Слънцето тъкмо изгря над град Ню Йорк и полицейското управление кипеше от живота, когато Джузепе Салваторе влезе в кабинета на инспектор Сам Салваторе.
"- Къде е синът ми Сам?"
"-Кълна се , че не знам комисар Салваторе!"-отговори спокойно инспектора на своя шеф.
"-Как така не знаеш? Ти отговаряш за тези момчета, които са под прикритие в бандата на светеца."-Джузепе викаше с цялото гърло.
"-Да, така е. Но когато отидох на местоположението, което показваше телефона на сина ви с екипа намерихме само локва кръв, телефона му, пистолета и значката му, а следа от сина ви нямаше."
"-Да не се опитваш да кажеш, че се е изпарил?"-Джузепе попита с учудване
"-Нищо не се опитвам да кажа. Просто синът ви се е покрил. Това е!"
"-Само и косъм да падне от главата му, кълна се, че ще те убия със собствените си ръце!"-Джузепе излиза от полицейския кабинет като тръшната врата след себе си, а Сам се облегна назад на стола си и започва да си разтрива слепоочието.
"-Господи...Дай ми търпение!"
XXxXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXX
Триш изпрати майката на Ник и затвори вратата след нея, след което се обърна и отиде до масичката в хола и се наведе и взе чека, който седеше там и го скъса на малки парчета ,които паднаха на пода.
"-Триш, какво правиш? Това бяха много пари..."
"-Не Бони. Тези пари са на дявола. Сега разбираш защо г-н Ник Бас е нагъл, арогантен, нарцистичен тип, който разбира само от този език. Отгледан е от дявол. А аз няма да подлагам детето си на това. Още утре ще си запиша час за аборт."
"-Но това решение не трябва да го взимаш сама. Баща му също трябва да участва в него!"
"-Какъв баща? Това бебе е само мое."-Триш влезе в банята и тръшна вратата след себе си и започна да плаче. Емоциите й бяха силни, но тя знаеше ,че не може да отгледа това дете сама. Сложи двете си ръце на корема и през сълзи каза:
"-Прости ми бебче. Правя го за твое добро."
XXxXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXX
Ник влезе в една от стаите в едно старо имение:
"-Спящата красавица събуди ли се?"
"-Не. Все още не! Искаш ли?-Стефан ядеше пудинг и му предложи и все още не можеше да обмисли факта, че те тримата са братя.
"-Не , благодаря."
"-Значи повече за мен. Къде беше?"
"-Оглеждах мястото. Сигурен ли си, че тук е безопасно?"
"-Напълно! Никой не знае за тази къща освен мен и баща ми, а доколкото знам и го познавам, той е в чужбина и няма да тръгне да търси синът на полицейският комисар или някой друг точно тук."-Стефан отговори спокойно на въпроса на Ник и тогава чуха лек стон и двамата се обърнаха към леглото, където Деймън отваряше бавно очите си.
"-Какво става? Къде съм?"-започна да оглежда стаята, след като се събуди напълно.
Стефан се усмихна и каза:-"-Добре дошъл обратно в света на живите!"
"-Защо вие двамата сте тук и защо синът на мафията..."-Стефан го прекъсна като стана от мястото си и се приближи до леглото.
"-Успокой се драги! Аз ти спасих живота, а също така изглежда ние тримата сме братя."
Деймън се засмя, но го заболя леко и погледна Стефан.
"-Да не са те изпускали като малък на главата? Това няма начин да е истина!"
Ник стоеше настрани опрян до стената със скръстени ръце и го погледна като проговори:
"-И аз бях скептичен, но изглежда, че е истина. Съдбата ни събра заедно и заедно трябва да открием истината за нас. Още утре ще отидем в циганския лагер. С мен ли сте?"
"-Какъв лагер?"-попита с учудване Деймън, а Стефан го потупа по рамото.
"-Успокой се братле. Имаме цял ден да ти разкажем и аз съм с теб Ник."
XXxXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXX
В циганския лагер Катерина беше в палатката на майка си и цялото й лице беше обляно в сълзи и умоляваше майка си.
"-Мамо, моля те..Изслушай ме...Аз нямам вина.."
"-Не Катерина. Не искам да слушам. Чух достатъчно. След снощните преживявания е време. Време е да се омъжиш за Илайджа, когото аз и баща ти ти избрахме. Ще се омъжиш за него още утре!"
"-По-добре да умра отколкото да се омъжа за това изчадие на дявола!"-Катерина извика през сълзите си.
"-Стига с тези драми Катерина. Това е последната ми. Приготви се за сватба!"-Миранда обърна гръб на дъщеря си и излезе от палатката, като остави сама дъщеря си. Катерина гледаше след майка си, а сълзите й се увеличиха и тя не можеше да ги спре..
"-Ами сега какво ще правя?"...
XXxXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXX
Ник беше получил съобщението на Бони и стана от мястото си като се запъти към вратата..
"-Ей сега се връщам!"-
"-Къде отиваш?"-попита го Стефан.
"-Това не те засяга. Лично е!"-Ник излиза в градината на имението и си извади телефона от джоба на якето си и й се обади.
"-Здравей Блонди. Получих съобщението на Бони."
Когато Триш чу гласа му замръзна и цялата се разтрепери и каза едва едно доловимо:
"-Ник?!"
"-Никакъв аборт!"