно момичета."

Андрес изплези език на Блейк, докато следваше учителката.

В гимназията на Мистик Фолс

Аларик Салцман влиза в кабинета си въоръжен с най-голямото си оръжие, а именно своето търпение и започва да пише на дъската, когато чу звук от телефон и се обръща към чина на който стоеше Евелин Майкълсън:"-Г-це Майкълсън, моля приберете телефона!"

"-Не може да ми казвате какво да правя? Знаете ли кой е баща ми?"

Аларик се приближи до чина й"-О, много добре знам кой е. И той беше същински трън в задника като вас г-це Майкълсън! Явно крушата не пада по-долеч от дървото. А сега ако обичате, ми дайте телефона."-изпъна си ръката.

Евелин сложи телефона си в ръката на учителя и се намръщи.

"-Такава кралица на драмата е."- едно момче прошепна в ухото на Джон, а Джон го погледна и точно в този момент звънеца удари и всички заедно излизат от класната стая.

"-Пубери! Това ще бъде една наистина дълга година."-Рик каза на себе си и събра нещата от бюрото.