Катерина влезе в палатката на Естер притеснена.
"-Естер, добре ли си? Чух писък..."
Естер я погледна гневно и стана от леглото си.
"-Ти..Ти си виновна за всичко."
"-Какво? Аз..Не разбирам!"
Бавно се приближи към нея."-Ти! Ти предизвикваш съдбата!"-Естер си вдигна ръката и удари един шамар на Катерина, която си сложи ръката си на мястото, на което я удари и кожата й гореше и погледна Естер с насълзени очи .
В този момент Миранда Гилбърт влиза в палатката на Естер.
"-Какво става тук? Какви са тези викове? Събудите целия лагер."
Естер се обръща към току-що влязлата жена и каза гневно.
"-За всичко е виновна дъщеря ти Миранда. Тя предизвиква съдбата."
По това време в града в бара на Аларик Салцман частните детективи останаха разочаровани, но те нямаха намерение да се отказват от разследването си. Поне не още и Лорън погледна отегчено партньора си и каза:
"-Не е истина. Къде е този човек?"
"-Не се прилагай. Ще го открием. Аз не се отказвам от предизвикателства."
"-Много добре знам това Дийн. Да се прибираме. Изморена съм."
"-Аз също. Утре ще продължим откъдето спряхме. Да те закарам ли?"
"-Не. Благодаря ти. Ще вземем такси. Лека нощ!"
"-Лека нощ Лорън."
Колата на Стефан се сеше бързо на пътя, когато нечий фарове го заслепиха и той спря рязко. Той слезе от колата си като затръшна вратата на шофьорското място.
"-Ти идиот ли си?"-тогава видя човекът, който слезе от колата и замръзна на мястото и не може да повярва кой стои него.
"-Ти?!"-Клаус почти извика и се приближи до Стефан като го погледна в очите и каза със заплашителен тон.
"-Казах ти,че ще те убия ако нараниш Хейли. И изглежда съдбата е на моята страна. Тази нощ си подписа смъртната присъда."
Деймън седеше на задната седалка в колата на Стефан и изкашля кръв върху нея.
Клаус погледна натам откъдето се чу кашлянето и се приближи до колата и погледна Стефан лошо.
"-Какво прави синът на полицейския комисар в колата ти ранен?"
"-Познаваш ли го?"
"-Да. Интересен е факта, че ти не го познаваш предвид, че той е син на полицейския комисар, а ти си син на босът на мафията. А и не ми отговори на въпроса Стефан."
"-Все едно. Няма време за това сега. Така го намерих и трябва да го спася. Ще помагаш или не?"
"-Качвай се! Аз ще карам!"
Хейли все още не се беше възстановила от това, че я бяха изоставили пред олтара и не можеше да се отърси от предателството на най-добрата си приятелка и в момента тя беше в старата си стая в дома на родителите си и гореше снимката на Стефан . Малко по-късно влезе Карол.
"-Дъще, имаш гост!"
Ребека влиза в стаята веднага след Карол.
"-Здравей."-тя поздрави приятелката си ,но не очакваше топло посрещане.
"-Ти какво правиш тук? Не бях достатъчно ясна този сутрин?!"-отвърна грубо Хейли.
"-Ще ви оставя насаме момичета."
"-Благодаря лельо Карол."-каза любезно Ребека.
Карол излиза от стаята на дъщеря си и оставя двете момичета сами.
Хейли седеше на земята и се изправи като погледна гневно Ребека.
"-Попитах те какво правиш тук предателко?"-и застана пред приятелката си.
"-Дойдох да се сдобрим! Не съм планирала нищо от това, което се случи."-намери една стара бутилка с алкохол и само малко в две чаши"-Мястото за криете е това."-подаде едната чаша на Хейли.
Хейли поклати глава и не прие чашата..
"-Ха..Все същите оправдания от училище."
"-Нека да излезем на чист въздух и да поговорим. Поне ме изслушай Хейли."
"-Добре. Няма какво повече да губя."
Двете седяха навън на шезлонгите около басейна и Ребека започва да говори първа.
"-Предполагам, че като си прекарал години да обичаш някого и след това да решиш да се откажеш е всичко една да загубиш част от себе си."
"-От колко време си влюбена в Стефан?"-попита приятелката си остро.
Ребека се обръща към Хейли и се усмихна леко като отговори спокойно.
"-Още от както се запознахте. Да, знам че това което направих е грешно и че те нараних, но..."
Хейли я прекъсна.
"-Какво е станало между вас? Казваше ,че го мразиш, но начинът по който го гледаше трябваше да ми бъде ясен."
"-Какво да ти каже Хейли. Просто се влюбих в грешния мъж. Аз гледах Стефан тайно, докато Ник гледаше тайно теб. Ние момичетата трябва да се подкрепим с един друг. Дано ми простиш някой ден."
"-На теб може ли да се сърди човек? Винаги ще ти прощавам."-Двете се погледнаха и се усмихнаха на една на друга и това означаваше, че приятелството им ставаше все по-силно и силно от препятствието, което беше застанало между тях .
В бара тъкмо затваряха и Джена прибираше измитите чаши под тезгяха и погледна шефа си любопитно и го попита:
"-Шефе какво става? Последните няколко дни те притесняват странни хора."
"-Да. Знам това Джена. Затова те оставих да ръководиш това място, докато се покрие."
"-Да, благодаря ти за тази възможност, но какво по дяволите става Рик?!"
"-Ще кажа само това, че бурята тепърва започва!"