В края на работния ден във фирмата на Ник Бас, секретарката му Триш излиза от кабинета на шефа си след разгорещения секс има и се среща приятелката си, която се приготвяше за тръгване.
"-Честно ли Триш? Отново?"-попита раздразнено приятелката й.
"-Не ме съди Бони! Колкото повече удоволствие доставям на този плужек, толкова по-бързо ще се издигне и ще влезе във висшето общество. Всичко е само една игра."
Бони не се отвърна на приятелката си, а гледаше човекът, който стоеше зад нея и пребледня.
"-Бони какво има?"-Когато приятелката й не отговаря и тя се обръща и го видя да стои там със стоманен поглед.
"-Спокойно захарче. И за мен е само игра. Не си първата, която се опитва да докопа парите ми, но за щастие родителите ме научиха да разчитам хората. Казаха ми, че имам вродена дарба да разпознавам боклуците като теб!"
"-Аз.. не е..това, което.. си.." Триш заекна, когато Ник си вдигна ръката за да я накара да замълчи.
"-Спри! Не ми се слушат оправдания. Мисля, че чух достатъчно за днес! До утре мис Кембъл."-Той се обръща и се стреми към асансьора.
"-Казах ти, че ако си играеш с огъня, ще се опариш Триш!"
В църквата, където трябваше да има сватба днес, Хейли чакаше в стаята, когато майка й влезе.
"-Време ли е?"-попита Хейли майка си.
"-Ребека, би ли ни оставила сами мила?"
"-Разбира се!"-Ребека се изправи и излиза от стаята и вижда как всички гости се отправят към изхода.
"-Майко какво има? Да не би да се случи нещо със Стефан?"
"-Дъще, успокой се. Нищо не се е случило с него."
"-Тогава какво има майко? Моля те просто отговори!"
"-Той..той.."
"-Тай какво?"-Хейли извика като вече не издържаше на напрежението.
"-Той отмени сватбата."
"-Не, не...Това е невъзможно. Той не може да ми го причини."-създайте началото, за да се стичат по лицето й и мозъка все още обработена информацията, която беше получила току-що.
Ребека се прибира в апартамента си и в тата си и съблечетата баня червена рокля и отива в банята да си вземе звана и по пътя на телефона й външна и тя го взе и се накисва във ваната с пълната мехурчета и вдигна джиесема си.
"-Хейли успокой се! Той не заслужава сълзите ти!"-отпи от шампанското и остави чашата до нея на поставката като внимателно слушаше приятелката си от другата страна , която се оплакваше ,че не може да живее без Стефан, тогава Ребека й отговори внимателно и нежно.
"-Сигурна съм, че ще намериш някой, който заслужава сълзите ти. Обичам те мила и изгори проклетата булчинска рокля. Дано още не си с нея. До утре и целувки."-Ребека затваря телефона и го оставя до чашата си с шампанско и погледна напред и видя неочакван гост.
"-Как влизате тук?" -попита тя Стефан, който стоеше до ваната й.
"-Това е малка тайна, която няма да ти се разкрие."
"-Ти си идиот. Как може да го причиниш на Хейли? Да я изоставиш пред олтара!"-започна да го пръска с вода от ваната. Стефан вдигна ръце за да де защити.
"-Хей...спри."
"-Няма да спра. Ти нарани най-добрата ми приятелка!"-продължи да го пръска.
"-Да, направих го , защото съм влюбен в друга."-Стефан най- накрая извика и отговори на въпроса й.
Ребека спря да го пръска и го погледна ядосано.
"-И имаш наглостта да ми го казваш, защото..."-Тогава той я прекъсна.
"-Защото това си ти глупачке. Влюбен съм в теб."-Той се наведе и я целуна страстна, а тя се отвърна на целувката му като го хвана с две ръце за сакото и го дръпна във ваната при нея.
Главното полицейско управление на Манхатън, Деймън Салваторе влиза в участъка и всичките му колеги станаха на крака и започнаха да ръкопляскат.
"-Какво става?"-попита той обърнато, когато шефа му излезе напред и се приближи към него.
"-Поздравления Деймън."-каза Сам радостно.
Деймън все още гледаше объркано и не разбираше какво става.
"-За какво? Не разбирам!"
Сам извади нещо от джоба си и му подадох една златна значка.
"-Ти току-що си заслужи златната значка."
Деймън взе значката, като не може да повярва на случващото се.
"-Не може да бъде! Шегуваш се, нали Сами.."
"-Колко и да ми се иска това да е шега, но то не е. Ти доказа, че не си служиш само с името Салваторе. Значката е твоята."
"-Благодаря ти Сами."-Закачи значката на якето си и прегърна приятеля си, който беше и негов шеф.
По това време в лагера имаше празненство и имаше запален огън. Катерина Петрова танцуваше заедно с приятелките си до огъня, когато видя, че някой я наблюдава. Илайджа я наблюдаваше и се усмихваше, защото тя скоро щеше да бъде негова съпруга, но не знаеш колко грешеше. Тя отвърна на усмивката му по дяволит начин и се приближи бавно до него като го попита.
"-Наслаждаваш се на гледката й?"
"-О, и още как. Ти си най-красивото момиче тук."-той се наведе напред като се опита да я целуне, но тя се отдръпна като направи една крачка назад.
"-Спри!..Какво правиш?"
"-Какво? Не мога да целувам жена си ли?"
"-О , скъпи.."-Тя сложи ръка на бузата му.
"-Няма да бъда твоята жена. Нито сега, нито в другия живот. Никога няма да бъда твоя. Колкото по-бързо го проумееш, толкова по-добре.;"