Катрин не искаше да види гнусния Илайджа и след краткия им разговор, тя влезе в палатката на баба си, която чакаше и жената бавно се обърна към своята внучка.

"-Какво си направила дете?"

"-Бабо, не разбирам за какво говориш?"-Катрин погледна баба си объркано.

"-Дете, не знаете какви духове разбунтува като отиде при Естер да искаш да се омъжиш за един от синовете й. Не може Катерина да го направиш!"

"-И защо не бабо? Нали и те са цигани."

"-Да, така е. Те са родени тук в този лагер, но не са част от нас. Те са покварени. Израстнали са в света на белите."

"-Не ме интересува. Няма да се омъжа за Илайджа. Ще се омъжа само за един от синовете на Естер."

В този момент влиза Илайджа и я чу.

"-О, така ли значи. Предпочиташ чуждоземец пред своя род!?"

Баба й го погледна строго и го смъмри.

"-Достатъчно Илайджа. Сватба ще има. Не наливай повече масло в огъня."- Излез!"

"-Да госпожо."-Илайджа кимна и излиза от палатката като остави двете жени сами.

"-Не бабо. Нито ти, нито родителите ми ще ме накарате да се омъжа за него. Категорична съм, че сватбата няма да има освен ако женихът е син на Естер Майкълсън."

Жената наля чаша чай от стария си чайник и подаде чашата на внучката си.

"-Винаги си била с доста бурен нрав Катерина. Изпий това да се успокоиш и утре пак ще поговорим."

"-Не е нужно да говорим. Аз казах каквото имах да казвам. Лека нощ бабо."-Катерина остави чашата с чай настрани и стана от мястото си където беше седнала и целуна баба си по бузата за лека нощ и се запъти към леглото да си легне.

Рано сутринта в града Ню Йорк в апартамента на Ребека- Стефан се събуди и лежеше в леглото като наблюдаваше любимата си като спи. В този момент Хейли стоеше пред апартамента на приятелката си с кифлички и кафе в ръка и звънна на звънеца, но човекът, който отвори не беше това, когото очакваше.

"-Стефан?"

Стефан беше полу-гол и започна да заеква.

"-Хейли...Аз.. мога да обясня."

В този момент Ребека дойде от банята по бельо.

"-Стефан, кой е на вратата?" -тогава като видя най-добрата си приятелка да стои на вратата, тя е затворена на мястото си.

Хейли започва да вика.

"-Какво ще ми кажеш?! Вече всичко ми е ясно."

В този момент Хейли хвърли всичко на земята, което носеше в ръката си.

"-Предатели! Не ме търсите повече. Нито един от вас. За мен сте мъртви."

Тя им се обръща гръб и си продължава като се скри от погледа им.

Стефан затваря вратата след Хейли и погледна Ребека, която започва да говори паникьосано.

"-Ами сега? Тя не биваше да научиш за нас по този начин. Трябваше да съм аз тази, която да й го каже!"

"-Е, тя разбра истината. Не можех да я лъжа повече."

"-Не, Стефан. Ти не разбираш, заради теб аз из губих най-добрата си приятелка."

Естер Майкълсън стоеше пред кабинета на един частен детектив и в този момент се появи млад сексапилен мъж почти на нейната възраст, защото тя се беше омъжила доста млада.

"-Добро утро. Извинете ме, че закъснях."-Дийн отключи вратата на кабинета и влезе вътре като се провикна.

Естер го следва в кабинета.

"-Няма нищо!"

Дийн седна на бюрото си и погледна красивата жена в очите.

"-Моля седнете и ми кажете с какво мога да ви помогна г-жо!?"

Естер седна него на бюрото и извади си срещу последното спестяване и го остави бюрото му.

"-Вижте, знам че вие струвате скъпо и знам че това не са много пари, но вие сте последната ми надежда да намеря синовете си."

"-Момент г-жо..Нека първо да чуя историята ви и след това ще реши дали да се заема с вашия случай или не!"

"-Ами аз съм циганка и..."-Естер започна да разказва от самото начало за живота си и как се беше влюбила в Майкъл , а Дийн я слушаше внимателно.

Деймън Салваторе слезе по стълбите в красивия си дом и влиза в трапезарията при родителите си, които закусваха и каза.

"-Добро утро."

"-Добро утро сине."-каза гордо Джузепе Салваторе.

Лили стана от мястото си и се запъти към сина си.

"-О, скъпи, толкова се гордея с теб миличък."-тя започва да го прегръща и да го целува.

"-Мамо, спри! За какво говориш?"

"-Затова, че си получил златната си значка. Майка ти е на седмото небе. Аз също се гордея с теб сине. Поздравления."

"-Благодаря татко."

"-Хайде ела. Имаш нужда от сили. Чака те дълъг ден. Поръчала съм да приготвят любимото ти. Сядай на масата."

Лили го дръпна за ръката и двамата седнаха близо до Джузепе за приятна семейна закуска.

Във фирмата на Ник Бас, която се казваше "Оригинал" Бони Бенет чукаше на кабинката в тоалетната на своята колежка и приятелка.

"-Триш, добре ли си? Цяла сутрин повръщаш."

Триш излезе и се усмихна на приятелката си.

"-Добре съм Бони. Сигурно съм яла нещо развалено."-двете излязоха от тоалетна и се запътиха към коридора към работните си места.

"-Да бе да. Ще ти задам един въпрос и ще те помогна да не ми се сърдиш!"

"-Слушам те Бон-Бон."

"-Сигурна ли си, че не си бременна?"

"-Кой? Аз?"-Триш, която си беше сменила името и бягаше от баща си започнала да се смее на приятелката си.

"-Не, това е невъзможно."

Ник, който им беше чул целия разговор отново хвана Триш грубо за лакътя и я поведе нанякъде.

"-Хей.."-Триш извика-"-Боли ме! Къде ме водиш?"

"-На лекар, за да разберем дали си бременна или не. А ако си бременна, това означава, че бащата съм аз и няма да остави детето си на змия като теб!"-Той се приближава към нея като притисна леко тялото си в нейното.

"-Няма да видиш това дете никога повече!"