"-За какво говориш? План?! Какъв план?"

"-Вече не съм девствена и така онзи идиот, който се нарича мой годеник няма да иска да се ожени за мен, както и никой друг циганин от нашия клан няма да ме иска за съпруга. Така че...Съм свободна жена."

"-Не знам за какво говориш, но искаш ли да се поразходим и да ми разкажеш повече за вашите традиции и обичай."

"-Защо?"

"-Просто ми е любопитно, а и ще разгледаш града."

"-Добре."-Катерина тръгна към входната врата, но Триш я спря.

"-Почакай!"

Катерина се обърна и я погледна:

"-Какво?"

"-Няма ли да се облечеш?"

Катерина погледна надолу и видя,че е само по кърпа-"-А, да...Вярно!"

В полицейския участък, Деймън влезе в кабинета на Сам незабелязано.

"-Добро утро Сами!"

Сам вдигна глава от документите и го погледна:"-Господи Деймън..Къде беше?"

"-Покрих се! Знаеш ,че Лоренцо Сейнт Джоунс ме търси."

"-Баща ти се побърка от притеснение."

Деймън си извъртя очите-"-Той не ми е баща!"

"-За какво говориш? Не разбирам!"

"-Аз съм осиновен!"

Точно тогава Джузепе Салваторе беше отворил вратата и чу сина си: "-Как разбра? От къде?"

Деймън се обърна към него:

"-Има ли значение? Лъгал си ме цял живот."-заобиколи го като излезе от кабинета като тръшна вратата след себе си.

Сибил Уейн слезе от луксозната кола и влезе в заведението където бяха Стефан и Ребека и се огледа и когато ги забеляза, тя отиде до тяхната маса:

"-Как смееш да позориш името ни с тази..."

Стефан държеше чаша с кафе и я погледна:

"-Внимавай какво ще кажеш!"

"-Не е нужно да се разправяме тук! Хайде да си тръгваме!"-тръгна, но се обърна, когато Стефан каза..

"-Аз няма да ходя никъде . Оставам тук, а на теб ти желая приятен ден!"

"-Нима противоричиш на майка си!?"

Стефан остави чашата си с кафе на масата и се изправи като погледна жената в очите.

"-Ти не си ми майка!"

Катерина и Триш се разхождаха по улиците на Ню Йорк, а Катерина беше много впечатлена и коментира:

"-Градът е много хубав!"

"-Харесва ли ти?"

"-Много! С удволствие бих живяла тук и с удоволствие бих приела недостатъците на големия град."

"-Съмнявам се Кат.."

"-Кат ли?"

"-Какво? Не ти харесва ли?"

"-Напротив! Сладко е и кратко!"

"-Радвам се!"

Чуха силен шум близо до тях и Катерина се обърна натам откъдето идваха виковете и видя двама мъже да се бият и попита:

"-Какво става там?"

"-Пиянска свада."

"-Посред бял ден?"

"-Е, добре дошла в града."

Двете влязоха в близкия търговски център и Катерина се огледа:

"-Какво е това?"

"-Това е търговски център."

"-Търговски център?"-Катерина повдигна леко вежда.

"-Да. Ела! Ще ти покажа!"

Двете вървяха и си говореха когато пред тях ззастана един човек, който им препречи пътя.

"-О, здравей Триш..Уговорка ли имахме?"

"-О, Бони..Съжалявам, аз.."

"-Моля те спести си го. Ти ми върза тенекия. Висях с часове в болницата да те подкрепя, а ти и така не се появи. Даже не си направи труда да се обадиш."

"-Бони..Наистина съжалявам. Изникна нещо в последният момент."

"-Виждам това. Даже си ме заменила."-Бони посочи с ръка към Катерина.

"-Здравей..Аз съм Катерина."-подаде си ръката, но Бони не отвърна на жеста й и не се ръкува с нея.

"-Не ме интересува коя си ти скъпа. Триш..С нашето приятелство е свършено!"