Съжалявам за кратката глава и за късната актуализация , но живота си тече. Не изпускайте. Ще става всичко по интересно. Приятно четене.
В разгара на нощта в бара на Аларик беше претъпкан, а музиката гърмеше до дупка и Лорън гледаше мястото из под вежди и се нацупи.
"-Боже. Какво дупка. "
"-Успокой се Лорън. И се дръж естествено."-Дийн се опитва да я успокой.
"-О, да се държиш като теб ли?"-каза с нотка сарказъм и го погледна в очите.
"-Точно така. Отпусни се!"
"-Добре. А сега какво?"
Дийн я гледаше в очите и се усмихна и каза спокойно.
"-Трябва да намерим собственика. Той е ключът за разгадаването на нашата загадка."
"-Това означава, че ще играем на разделяй и владей!"
"-Разбира се. И ще се забавляваме."-наведе се с щеката над билярдната маса и удари бялата топка като разпръсна всички останали.
Майкъл Майкълсън падна на едно колено..
"-Скъпа моя Естер... "
"-Майк, какво правиш? "
"-Розичке моя, не ме прекрати! "-извади един пръстен от джоба на панталоните си.
"-О, Господи. "-сложи ръцете си на пирамида и си ги допря до устните.
"-Ще се омъжиш ли за мен? "
"-Да! "
Майкълът взе лявата й ръка и бавно сложи пръстена на безимения й пръст.
"-О, колко романтично."-възкликна Давина.
"-Много е сладникаво и скучно."-Катерина беше оттегчена до смърт.
"- Сладникаво или не. Това е моята история и вие искате да ви я разкажа, а и това е нощта, в която забременях с Никлаус. "
"-Добре,добре. Продължавай Естер."-каза Катерина.
Ник Бас седеше в луксозната си къща на дивана в хола подпрял се на дивана с една ръка и беше замислен, когато непознат образ на младата жена се появи в съзнанието му.
"- Не, моля ви.. Върнете ми детето.Сбърках..Никлаус..Никлаус.."
Далия вървеше с дете в ръцете й, което гледаше назад и малкото дете плачеше и викаше майка си.
"-Мамо.. "-детето викаше и гледаше към Естер с изпъната малка ръчичка.
Ник отвори рязко очи и стана от дивана и излезе от хола като се размина с майка си.
"-Сине , къде отиваш по това време на нощта?-попита го Далия объркано и продължи след него.
"-Да разбера истината."-излезе от къщата като се запъти към колата си и й отвърна, а Далия го следва.
"-О, и не съм ти син."-отвори вратата на шофьорското място."-Спомних си всичко."-качи се в колата и потегли в неизвестна посока.
Стефан беше в колата си и шофираше и говореше на тялото .
"-Само се дръж приятел! Не знам кой си, но нещо ми се подсказва, че трябва да те спася."-поглеждаше в огледалото за задно виждане Деймън, който лежеше на задната седалка целият в кръвта.
Нощта беше тъмна и не смяташе да си тръгва скоро, а Ник и Стефан караха един срещу друг.
В циганския лагер Естер спеше неспокойно и сънуваше. Тя риташе и махаше с ръце, когато изведнъж събуди седнала и извика. Катерина влезе в палатката на Естер притеснена.
"-Естер, добре ли си? Чух писък..."
Естер я погледна гневно и стана от леглото си.
"-Ти..Ти си виновна за всичко."
"-Какво? Аз..Не разбирам!"
Бавно се приближи към нея."-Ти! Ти предизвика съдбата!"-Естер си вдигна ръката и удари един шамар на Катерина, която си сложи ръката си на мястото, на което я удари и кожата й гореше и погледна Естер с насълзени очи .