Клаус Майкълсън се чувстваше странно около това момче:"-Добре ли си?"-беше клекнал до Деймън и го преглеждаше.

"-Добре съм. Наистина."

"-Нека видя."-хвана му ръката, когато Деймън се сви от болка, но забеляза, че гледа някой друг-"-Какво има?"

"-Родителите ми!"

Клаус се обърна и щом ги видя се изправи като погледна Каролайн в очите, но през това време Тайлър клекна до Деймън.

"-Добре ли си?"

"-Интересува ли те?"

"-Стига господинчо! За теб училището свърши! Прибирам те у дома веднага!"

А Стефан стоеше отстрани заедно с приятеля си и гледаше родителите си и брат си.

"-И отново специалното внимание на Деймън точно като по часовник всяка година."

Зак му отговори съчувствено: "-Съжалявам братле. Знам какво е да имаш досаден брат, който и прилича на чичо ми, който е на другия край на света заедно с жена си и дъщерите си, а днес ще посрещна досадните си братовчедки от Лондон на вечеря. Елена и Катрин, които между другото са ето там."-посочи ги с пръст.

Стефан му проследи пръста и се усмихна:"-Секси са!"

Зак го удари с юмрук по рамото:"-Млъкни!"

"-Каролайн!?"

"-Здравей Клаус!"

Тайлър през това време качи сина си на задната седалка, когато се приближи едно момче към тях с една раница и му я подаде и Тайлър я взе в ръка:"-Благодаря Джеръми!"

"-За нищо г-н Локууд. Деймън, ще се оправи ли?"

"-Разбира се Джеръми. Било е просто инцидент!"-Тайлър се провикна:"-Каролайн, ще те закарам!"

"-Идвам."-и тя се провикна, след което погледна Клаус-"-Радвам се, че се видяхме."

Тя му обърна гръб и тръгна към колата на бившият си съпруг, а Зак се приближи до Клаус:

"-Чичо, добре ли си?"

"-Да,да. Добре съм. Ще се видим на вечеря."-Клаус се качи в линейката при колегите си и потеглиха.

В имението на Майкълсън , Клаус стоеше седнал на едно канапе и си беше подпрял брадата на юмрука си и мислеше, а Хейли току-що се прибра и отиде до съпруга си като започна да разтрива раменете му и го целуна по бузата:"-Всичко наред ли е?"

"-Да.Наред е Хейли. Къде са момичетата?"

"-Толкова са въодушевени от преместването, че направо са отишли при сестра ти със Зак и Кайл. Хайде хвърли тази униформа и се приготви. Закъсняваме."-през това време телефона й звънна и тя вдигна:"-Здравей Ребека."-отдалечи се от съпругът си.

Бони влезе в къщата на приятелката си Каролайн.

"-Кер,..дойдох възможно най-бързо, щом получих съобщенията ти."-прегърна приятелката си.

"-Благодаря ти, че дойде Бони."

"-Какво се е случило мила?"

"-Клаус се върна!"

"-Какво? Но как?"

"-Не знам. Но по-лошото е, че се срещна с Деймън днес!"

"-А къде е Деймън сега?"

"-Със Стефан са при баща си."

"-Стига Кер. Тайлър не е баща на Деймън. Мисля,че е да кажеш истината на Клаус и на Деймън също."

"-Не! В никакъв случай. И какво трябва да кажа? Съжалявам Клаус, но майка ми те излъга, че съм загубила бебето, защото си син на мафиот. Това ли се предполага да му кажа?"

"-Много по-добре е от лъжата Каролайн. А знаеш, че рано или късно истината излиза наяве."

"-Ъгхх...Мразя, когато си права Бони."-скри лицето си в ръцете си.

Клаус влезе заедно със Хейли в къщата на сестра си.

"-Здравейте семейство!"

"-Добре дошъл чичо!" Кайл посрещна чичо си.

"-Пораснал си Кайл от последният път, когато те видях."

"-Да, защото последния път когато ме видя, бях на 4. "

"-Одрал си кожата на Кол. Ела тук дребосък!"-придърпа го и го прегърна.

"-Как мина първият ви ден в училище момичета?"-Сам, съпругът на Ребека попита Елена и Катрин.

"-Добре предполагам."-Елена отговори спокойно.

"-Добре? Само добре. Ти шегуваш ли се с мен Елена? Срещнах най-страхотното момче в училище. Как се казваше Зак?"-Катрин се обърна към братовчед си.

"-Деймън Локууд."

Клаус се развика силно:"-Стой далеч от това момче Катрин!"

"-Но.."-Катрин се опита да каже нещо, но баща й я прекъсна.

"-Без но!"-Погледна сестра си Ребека в очите.-"-Трябва да поговорим насаме!"

"-Кабинета е свободен. Аз ще се за всичко тук!"-Сам целуна жена си по бузата.

"-Какво беше това преди малко Ник?"

"-Искам истината Ребека и не ме лъжи. Знам,че Каролайн ти беше най-добрата ти приятелка, преди майка й да вкара Иайджа в затвора."

"-Да Каролайн ми беше приятелка и все още е. Но не разбирам за какво говориш. Каква истина?"

"-Деймън е мой син, нали?"

Ребека мълчеше и не знаеше как да му отговори, а Клаус извика:

"-Отговори ми Ребека!"

"-Явно си се досетил. Да. Той е твой син."

"-Защо ме излъгахте,че тя е загубила бебето?"

"-Лиз те излъга със съгласието на Каролайн, защото искаха да предпазят бебето от враговете на татко. Нямаш право да се сърдиш Ник!"

"-Нямам право да се сърдя ли? Така ли било? Друг е бил до синът ми, а аз си мислех, че е мъртъв. Имам пълното право на света да се сърдя."-Клаус излезе бесен от кабинета и след това излезе от къщата като тръшна с всички сили вратата след себе си.

Хейли попита Ребека:"-Къде отива Клаус?"

"-Когато се приберете вкъщи по-добре поговорете Хейли. Момичетата могат да останат тук, защото този разговор трябва да бъде проведен насаме."-Ребека отговори на снаха си.

Беше късно през нощта, когато някой позвъни в скъпата къща на сем. Локууд и Тайлър отвори вратата:"-Клаус? Какво правиш тук?"

"-Моля те Тайлър. Позволи ми да го видя!"

"-Клаус, късно е!"

"-Моля те Тайлър. Само за малко. Моля те позволи да видя сина си. Обещавам, че няма да кажа нищо. Ами ако беше ти на мое място? Какво би направил?"

"-Добре, но той спи. Хайде. Влизай!"

Двамата се качиха по стълбите и Тайлър отвори вратата и Клаус видя как Деймън спи спокойно в стаята на доведения си баща.

"-Господи. Толкова е красив."-Клаус не можа да сдържи сълзите си и тежко преглътна, след което си затвори очите опитвайки се да скрие сълзите си и сложи ръка на тях като наведе глава надолу.