Катерина влезе в кухнята:"-Добро утро Триш!"

"-Добро утро Кат. Тежка нощ, а?"

"-Да, аз..такова.."-Кат започна да се оглежда притеснено.

"-Не е тук! Кафе?"-подаде й една чаша с кафе.

"-О, да. Благодаря ти. Имам нужда."-взе чашата, която Триш й подаваше-"-А какво имаше предвид, че той не е тук?"

"-Катерина..Цялото това нещо което се случи между теб и Деймън онази нощ и напрежението между двама ви се усеща в целият апартамент, а аз съм бременна и това не ми се отразява добре."

"-Съжалявам."

"-Всичко е наред, но тези три момчета имат нужда да останат сами и да се сближат. Братя са все пак."

"-Да, така е."-Катерина отпи от кафето си.

Тримата стояха в едно малко кафе и Стефан се смееше леко:

"-О, човече..Прецакал си се още първата вечер."

Клаус се обади."-Остави го намира човече!"

Деймън сви рамене-"-Не знам какво ми стана. Това момиче има огън, който и аз го имам. Бях доста буйно дете , защото винаги се забърквах.."-Той се спря на средата на изречението, когато усети пистолет в главата си и видя да допират пистолети в главите на братята му.

"-Деймън.."-Ник се опита да извика, когато усети хладното оръжие в тила си.

"-Никлаус Майсълсън. Пораснал си. Помниш ли ме?"-Илайджа се наведе и прошепна в ухото му:"-Аз убих баща ти!"

Стефан видя ужасения поглед на брат си:"-Ник..Не му вярвай! Каквото и да ти казал, недей! Не му вярвай!"

Едно от момичетата и хората на Илайджа натисна по-дълбоко към Стефан:"-Недей хубавецо! Вие потъпкахте честта ни. Къде е Катерина?"

"-Тя не иска да има нищо общо с вас!"-Деймън извика.

"-Това е лъжа! Тя ми е обещана и ще стане моя жена!"-Илайда го контрира, но в този момент влезе Лоренцо Джоунс, заедно със Сам и няколко полицая , със своите момчета и няколко работници на компания Бас Ентърпрайз:"-Момчета...Свалете оръжията!"

"-Кой си ти?"-попита Илайджа.

Енцо сложи ръка на гърдите си:"-Извинете ме! Къде са ми обноските?"-огледа членовете на екипа си и всички се засмяха заедно:"-Казвам се Лоренцо Сейнт Джоунс по-познат като Светеца!"

"-Това трябва ли да ми говори нещо?"-Илайджа го погледна озадачено.

"-Би трябвало след като си опрял пистолет в главата на шефа ми."-посочи с ръка Стефан:"-Всъщност.. И тримата са синове на шефовете ми!"

"-За какво говори той по дяволите ?"-момичето погледна объркано Илайджа.

"-Аз на английски ли говоря? Да, знам,че е трудно да се разбере от акцента ми, но моля някой друг да поеме!"-Лоренцо погледна колегите си, а Сам пристъпи леко напред.

"-Захарче, това което се опитва да каже партньора ми, че сте насочили оръжия срещу принцовете на града. Косъм не може да падне от главите им!"

"-Аз не съм глупак."-Илайджа направи хватка около врата на Клаус и премести пистолета към слепоочието му:"-Само ако ме последвате, ще ви го върна мъртъв. Тръгваме!"

"-Ник..."-Деймън извика и се изправи заедно със Стефан и двамата искаха тръгнат след брат си, но Енцо и Сам им попречиха пътя:"-Какво правиш Сам? Това е бра ми!"

"-Да, знам. Но имам изрична заповед да те прибера у дома. При родителите ти. Хайде!"-хвана го за лакътя и го поведе към изхода на кафенето.

"-Хайде Стефан. Моите заповеди не са по-различни от тези на сержанта!"

Кастиел Уейн чу вратата да се отваря:"-Стефан..Сине.."

"-Татко.."

"-Благодаря ти Енцо."-Кастиел кимна на подчинения си.

Енцо му кимна в отговор:"-За нищо сър!"

"-Татко..аз.."-втурна се към баща си с насълзени очи и го прегърна силно, а баща му отвърна на прегръдката.

"-Съжалявам за думите си и че избягах от вас с мама."

"-Всичко е наред момчето ми. Вече си у дома."

Малко по-късно Кастиел слезе по стълбите бесен:"-Как по дяволите са се измъкнали с момчето на Бартомело Бас?"

Енцо отговори спокойно:"-Съжалявам сър, но не можехме да рискуваме да открием стрелба и някое от момчетата да пострада."

"-Да, но Бас ми се обади бесен. Синът му е отвлечен от тези животни, които не могат да четат, а аз вече повече от два часа не мога да успокоя синът си, защото го е страх за живота на брат му. Върнете момчето живо! Ясно ли е?"

"-Да сър"-Енцо излезе от къщата.

В апартамента на Триш някой звънна на вратата:

"-Чакаш ли някого?"

"-Не. Може да са момчетата."

"-Ще отворя!"-Катерина стана от мястото си и отиде да отвори входната врата: "-Извинете, кого търсите?"

"-Търся дъщеря си! Каролайн Форбс."

"-Извинете, но сигурно имате грешка. Тук няма Каролайн."

"-Кат, кой е.."-дойде от кухнята и щом го видя замръзна на място:"-Татко?!"

"-Здравей дъще!"-Бил Форбс поздрави и се усмихна на дъщеря си.