Рано сутринта Триш все още не беше решила какво ще прави с бебето си и след прекарването на една безсънна нощ, тя искаше да се отърве от стреса и започна да чисти. Първо оправи безупречно леглото и след като това си сложи жълти губени ръкавици, които взе от банята и взе една четка като започна да маха праха от мебелите. След като почисти всички мебели и не остана прашинка по тях, тя се зае с пода и започна да търка безмилостно плочките, когато на вратата се позвъни и тя се провикна:
"-Отворено е!"
Бони отвори вратата и влезе в апартамента на приятелката си.
"-Триш, добре ли си? Дойдох възможно най-бързо щом чух съобщението ти."
Триш остави всичко на земята и стана -"-Благодаря ти, че дойде Бони."-приближи се и прегърна приятелката си.
"-Цяла нощ не съм мигнала."
"-Случило ли се е нещо? Притесняваш ме Триш?"
"-Реших да направя аборт."
"-Сигурна ли си?"
"-Да. Какво мога да осигуря на това дете със заплатата на една секретарка?!"
"-Триш, не прибързваш ли? Това дете си има и баща. А доколкото знам, той няма да те остави сама!"
"-Бони, той не ме обича. Той ми е просто шеф и всичко беше само секс. Влюбен е в друга, а и не искам детето ми да израсне в нездравословна среда , където родителите му се карат и са заедно само по задължение. Не искам да израсне като мен."
"-Е, каквото и да решиш. Аз съм с теб."
"-Благодаря ти Бони."
"-За какво са приятелите?!"-Бони й се усмихна и на звънеца отново се позвъни и двете погледнаха към входната врата."-Очакваш ли някого?"
"-Не!"
xxxxxxxxxxxxxxxxxxx
Стефан и Ник бяха в една малка болница в края на града, а Ник не спираше да обикаля, докато Стефан се дразнеше и каза раздразнено.
"-Седни вече! Спри да обикаляш! Ще пробиеш някоя дупка в пода, а и ме изнервяш!"
Ник го погледна и направи въздишка и седна до него на един от столовете в чакалнята.
"-Не е истина ,че седя до мафиотски син!"
"-Да не забравяме, че си влюбен в мафиотска дъщеря също. О, поздравления. Чух, че ще ставаш баща."
"-От къде знаеш?"
"-О, не само аз знам. Целия град знае. Принца на елита чака наследник от секретарката си."
"-Тези папараци са лешояди."
Докторът дойде и застана пред тях.
"-Момчета, не се притеснявайте. Брат ви ще се оправи."
Двамата останаха изумени от изявлението на доктора и казаха в един глас:
"-Брат ли?!"
"-Да. Брат ви."-отговори спокойно на въпроса им.
Ник се изправи и се приближи към лекарят:
"-Докторе, сигурно се бъркайте. Няма как да съм роднина с този!"-посочи с ръка Стефан.
"-О, не. Може да съм стар, но умът ми е все още като бръснач. Бяхте много малки, когато родителите ви ви доведоха за да ви прегледам. Тъкмо ви бяха взели от циганския лагер и сега като ви видях заедно, помислих ,че сте разбрали истината."
"-Лагер ли? Какъв лагер?"-Стефан беше объркан и не осъзнаваше или не искаше да възприеме какво му беше казал доктора току-що.
"-Но по лицата ви съдя, че съм сгрешил. Може да видите брат си когато пожелаете. Извинете ме. Пациентите ме чакат."-отдалечи се от тях и се скри от погледа им.
Стефан се обърна към Ник:
"-За какво по дяволите говореше той? Какъв лагер?"
Ник направи дълбоко въздишка и сложи ръце на кръста си като погледна Стефан в очите.
"-Аз съм циганин. Току-що научих истината, а и както изглежда имам двама братя."
"-Шегуваш се? Няма начин да съм ти брат."
"-Сякаш аз искам да съм ти брат?"
Стефан видя Лоренцо и дръпна Ник в една стая като го допря до стената.
"-Хей...Какво правиш?"
Стефан запуши устата на Ник и след като видя , че Лоренцо се отдалечи го пусна.
"-Трябва да се махаме от тук и трябва да махнем Деймън също."
"-Какви по дяволите ги дрънкаш?"
"-Палачът на Деймън дойде. Ако лекарят казва истината, не можем да оставим брат ни да умре, нали? Нека сключим мир?!
"-Мир!"-Ник отвърна и си подаде малкият пръст и Стефан направи същото като ги кръстосаха.
xxxxxxxxxxxxxxxxxxx
Триш отвори вратата и остана изненадана:
"-Г-жо..Бас.. Какво правите тук?"
Далия отговори на момичето спокойно:
"-Дойдох да поговорим. На вратата ли ще стоим?"
"-Моля простете ми. Влезте."
"-Благодаря ти."-Далия влезе в апартамента.
"-Аз ще си вървя Триш."-Бони съобщи, но Далия я спря.
"-Не, остани дъще."
"-Е, за какво искате да говорим г-жо?"
"-За внучето ми!"
"-За внучето ли ви?"-Триш неволно сложи ръката си на корема-"-Доколкото ми е известно, това бебе няма нищо общо с вас."
Далия се приближи до Триш заплашително:
"-Слушай малката! Може синът ми да е споделил , че не съм го родила аз, но го отгледах. Треперех винаги над леглото му, когато беше болен, успокоявах го когато паднеше и го вдигах. Отгледах това дете от шепа месо. Беше малък и беззащитен и го превърнах в мъж. Мъж за когото може да си мечтае всяка жена."
"-Каквото и да казвате, няма да ме убедите. Решила съм да направя аборт."
"-О, не миличка. Това дете е билетът му за бягство от Хейли Маршал."
"-Момент..Любовта на синът ви е принцесата на мафията?"
"-Да. Ти и това дете ще го спасите. Не се притеснявай. Ще се погрижа да не ти липсва нищо и за медицинските разходи също."-Далия бръкна в чантата си и извади един празен чек и го подаде.
"-Само напиши нужната сума и всичко е готово."